Определение № 478 от 07.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 408/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „С” ЕООД, гр. Г. срещу определение № 105 от 25.03.2009г. по в. ч. гр. д. № 193/2009г. на Великотърновски апелативен съд, с което Окръжен съд Монтана е определен за компетентен да разгледа предявените от „П” Е. /в несъстоятелност/, гр. М., представлявано от синдика К. С. К., против „С” ЕООД, гр. Г. искове за сумите 20 000 лв. главница, представляваща плащане от несъстоятелния длъжник на ответното дружество, прогласено за нищожно на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ТЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и 7 808 лв. лихва от 03.10.2005г. до датата на подаване на исковата молба. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния закон. Прави оплакване за незаконосъобразност на извода, че разпоредбата на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 108 във връзка с чл. 105 ГПК. Според частният жалбоподател Великотърновски апелативен съд не е взел предвид факта, че отменения ГПК, в сила към момента на приемането на чл. 621а ТЗ, не е съдържал разпоредби, аналогични на тези, съдържащи се в глава ХХХІІ „Производство по търговски спорове” на действащия ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд Габрово. „П” Е. /в несъстоятелност/, гр. М., представлявано от синдика К. С. К. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Великотърновски апелативен съд е приел, че предявеният иск за връщане на сумата по извършеното плащане от ищеца на ответника, прогласено за нищожно на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ТЗ е обусловен от иска по чл. 646 ТЗ, поради което е приложима разпоредбата на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и компетентен да разгледа иска е съдът по несъстоятелността – Окръжен съд Монтана. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ е специална по отношение на общата норма на чл. 108, ал. 1 ГПК, поради което при конкуренцията им е без правно значение коя е по-нова във времето. Обжалваното определение е законосъобразно и местната подсъдност е определена от Великотърновски апелативен съд при спазване на процесуалните правила. Предявеният иск е обусловен от исковете по чл. 646 ТЗ и представлява иск за попълване масата на несъстоятелността. Фактът, че спорът е търговски по смисъла на чл. 365, т. 4 ГПК, не игнорира приложението на разпоредбата на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и не обосновава прилагането на общата местна подсъдност по чл. 105, респективно чл. 108 ГПК. Правилни са разсъжденията на въззивния съд относно характера на разпоредбите на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и чл. 108, ал. 1 ГПК и отношението им на специална към обща и след приемане на сега действащия ГПК. Това съотношение се е запазило и при действащия към настоящия момент ГПК, тъй като разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1 ГПК са аналогични на нормите на чл. 81, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 от отменения ГПК. Разпоредбата на чл. 377 ГПК не изключва приложението на специалната подсъдност по чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, поради това, че особените правила по търговските спорове за попълване масата на несъстоятелността се съдържат освен в ГПК, също и в ТЗ и разпоредбата на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ не е променена. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение