Определение № 255 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2806/07.04.2016 на Софийски градски съд по гр. д. № 12396/2015, с което е потвърдено решение № II-66-278/28.01.2015 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 50819/2014 г., с което са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Ив. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за формата (устна или писмена) на възлагането на ръководна длъжност по вътрешно съвместителство; за правното значение на сключването на договора и приемането на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ (допустимо ли е препращане към вече изготвени бизнес план и бизнес задача, възложени на предходен управител и има ли забрана да се залагат еднакви или сходни задачи), с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприетието; както и за определянето на размера за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при съвместителство, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика на ВКС. Ответницата по жалбата Р. А. М., представлявана от адв. И. К. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а въззивното решение е по същество правилно. Претендира направените за касационното производство разноски. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцaта е работила при ответника като „организатор маркетинг / и реклама”, като с трудов договор за вътрешно заместване страните са се споразумяли ищцата да съвместява и длъжността „ръководител на отдел маркетинг и продажби” със срок - до завръщане на титуляра. С договор от 17.09.2013 г. между министъра на здравеопазването от една страна и Ч. Ч., Н. К. и И. К. (Съвет на директорите) е сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество, като с пет броя допълнителни споразумения от 11.07.2014 г. към договор № РД 16-368/17.09.13 г. е променен персоналния състав на лицата, на които е възложено управлението на ответното дружество. С Допълнително споразумене от 11.07.2014 г. министърът на здравеопазването е възложил на П. М. да управлява лечебното заведение. Със заповед № РД-15-163/07.08.2014 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищцата за длъжността „организатор маркетинг / и реклама” е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като причина за прекратяване е посочено сключване на договор за управление, а със заповед № РД-15-164/07.08.2014 г. е прекратено и трудовото правоотношение с ищцата и за длъжността „ръководител отдел „маркетинг и продажби” на същото основание. Въззивният съд е приел, че длъжността „организатор маркетинг / и реклама” не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ, а има изпълнителски характер, а по отношение на длъжността „ръководител на отдел маркетинг и продажби”, която е ръководна, не е спазен преклузивния 9-месечен срок, тъй като договорът за управление е сключен на 17.09.2013 г., с допълнителните споразумения от 11.07.2014 г. не са поставени нови бизнес задачи, поради което 9-месечният преклузивен срок е изтекъл на 17.06.2014 г., а трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 11.09.2014 г. Като неоснователни са приети доводите на ответника, че и двете длъжности са ръководни, тъй като преценката относно характера на длъжността следва да се извърши за всяка длъжност поотделно. Съдът е приел, че с оглед липсата на поставени нови стопански задачи сключените допълнителни споразумения от 11.07.2014 г. не представляват нови договори за управление, поради което 9-месечният преклузивен срок за прекратяване на договора по отношение на длъжността по заместване е изтекъл на 17.06.2014 г., т.е. преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността „организатор маркетинг / и реклама” е уважен като основателен, тъй като с исковата молба ищцата е поискала единствено възстановяване на длъжността по основното трудово правоотношение. Като частично основателен е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетение за оставане на ищцата без работа. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос за за правното значение на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприетието обуславят решението по делото и се разрешават противоречина от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение