Решение № 41 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 760/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Н” Е., гр. С., чрез адв. А срещу определение №1136/2009 год. постановено по ч.гр.д. № 1779/2009 год. на САС, 4 -ти състав. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че в исковата молба е изложена обстойно фактическата обстановка, от която е видно, че „Н” Е. е претърпяло имуществени вреди от незаконосъобразно задържане и приобщаване на внесена от дружеството стока като веществено доказателство по образувано наказателно дело. Изтъква, че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и същият следва да квалифицира иска, с който е сезиран въз основа на изложените в исковата молба факти. В допълнение към частната жалба, жалбоподателят е посочил, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, доколкото противоречи на съдебната практика на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В подкрепа на посоченото от жалбоподателя правно основание представя копия от Р № 688/09.07.2003 год. по гр.д. № 593/2002 год. на 4-то г.о. на ВКС, Р № 2008/29.11.2004. по гр.д. № 1670/2005 г. на ВКС, 4 г.о.,Р №857/2006 год. по гр.д. № 503/2005 год. на ВКС, 4 г.о., Р от 15.03.2006 г. по гр.д. № 1871/2005 год. на 4 г.о. и Р №1331/2006 год. по гр.д. №50382005 год. на ВКС, 4 г.о. Като процесуалноправен въпрос по см. на чл.280,ал.1 ГПК може да бъде конкретизиран този дали съда е обвързан с посочената правна квалификация от ищеца по делото или следва сам да даде правната квалификация на иска с който е сезиран, въз основа на изложените фактически обстоятелства и формиран петитум от страната. Ответникът по частната жалба – Прокуратурата на Република България, не взема становище по същата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност, при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. В случая Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., счита, че не налице визираното от частният жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на определението на САС. Определението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Всички представени с касационната частна жалба съдебни актове на Върховният касационен съд застъпват тезата, че посочената от страната правна квалификация не обвързва съда и същият е длъжен да квалифицира предявения пред него иск въз основа на изложения от ищеца фактически обстоятелства. В случая съдилищата са изхождали именно от конкретната формулировка на заявената претенция, което изрично е посочено в определението на СГС и изцяло споделено от въззивната инстанция. С оглед тази формулировка, включваща фактите и отправеното към съда искане, съдилищата са приели, че предявеният пред тях иск е с правна квалификация по чл.2 ЗОДОВ и са прекратили производството по делото като недопустимо. С оглед на изложеното, не е налице, визираното от частният жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,