Определение № 5 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 53/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 1016/11.12.2023 г. по адм. дело № 750/2023 г. Административният съд Велико Търново (АСВТ) е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд Горна Оряховица (ГОРС) относно исковата молба на Г. Стефанов от гр.Лясковец, с която е предявен иск срещу Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) Велико Търново, за заплащане на обезщетение в размер на 1 500лв. за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради образуваното досъдебно производство (ДП) №220/2021г. на Районно управление (РУ) на МВР Горна Оряховица, прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване от 16.08.2021г., поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2021г. - датата на прекратяване на ДП до окончателното изплащане на сумата. Петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като разгледа повдигнатия спор за подсъдност, прие следното: Исковата молба на Г. Стефанов е внесена в Районен съд Горна Оряховица. С Разпореждане от 09.02.2023г. на районния съдия исковата молба е оставена без движение като на ищеца е указано: 1/.да уточни пасивната процесуална легитимация по делото и предяви исковете си срещу съответните надлежни ответници по исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ); 2/.да изложи всички обстоятелства, на които основава искането си, в т.ч. повдигнато ли е било обвинение на ищеца и имал ли е той качеството обвиняем по ДП №220/2021г. по описа на РУ на МВР Горна Оряховица (прокурорска преписка 2464/2021г. на Районна прокуратура В.Търново); от какви конкретни действия и в изпълнение на какви конкретни задължения на органи на ОД на МВР В.Търново ищецът е претърпял вредите, описани в исковата молба (дейност на администрацията или дейност на правозащитни органи); действията на кои конкретно правозащитни органи по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди, вследствие образуването, воденето и прекратяването на ДП №220/2021г. и кой следва да носи отговорност за претърпените от ищеца вреди от обвинение в извършване на престъпление, след като наказателното производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 3/.да посочи исканията си във връзка с уточненията по т.1 и 2. С молба от 16 март 2023г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска против ОД на МВР В.Търново. Поддържа, че претендираните вреди са в резултат на извършените рамките на досъдебното производство задържане, обиск, отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС, сваляне на 2 бр. регистрационни табели и прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил. Твърди, че ДП №220/2021 на РУ на МВР Горна Оряховица е образувано на 16.04.2021г., на осн. чл.212, ал.2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването – разпит на свидетел. Поддържа още, че на основание чл.219, ал.2 НПК разследващият орган може да привлече лице като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, а също и че тази дейност на разследващите ги определя като правозащитни органи по смисъла на чл.2 ЗОДОВ, за вредите от чиито действия отговаря МВР, с което се намират в служебни правоотношения. С определение №1503 от 14.11.2023г. по гр. дело № 1877/2022 г. по описа на ГОРС съдът приема, че се претендират вреди от административна дейност, поради което предявеният с исковата молба иск срещу ОД на МВР В.Търново е с правна квалификация по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК прекратява производството по делото, като го изпраща по подсъдност на АСВТ. С определение № 1016/11.12.2023 г. по адм. дело № 750/2023 г. АСВТ повдига спор за подсъдност и изпраща спора за подсъдност на състав по чл. 135, ал. 5 АПК за решаването му. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая ищецът не поддържа претендираните вреди да са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Г. Стефанов от гр.Лясковец е Районният съд Горна Оряховица. Административните съдилища са компетентни да разглеждат осъдителни искове, с които се претендира обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълняваната от тях административна дейност, както предвижда чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че вредите се претендират от незаконосъобразно образувано и проведено досъдебно наказателно производство, в рамките на което ищецът е бил задържан, обискиран, бил е адресат на принудителни административни мерки по сваляне на регистрационните табели, дерегистрация на собствения му автомобил и др.. В уточняващата молба от 16.03.2023г., ищецът поддържа, че на основание чл.219, ал.2 НПК разследващият орган може да привлече лице като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него, а също и че тази дейност на разследващите ги определя като правозащитни органи по смисъла на чл.2 ЗОДОВ, за вредите от чиито действия отговаря МВР, с което се намират в служебни правоотношения. В същия смисъл са мотивите на цитираното от ищеца Решение №373 от 24.11.2015г. на Върховния касационен съд, състав на IV-то гр. Отделение, по гр.д.№ 946/2012г. Аналогични съображения са изложени в мотивите на Определение №11 от 29.01.2018г. по адм.д.№ 63/2017г. на смесен състав на съдии от ВКС и ВАС. Досъдебното наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на прокурор от Районна прокуратура Велико Търново, поради което, според ищеца, случаят попада в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Правната квалификация, дадена от ищеца, на предявения иск не обвързва съда, пред който той е предявен, но този съд може да квалифицира по различен начин иска, с който е сезиран, само въз основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Спорното материално субективно право, което представлява предмет на делото в исковия процес се определя от правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, съгласно диспозитивното начало в процеса (в този смисъл „Българско гражданско процесуално право“, проф.Ж.Сталев, изд.“Наука и изкуство“, 1988, гл.IХ, §45, т.1, стр.197 и сл.). По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд