Определение № 754 от 22.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 48/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място], обл. С. срещу Решение № 1266 от 12.07.2011 г. по т.д. № 270/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 23.08.2010 г. по т.д. № 1945/ 2006 г. на СГС и е постановено друго, с което по иска на синдика Е. Т. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] и [фирма] - [населено място], обл. С., по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, е обявен за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] - в несъстоятелност сключеният между ответниците на 12.05.2003 г. с нот.акт № 51, т.1, рег.№5108, д.№ 136/2003 г. на нот. №93 И. Д. договор, с който [фирма] (сега [фирма]) прехвърля на [фирма] описания апартамент №90, находящ се в [населено място],[жк] бл. 33 Г-Ж срещу задължението [фирма] да достави и монтира дограма за описаните обекти до размер на 22 000 лв., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че при преценката дали е налице условието на чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ - даденото значително да надхвърля по стойност полученото по възмездна сделка, по въпроса по какъв начин и към кой момент следва да се определи стойността на насрещната престация, когато се касае за договор за замяна с елементи на договор за изработка, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - този вид договори навлизат широко в практиката, а за тях ВКС не е дал ясен отговор за принципа на определяне на насрещната престация. Ответникът по касационната жалба синдикът Е. Т. на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] по съображе - ния, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата по същество и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, а ответникът по жалбата [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ, който е уважен, чиято цена не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и е уважен искът на синдика по чл. 646 ал. 2 т. 4 ТЗ и е обявен за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността Договор от 12.05.2003 г., с който [фирма] прехвърля на [фирма] недвижим имот срещу задължение за изпълнение и монтиране на дограма до размер на 22 000 лв., по съображения, че даденото надхвърля значително по стойност полученото. Съдът е изложил, че при извършената преценка, е ограничен от съдържанието на договора и са правно ирелевантни последващите действия на страните по изпълнението му - и тъй като към датата на договора имотът е със средна пазарна цена 36 312 лв., а задължението за изработване и монтиране на дограмата, посочено в договора, е 22 000 лв. - налице е неравностойност на престациите - даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. С оглед изложеното, формулираният от жалбоподателя материалноправен въпрос, е релевантен за делото - от решаване на въпроса по какъв начин и към кой момент следва да се определи стойността на насрещните престации, когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, зависи преценката даденото надхвърля ли по стойност полученото. Този въпрос е решен от ВКС с решение, постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции - Р.№ 111/02.11.2011г. по т.д.№ 893/2010 г. на ВКС, ТК, І отд. в смисъл, че действителността на сделката, съобразно критериите по чл. 646 ал. 2 ТЗ, се преценява към момента на сключването й, и когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот - това е моментът, в който се поражда вещно - прехвърлителното действие, като съдът следва да преценява стойността на разменените престации към един и същ правнорелевантен момент. На така решения въпрос обжалваното решение противоречи, тъй като въззивният съд е определил средната пазарна цена на апартамента към датата на сключване на договора, а вместо да остойности към тази дата по средни пазарни цени и дограмата, за изработването и монтирането на която се е задължил приобретателят, е взел предвид стойността й, посочена в договора, с мотива, че страните са обвързани с тази стойност, и съдът не може да определя стойността на изработеното впоследствие. Не се касае до остойностяване на изработеното впоследствие, а до принцип към един и същ момент - датата на сключване на договора - да се остойностят по действителна стойност разменените престации - да се остойности по средни пазарни цени апартаментът (в договора цената му не е посочена), и по такива цени към датата на сключване на договора да се остойности и изработеното - дограмата. С оглед посочената съдебна практика, касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като е неоснователно искането за допускане по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение