Определение № 481 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. В.[населено място] срещу решение №125 от 01.10.2010г по гр.дело № 256/2010г. на Т. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.07.2010 по гр.д.619/2010г на Т. ,по отхвърлен иск за касатора за неизплатени в пълен размер обезщетения ,дължими при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране. В приложеното към жалбата изложение се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК като се изтъква ,че въпросът е материалноправен. Не се формулира самият въпрос, цитират се чл. 17 ал.1 т.2 и чл. 19 ал.1 от НСОРЗ (обн. ДВ бр.9/2007г) ,цитира се и чл. 247 ал.1 от КТ с довод че посочената правна уредба липсва съдебна практика Ответната страна не е заявила отговор След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран въпрос, което е общо изискване при обосновката по допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК. Цитираната норма на чл. 247 ал.1 от КТ няма отношение към решаващите съображения на съда ,както и към конкретно приложимата в случая нормативна уредба. Определянето на каква база да се начисляват обезщетенията, дължими по КТ е изяснен в съдебната практика въпрос, свързан с тълкуването и с прилагането на чл.228 от КТ, чл. 17 ал.1 и чл. 15 ал.2 от Наредбата ,като по конкретни въпроси на института са постановени и решения по реда на чл. 290 вр. чл.291 от ГПК от Върховен касационен съд (реш.№540 от 07.07.2010 д.№895/2009 ІV г.о, реш по гр.д. № 432/2010т на ІІІ г.о и др), така че тезата да липса на съдебна практика по прилагане на цитираните норми е несъстоятелна Обжалваното решение е съобразено с трайната практика, основание за допускане до обжалване не е налице Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.