Определение № 1268 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2023 г.

Производството е по чл. 208 от АПК, вр. чл. 93, ал. 10 от Закона за опазване на околната среда. Образувано е по жалба на Д. Димитров от гр. София, срещу Решение № 6251/23.10.2023г. по АД 3465/2022г. на АССГ, с което е отхвърлена подадената от същия жалба срещу Решение № 2-ПР/2021 г. от 28.06.2021 г. на Министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят претендира, че оспореното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания. Касационият ответник - Министър на Околната среда и водите, представя писмен отговор, в който се претендира недопустимост на инициираното касационно обжалване. Цитира се разпоредбата на чл. 93, ал.10 от ЗООС, като се сочи, че същата предвижда решенията на първоинстанционния съд постановени по жалби срещу решения по чл. 93, ал.6 от ЗООС да са окончателни. В тази връзка се иска да бъде оставена без разглеждане подадената касационна жалба и на основание чл. 215, ал.4 от АПК да се прекрати съдебното производство. По делото е депозиран отговор по касационната жалба и от заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД гр. София. В същия се излагат подробни аргументи относно недопустимостта на подадената касационна жалба и се иска оставянето й без разглеждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като се запозна с постъпилата касационна жалба, взе предвид направените срещу нея възражения и се съобрази с приобщените по делото доказателства и относимите законови разпоредби, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения преклузивен срок, но срещу акт неподлежащ на касационно оспорване, предвид което същата се явява недопустима. За да достигне до този извод, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, взе предвид следното: С Решение № 2-ПР/2021 г. от 28.06.2021 г. на Министъра на околната среда и водите на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 и ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4 във вр. с ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), и въз основа на представена писмена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, както и представени становища от Министерството на здравеопазването и Басейнова дирекция „Дунавски район“ е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение: Проектиране и изграждане на обект „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия“. Посоченото решение е оспорено по съдебен ред, като по жалбата е образувано АД № 3465/2022г. по описа на Административен съд София град. Последното е приключило с Решение № 6251от 23.10.2023г., с което жалбата на Д. Димитров срещу Решение № 2-ПР/2021 г. от 28.06.2021 г. на Министъра на околната среда и водите е отхвърлена и което е предмет на процесното обжалване. Обжалваното Решение № 2-ПР/2021 г. от 28.06.2021 г. на Министъра на околната среда е постановено в процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС съгласно чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) относно инвестиционно предложение: Проектиране и изграждане на обект „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия“. Видно от Решение № 111/15.02.2013г. на Министерски съвет, проектът за изграждане на „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия“ е обявен за национален обект и за обект с национално значение на основание §1от ДР на Закон за държавната собственост и §5, т. 62 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал.10 от ЗООС „решенията по ал. 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби, подадени до 1 юли 2024 г. срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“. С оглед цитираната разпоредба и обстоятелството, че оспореното пред настоящия съдебен състав решение е постановено в производство по обжалване именно на решение по чл. 93, ал.6 от ЗООС, касаещо обект с национално значение, по смисъла на тази норма и е инициирано преди 01.07.2024г., следва извод, че същото се явява окончателно и необжалваемо по касационен ред. Посочената законова разпоредба е императивна и същата не може да бъде дерогирана от направеното в оспореното съдебно решение отбелязване, че същото подлежи на обжалване. Ето защо като недопустима процесната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. От ответната страна е направено искане за присъждане на разноски, което се явява основателно с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК, предвид което следва да се осъди касационния жалбоподател да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК с право на разноски за юрисконсултско възнаграждение разполага и заинтерисованата страна, предвид което жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 215, т.4 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, VI-то отделение,