Определение № 1399 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 971/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на 82ОУ „В. А.” [населено място] срещу решение от 14.10.2010г по гр.дело № 78/2009г. на Софийски градски съд .Решението е обжалвано в частта, с която е оставено в сила решение от 22.08.2008г по гр.д.14450/2007г на Софийски районен съд по трудовия спор на основание по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и в частта, с която същото е отменено, като по същество е уважен иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ. В изложение към жалбата като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, основано на довод за „неточно прилагане на закона” по процесуалноправни въпроси Не са обсъдени доказателствата по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и е обърната доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ ,в която връзка въпросите са формулирани. Ответницата по жалбата Д. Г. Г. е заявила отговор, в който оспорва допустимостта до касационно разглеждане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е налице основание за допускане на касационно обжалване в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са поставени два процесуалноправни въпроса. Първият е дали правилно съда приема ,че не е налице пълно доказване ,щом не е обсъдил всички доказателства по делото и този въпрос е поставен във връзка с произнасянето по иска за отмяна на уволнението като незаконно. Следващият е чия е доказателствената тежест при доказване основанието на иска по чл. 225 ал.1 от КТ. В касационната жалба и допълнително уточнение по изложението, като правен въпрос се поставя и произнасянето на съда кога и дали е налице участие в организиране на ученически отдих. Сочи се общо основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,излагат се доводи на защитата по установеността на нарушението, неговата преднамереност, цитират се откъси от обясненията на ищцата и показания на свидетели в процеса,които според защитата е следвало да доведат съда до друг извод. Първия от поставените въпроси не обосновава допускане до касационно обжалване,тъй като не е конкретизиран. Под формата на въпрос се изтъква довод за процесуално нарушение и то поради несъгласие с изводите на съда по фактите, не се отграничава доказателство от доказателствен факт (индиция). Индициите са били достатъчни за работодателя, за да приеме нарушението за извършено, но това не отменя необходимостта от установяването му в съдебния спор. Ответният работодател е извел като фактически признаци на нарушението по чл.187 т.10 от КТ изводите си от определени факти и окачествяване поведението на ищцата - провеждане на организиран отдих с ученици, без да се спазят изискванията на действаща наредба на МОН, а писмените й обяснения е счел за признание на нарушението.Съдът не е направил същите изводи от фактите, не е приел и тезата на работодателя за връзката между тях и не е окачествил поведението на ищцата като състав на дисциплинарно нарушение, но от това не следва ,че не са обсъдени доказателствата. Ако в довода си защитата има предвид свидетелските показания, те са обсъдени. При изтъкване на доказателствата, обосновали фактически изводи на съда в решението, са посочени и обясненията на страната в дисциплинарното производство, но от тях не е прието да следва признание за нарушение и затова не са коментирани по съдържание. Констативни актове или други писмени свидетелстващи за нарушението документи,които съдът да обсъжда, няма по делото. Доказателствен и обусловен от конкретна преценка на фактите е въпроса „кога и дали е налице участие в организиране на ученически отдих”. Тезата на защитата е че участието на учител, ползващ отпуск ,в екскурзия, организирана от читалище, сочи него за организатор, действал в нарушение на Наредба № 2 /97г на МОН. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, довода на страната не съставлява въпрос. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Вторият процесуален въпрос - чия е доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ относно факта оставане без работа ,е свързан с решаващия извод на съда по този иск. Въззивният съд не е обсъдил ангажираните от ищцата доказателства за установяване на основанието на иска. По доказателственото им значение страните са спорили. Прието е, че от ищцата се твърди отрицателен факт и ответникът е този, който следва да докаже обстоятелство, изключващо претендираното право на обезщетение поради оставане без работа. Въпросът обуславя допускане на решението до касационно обжалване в частта по иска за обезщетение, при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка на съответствието на решението с практиката на Върховен касационен съд, формирана по същия въпрос в решения по реда на чл. 290 от ГПК. Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.