Определение № 1085 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 16/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Кузманов, чрез адв. С. Петров срещу определение № 1676 от 23.11.2023 г. по адм. дело № 1015/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски Ответникът - началник сектор при ТД на НАП – Пловдив - редовно уведомен, не взема становище. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Кузманов против резолюция за извършване на проверка № П-16001321170519-ОРП-001/04.10.2021 г., покана по чл. 103 от ДОПК № П-16001321170519-177-001/26.05.2022 г. и протокол № П-16001321170519-073-001/13.06.2022 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. С молба от 24.10.2023 г. жалбоподателят е направил уточнение, в което посочва, че оспорва покана по чл. 103 от ДОПК № П-16001321170519-177-001/26.05.2022 г. и прави искане съдът да обяви административния акт за нищожен. От фактическа страна е установено следното: С резолюция за извършване на проверка № П-16001321170519-0РП-001 от 04.10.2021 г. на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив е възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) на А. Кузманов. С оглед на възложената проверка до лицето е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от 02.03.2022 г. и покана от 26.05.2022 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив. С последния акт А. Кузманов е уведомен, че в хода на извършваната проверка органите по приходите са установили, че в периода 2018 – 2020 г. по личната му банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, са постъпили парични средства в общ размер на 57 464,33 лв., които представляват облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. С оглед на установените факти лицето е поканено да декларира в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик посочените доходи за съответните години чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е посочено, че в противен случай ще бъдат предприети ревизионни действия по реда на чл. 122 от ДОПК. Също така А. Кузманов е поканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да отстрани констатираните несъответствия като подаде коригиращи декларации и да внесе дължимите задължения. За резултатите от извършена ПУФО е изготвен протокол № П-16001321170519-073-001 от 13.06.2022 г. от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. С обжалваното пред настоящата инстанция определение е оставена без разглеждане жалбата на А. Кузманов против покана по чл. 103 от ДОПК № П-16001321170519-177-001/26.05.2022 г. и е прекратено производството по делото. За да остави без разглеждане жалбата на лицето, съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване. По аргумент от разпоредбата на чл. 103 ДОПК, съставът излага мотиви, че обжалваният акт не попада в обхвата на понятието индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и със същия не се засягат права и интереси на граждани и организации и не се създават и задължения. Приел е, че оспорената покана няма самостоятелен характер, защото е подчинена на производството по издаване на краен акт – акт за установяване на задължения или ревизионен акт, като едва с издаването на такъв акт, ще бъде налице годен за обжалване административен акт. Така постановеното прекратително определение е правилно. В разпоредбите на глава XII от ДОПК „Декларации“ – чл. 98 – чл. 104, са уредени правилата за подаване на декларации във връзка с производствата по установяване на задължения за данъци. Съгласно чл. 103, ал. 1 ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 3 ДОПК проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. С оглед така очертаната правна рамка и предвид установените по делото факти и обстоятелства, а именно иницииране на проверка и установяване на несъответствия в декларираните от лицето доходи и наличните парични средства в банковата му сметка, основателно е прието от първоинстанционния съд, че изпратената по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК покана до данъчнозадълженото лице не засяга неговите права и интереси и не създава задължения. Същата представлява част от производството по издаването на такъв индивидуален акт, с който биха могли да бъдат установени задължения, респ. биха се засегнали негови права и интереси. Изпратената до лицето покана за изправяне на нередовностите по подадения документ, а именно да се подаде нова коректна декларация, не попада в обхвата на понятието индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като част от процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, както правилно посочва и съда, не подлежи на съдебен контрол. С посочения акт не се установява наличието или липсата на публични задължения за данъци, в изпълнение на изрично предвидената в чл. 110, ал. 3, изр. 3 ДОПК забрана, като лицето изрично е уведомено, че при неподаване на декларация в указания срок ще бъдат предприети действия по установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и актовете с които ще приключат тези производства – ревизионен акт или акт за установяване на задължения / по арг. от чл. 106, чл. 107 и чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 108, ал. 1 ДОПК/. С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна и обжалваното прекратително определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение