Определение № 1111 от 24.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С.”Х. Б.”с.Б.,обл.С. чрез пълномощник адв.Б. М. срещу решение № 268 от 29.12.11г.по в.гр.дело № 525/11г.на Окръжен съд- Смолян,с което е потвърдено решение № 300 от 28.10.11г.по гр.дело № 911/11г.на Районен съд-Смолян.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от М. С. К.. В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба М. С. К. не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 787/6.06.11г.на директора на С.”Хр.Б.”с.Б.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца М. К. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,считано от 7.06.11г.,е незаконосъобразна.По делото било установено,че към 6.06.11г. К. е бил председател на синдикалната организация на КТ”Подкрепа”към С.”Хр.Б.”.За прекратяване на трудовия му договор на посоченото основание Изпълнителният съвет на Синдикат”Образование”към КТ”Подкрепа”не е дал своето съгласие съгласно чл.333 ал.3 КТ.При тези данни съдът е приложил разпоредбата на чл.344 ал.3 КТ и е признал уволнението за незаконно,без да разглежда спора по същество. Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Поставеният от касатора въпрос за синдикалната защита на членовете на синдикалното ръководство в предприятието не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Той е нормативно уреден в разпоредбите на чл.333 ал.3 КТ и на чл.344 ал.3 КТ,които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.По приложението им има трайна съдебна практика,която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.