Определение № 241 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 250/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба на С. А. М. от София срещу разпореждането на Софийския градски съд от 10. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 2816/2007г. Ответникът по частната жалба “С” А. София не е заявил становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Ч. ГО, намира, че частната жалба е допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното разпореждане Софийският градски съд е върнал касационната жалба на С. М. вх. № 22769/21.VІІІ.2008г. срещу въззивното решение от 20.ІІІ.2008г. по гр.д. № 2816/2007г., с което е оставено в сила решението на СРС по гр.д. № 27665/2006г., с което са отхвърлени предявените от М. срещу “С” А. обективно съединени искове по чл.128, чл.261 и чл.262 от КТ, а именно: за периода 11. ХІ.2002г. – 11.ІІ.2003г. общо 474.18лв., в.т.ч.: по 62.16лв. месечно за прослужено време, за храна – 63лв., за нощен труд – 24.50лв. месечно, за вредни условия на труд – по 8.40лв. месечно, и за 4 дни извънреден труд – 90лв., за периода 12.ІІ.2003г. – 12.ІV.2003г. общо 309.12лв., в т.ч.: 16лв. месечно за прослужено време, 60лв. месечно за храна, 24лв. за нощен труд, 8.40лв. месечно за условия на труд, за периода 01. ХІІ.2003г. – 31.ІІІ.2004г. – 71.04лв. месечно за прослужено време, 63лв. месечно за храна, 24.50лв. месечно за нощен труд, 9.60лв. месечно за вредни условия на труд и за извънреден труд 90лв., за периода 01. ХІІ.2004г. – 20.І.2005г. – 84лв. месечно за храна, 78.44лв. месечно за прослужено време, 30лв. за нощен труд, 10.62лв. за вредни условия на труд и 90лв. за извънреден труд, както и 500лв. обезщетение за неползван годишен отпуск. Въззивният съд е приел, че касационната жалба е срещу решение с обжалваем интерес до 1000лв., поради което и на основание чл.280 ал.2 от ГПК тя е недопустима. Разпореждането е правилно. По силата на посочената разпоредба не подлежат на касационно обжалване решения по дела с обжалваем интерес под хиляда лева. Обжалваемият интерес се определя въз основа на цената поотделно, а не общо, на всеки един от исковете, предявени при условията на обективно съединяване. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК цената на иск за парични взеимания е търсената с него сума. При това положение в разглеждания случай цената на всеки един от самостоятелните искове е под 1000лв., под която сума, следователно, е и обжалваемият интерес. Ето защо касационната жалба е процесуално недопустима. По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,