Определение № 1389 от 23.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 690/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. А. срещу решение от 20.12.2010, по гр.дело № 4208/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.10.2009г по гр.д.30832/2008г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор. В изложение към жалбата като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, основано на довод за неправилно ограничително тълкуване на клауза в колективен трудов договор, която по съдържание и правна същност е закрила, задължаваща работодателя да извърши подбора като не уволнява учители в трудоспособна възраст. Д. се свързва с тезата на защитата ,че ищцата е заемала и е била съкратена от длъжност учител по философия, но е имала специалност и за учител по история, която длъжност е била заета от пенсионер, дори се е освободила при работодателя по време на процеса. Това обстоятелство съдът не е приел за новонастъпило ,то не е обсъдено. Ответникът по жалбата 93 СОУ не е заявил отговор. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК като обосновка на правен въпрос се поднасят доводи на защитата в процеса, които в една част нямат връзка с изводите на решаващия съд, тъй като не се обемат от основанието на иска за незаконосъобразност на уволнението и предмета на спора. Въпрос за нарушена закрила по някое от изискванията на чл. 333 ал.1 от КТ не е поставян с исковата молба и обстоятелството получила ли е ищцата отправеното до нея искане на работодателя за предоставяне на информация, не е от значение за изхода на делото. Съдът не е изследвал законосъобразно ли е извършен подбора по критериите на закона при процесното съкращение ,тъй като оспорването с иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е само по приложението на клауза от колективен трудов договор(чл. 10.3) да не се прекратяват трудови правоотношения на работници и служители в трудоспособна възраст, ако по „същите специалности” има работни места, които се заемат от пенсионери ,или придобили право на пенсия. По спорния въпрос за прилагането на тази разпоредба от К. въззивният съд решаващо е приел ,че тя не се отнася до съкращението на ищцата, предвид заеманата от нея длъжност –„учител по философия”, дори длъжността „учител по история”да е заемана от лице с право на пенсия. Въпросът в тази връзка - не се ли тълкува ограничително и неправилно К., не обуславя допускане до касационно обжалване по критерия на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК Даденото от въззивния съд разрешение съобразява смисъла на понятието „специалност”, няма основание по касационен ред да се извеждат и налагат тълкувания на правна норма Въпросът кои учители е следвало да участват в подбора, за е той законосъобразен, не е свързан с коментирания чл. 10.3 от К.. По оплакването за несъобразяване с колективния трудов договор ,неспазване на уговорката(чл. 10.5 К.) уволнение на синдикални членове по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ да се предприема след предварително „становище”,правен въпрос не е формулиран извън поддържаните от защитата доводи за приравняване с хипотезата на закрила по чл. 333 ал.4 от КТ. Касае за случай, при който работодателят е поискал становище, а синдикатът не е отговорил в срок, както го задължава действащия К.. По въпроса има съдебна практика на Върховния касационен съд, с която въззивното решение не е в противоречие. Това не се и твърди. Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, което не е налице. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.