Определение № 499 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4227/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. и насрещна касационна жалба, подадена от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 10063 по в.гр.д. № 5496/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 5187 от 10.07.2019г. по гр.д.№ 15342/2017г. на Софийски градски съд Д. в частта, с която е уважена исковата претенция за разликата над 6 000лв. до 20 000лв.и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му за осъждане на Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 14 000лв. /разликата между присъдените 6 000лв.и 20 000лв./, обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му за разглеждане на воденото срещу него наказателно производство, образувано с ДП № 143/2006г. на ГД „ППООРП“ и пр.пр.№ 9800/2006г. на СГП в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2016г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част до претендираните 50 000лв. и са присъдени разноски. Жалбите са подадени в съотевтния срок и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: В касационнта си жалба, като основание за допустимост, касаторът Е. Г. А. се позовава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на конкретните обстоятелства, които са в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, във връзка с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД?, 2. Как се прилага критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?, 3. Какви са стъпките при оценяване на едно негативно преживяване, включени в критерия за справедливост?, 4. Кои са критериите и какво е съотношението между тях, когато се определят вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ? и 5. Длъжен ли е ищецът по иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ да доказва пълно и главно неимуществените си вреди и отделните негативни изживявания, произтичащи от допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок? В насрещната касационна жалба, Прокуратурата също поставя въпроси, свързани с преценка от въззивния съд на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че не са отчетени фактическата и правна сложност на делото и наличието на причинна връзка между установените като релевантни обстоятелства и причинените вреди. Срещу подадената от Прокуратурата насрещна касационна жалба е подаден отговор от Е. Г. А., чрез процесуалния му представител адвокат В., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Въззивният съд е констатирал, че е налице допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, за което е преценил, че справедливият размер за обезщетение за причинените неимуществени вреди е 6 000лв. Мотивирал се е с следното: Наказателното производство е продължило близо десет години, през който период е било многократно преобразувано, повдигани са нови обвинения и е връщано от съда на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения. Касае се за дело със значителна фактическа и правна сложност – делото съставялва 491 тома, обвинението е срещу петима обвиняеми, същото касае извръшването на „тежки“ по смисъла на закона престъпления, доказването на които изисква извръшването на многобройни и множество като вид процесуални действия. Не са събрани данни процесуалното поведение на ищеца да е довело до забавяне на производството. Обратно, забавянето е свързано с поведението на ответника, който е допуснал ситуация при която – наказателното производство да бъде прекратено срещу обвиняемия с Постановление, след като обвинаемият се е възползвал от възможността по чл.369, ал.2 НПК / в редакцията й ДВ,бр.42/2015г./, като в предоставеният му срок прокурорът не е внесъл обвинителен акт. Изрично, при постановяване на акта си, съдът е посочил, че съществува оборима презумция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по жалбата на Е. Г. А., на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по четвъртия поставен въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. За пълнота на изложението следва да се посочи, че първите три въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото те биха били относими към предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ /а такъв е предмет на разглеждане по гр.д.№ 8436/2017г.на СГС/ и не са свързани с решаващите мотиви на сега обжалвания акт, който е с правно основание чл.2б ЗОДОВ. А що се отнася до последният поставен въпрос, то неговият отговор се съдържа в постановения въззивен акт. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение