Определение № 168 от 27.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 767/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на П. Т.-Председател на ПК ”В.”, гр.Варна срещу разпореждане на съдия-докладчик при Варненски Окръжен съд /ОС/, постановено на основание чл.351, ал.4, т.3 от НПК за връщане на касационната жалба против въззивно определение №746 от 13.09.2010г., по ВНЧД№1535/2010г. по описа на съда. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, обективиращ несъблюдаване на обстоятелството, че обявеното определение прегражда пътя на наказателното производство. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение като взе предвид предложените доводи в подадената частна жалба срещу разпореждане №3183 от 26.10.2010г. на ОС-Варна, в пределите на предоставените му правомощия, намира същата за неоснователна. В процесуалната норма на чл.346 от НПК е очертан предметът на касационно обжалване чрез изчерпателно посочване на съдебните актове, подлежащи на проверка от ВКС. Буквалната и логическа интерпретация на визираната разпоредба, и систематическо тълкуване на последната в кореспондираща връзка с установения в чл.243, ал.1 - 7 от НПК регламент обосновават извода, че определенията на окръжните съдилища, с изключение на постановените по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда и на посочените в чл.346, т.4 от НПК, с които за първи път при разглеждане на делото от въззивната инстанция се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, не са включени в обхвата на касационния контрол. В съответствие с актуалната нормативна уредба те влизат в сила от момента на постановяването им и се ползуват със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики - неотменимост по реда на касационното производство /“формална законна сила”, обективирана в чл.412, ал.2, т.1, вр.чл.346 от НПК/, изключителност /”материална законна сила”, изразена в правилото non bis in idem - чл.24, ал.1, т.6 от НПК/, задължителност /чл.413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл.412, ал.1 от НПК/. Атакуваното определение №746/13.09.2010г., по ВЧНД№1535/2010г., с което в рамките на предписаната в чл.243 от НПК процедура, Варненски ОС е потвърдил обявения на основание чл.243, ал.4 от НПК съдебен акт на РС-Варна, не е от категорията на обжалваемите пред ВКС въззивни съдебни определения. Правната природа и юридически стабилитет на съдебния акт е последица от императивността на закона, и не може да бъде предмет на касационна инстанционна проверка. Съдебният акт не подлежи и на извънреден контрол, чрез способа възобновяване на наказателните дела, предписан в чл.419, ал.1, доколкото провереното определение на първостепенния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Председателя на ПК ”В.” срещу постановление на В. районна прокуратура, по своето съдържание не удовлетворява предявените от чл.243, ал.5, т.т.1 и 2 от НПК, изисквания. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за законосъобразно разпореждането от 26.10.2010г. на ОС-Варна, с което е прието че въззивен акт№746/13.09.2010г.,по ВЧНД№1535/2010г. не подлежи на контрол от ВКС, мотивирало го да върне жалбата на нейния подател като недопустима. Констатираните фактически данни корелират на визираните в чл.351, ал.4, т.3 от НПК процесуални предписания, поради което нормата правилно е приложена. Воден от горното и на основание чл.351, ал.5, вр.ал.4, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,