Определение № 1085 от 09.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 892/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. А. ,чрез адв. Г. С., срещу решение от 26.06.2009г. по гр.дело № 615/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.01.2006г по гр.д. 19090/2006г на Софийски районен съд. Отхвърлен е иск на касаторката за присъждане на обезщетение от незаконно недопускане до работа ,за период от две години. В приложеното съм жалбата изложение се препраща към съображенията в касационната жалба за незаконосъобразност на решението и неправилно интерпретиране на фактите, развито е съображението, че основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е налице при решение, което противоречи на правото по реда на чл. 281 т.3 от ГПК Следва излагане на конкретни фактически обстоятелства по спора и оплаквания ,че решението е незаконосъобразно и необосновано.Възприетото с него ,че ищцата следва да доказва явяването си на работа, противоречи на цитирано решение ,а именно „СГС 1928/09 ІV а „Решението не е приложено, според касатора в него е възприето,че работодателят следва да докаже както неявяването на работа, така и причината за това ,което може да стане с дисциплинарно уволнение .тезата е, че щом работодателят не е предприел дисциплинарно уволнение, последният не може да оспорва състоятелно иска за недопускане до работа Ответника Храм „ Св.София” изтъква в отговор ,че въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК не е поставен. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на касаторите по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК действително не поставя материалноправен или процесуалноправен въпрос ,оказал се решаващ по конкретния спор и относим към хипотезите на чл. 280 ал.1 от ГПК. Изложението обективира тезата на правната защита за приравняване на оплакванията по чл. 281 от ГПК с основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК .Доводът за противоречие с друго постановено решение на Софийски градски съд, същото неприложено и цитирано по начин, който не позволява да бъде идентифицирано ,също не може да бъде възприет. Доводът чия е доказателствената тежест за обстоятелството налице ли е явяване на работа не кореспондира с конкретно обсъжданите обстоятелства по случая .Въззивният съд изрично е посочил за кои обстоятелства ищцата носи доказателствена тежест (стр. трета от мотивите на решението) ,соченото от касаторката „явяване” не е между тях ,т.е Софийски градски съд не е формирал решаващия мотив,оспорван като незаконосъобразен в жалбата и изложението. Решаващо обаче е преценен факта ,че след продължително ползване на отпуск по болест (от 26.01.2004г до 31.08.2004г)ищцата нито е представила нов болничен лист, нито се е появила на работното си място с намерение да престира работна сила. Поканена да даде обяснения на 18.11.2004г ,същата е изтъкнала като причина обстоятелства и отношения ,настъпили преди ползвания отпуск по болест, поставила е писмено условия на работодателя какво работно място и какво работно време да и се осигури. При тези факти искът по чл. 213 ал.2 КТ е приет за неоснователен ,обжаланото разрешение не поставя правна проблематика по въпроса кой следва да установи обстоятелствата, на които се основава иска. Касаторката е недоволна от мотивите на съда, но за да се допусне касационно обжалване, следва да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК. Тъй като в изложението липсва изведен и поставен конкретен правен въпрос, свързан със спора, липсва и обосновка в изискуемата от чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК насока ,а съображенията по същество се изчерпват с оплаквания за незаконосъобразност ,касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.