Определение № 2808 от 02.06.2025 г. на ВКС по д. № 1605/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК С определение № 8137 от 24.04.2025 г., постановено по гр.д.№ гр.д. № 2819/2025 г. на Софийски градски съд е повдигната препирня за подсъдност между този съд и Административен съд София - глад по искова молба, подадена от „ДИ ЕЛ Г. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Агенцията по вписванията. В исковата молба, подадена пред АССГ се твърди, че италианският гражданин М. Д.Л. през 2019 г. учредил и вписал в Търговския регистър еднолично акционерно дружество „ДИ ЕЛ Г. БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, на което е едноличен собственик на акциите. Членове на Съвета на директорите били той, В. П. и А. П.. На 13.09.2022 г., при завръщане в страната той и счетоводителят на дружеството посетили клон на ОББ, откъдето били уведомени, че дружеството има нов собственик и не могат да му предоставят каквато и да било информация за банковата сметка. При извършена проверка в Търговския регистър Д. Л. установил, че на 09.08.2022 г. в Търговския регистър са вписани обстоятелства по партидата на дружеството, основани на документи с невярно съдържание. Два дни след вписването на тези обстоятелства, на 11.08.2022 г., от банковата сметка на дружеството били изтеглени около 267 000 лева. Изложени са подробни съображения за допуснати грешки от длъжностното лице по регистрацията в ТРРЮЛНЦ при проверка на представените документи, въз основа на които е извършена промяна на управлението на дружеството и собствеността на притежаваните акции. С влязло в сила решение № 879 от 21.06.2024 г. по т.д.№ 1703/2022 г. на СГС по иск с правно основание чл. 29, ал.1, пр.3ТРРЮЛНЦ е признато за установено, че вписаните обстоятелства на 09.08.2022г. по партидата на дружеството са несъществуващи. Поради това ищецът счита, че Агенцията по вписванията носи отговорност за настъпилата имуществена вреда, изразяваща се в изтеглянето на сумата от 267 000 лв. от банковата му сметка. АССГ е прел, че иска не му е подсъден, тъй като Агенцията по вписванията има особен статут и макар да е вписана в закона като изпълнителна агенция, дейността й не е административна дейност - не подпомага органите на изпълнителната власт при осъществяване на правомощията си. При разглеждането на заявленията за вписване или заличаване на обстоятелства или за обявяването на актове, длъжностните лица не са служебно подчинени нито на председателя на Агенцията по вписванията, нито на министъра на правосъдието и могат да получават задължителни указания само от съда в производството по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Регистърното производство следва правилата, присъщи на охранителното производство, макар да не се извършва от съд, постановените актове не са административни, а отказите се обжалват пред гражданския съд. АССГ е приел, че посочването в чл. 28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, след изменението му, публ. ДВ бр.105 от 2016 г., че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ не дерогира приетото в т.7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г., че тези спорове се разглеждат от общите съдилища, тъй като този текст не посочва подсъдността на тези дела. С тези мотиви делото е прекратено пред АССГ и е изпратено по подсъдност на СГС СГС е повдигнал препирня за подсъдност, позовавайки се на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакция (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) и чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, според който исканията за обезщетения от такива вреди са подведомствени на административните съдилища и това, че новата редакция на чл. 28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ е приета след Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, и постановеното с т. 7 от същото, че тези искове са подсъдни на гражданските съдилища, се смята за дерогирано и изгубило действие си. Настоящият смесен петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 АПК от Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България счита следното: Нормата на чл. 28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, приета след Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС определя реда по ЗОДОВ, по който да се гледат делата по искове за вреди причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията от Агенцията по вписванията. В чл.2, чл.2б и чл. 2в ЗОДОВ е определено кои искове по този закон се разглеждат по реда на ГПК. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са подведомствени на административните съдилища. Следователно с определяне в чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, че исковете срещу Агенцията по вписванията за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията се разглеждат по реда на ЗОДОВ е определена и компетентността на административните съдилища. Предвид новата нормативна уредба е неприложима т.7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. В този смисъл е последователната съдебна практика: Определение № 81 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 76/2017 г., 5-членен с-в, Определение № 31 от 11.04.2019 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 13/2019 г., 5-членен с-в, определение № 2559 от 27.05.2024 г., по гр. д. № 1440/2024 г., 5 чл. с-в на ВКС И ВАС и цитираната в него. По изложените съображения, настоящият смесен петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, счита, че компетентен да разгледа спора Административен съд София-град. Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд