Определение № 154 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 123/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Протестирано е разпореждането на Софийския апелативен съд от 22.12.2009 г. по гр.д. № 1552/2009, с което е върнат въззивен протест на П. срещу решението на Софийския градски съд по иск по чл. 2 ЗОДОВ. Недоволна от определението П. на Р. Б., представлявана от прок. Кожухаров, която го протестира в срок, като счита, че въззивният протест отговаря както на изискванията за редовност към въззивната жалба по чл. 198 до чл. 200 ГПК (отм.), така и на изискванията за редовност към въззивната жалба по чл. 260 до 262 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че протестираното определение е прекратително, намира, че протестът е допустим, подаден е в срок и е редовен. Разгледан по същество протестът е основателен. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че първоинстанционното решение, с което е уважен частично предявеният срещу П. на Р. Б. иск за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ, е протестирано изцяло, като се претендира неговото отменяване и отхвърляне на предявения иск, и евентуално – намаляване на присъденото обезщетение. На П. е указано да посочи до какъв размер претендира да бъде намалено обезщетението, които указания не са изпълнени в установения срок, поради което протестът е върнат. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че протестът на П. трябва да отговаря на изискванията за редовност на възизвната жалба, независимо от това дали той е подаден в качеството на орган по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, или и в качеството на орган по чл. 7 ЗОДОВ. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че протестът е нередовен. Протестът съдържа две искания: предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен (главно искане) или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение (евентуално искане). Посочването на размера, до който да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, има значение за пределите на обжалването и от там за определянето на обжалваемия интерес и размера на дължимата такса за обжалване. Ако размерът е посочен, обжалването е частично и се дължи такса само върху обжалвания интерес. Непосочването на този размер има единствена последица, че обжалването се счита пълно и се дължи такса върху целия обжалваем интерес на обжалващия. В случая такса от П. не се дължи. Когато такса за обжалването се дължи и решението е обжалвано изцяло, отделна такса по евентуалното искане не се дължи. Но дори когато по евентуалното искане се дължи отделна такса или само по отношение на него е налице друга нередовност, на връщане подлежи жалбата само по евентуалното искане. Във всички случаи съдът дължи произнасяне по редовното главно искане. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за разглеждане на протеста по главното и по евентуалното искане и постановяване на решение по съществото на делото Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение