Определение № 31 от 14.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 29/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 4824 от 13.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2995/2024 г., Административен съд София - град (АССГ) е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд (СРС) за разглеждането на предявения от Е. Д. М. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. З от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) за осъждането на ответника - Върховен административен съд (ВАС), да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева за периода от 23.03.2023 г. до 24.03.2023 г., настъпили в резултат от извършено от ответника дискриминационно нарушение - неблагоприятно третиране на ищеца по защитен признак „обществено положение“, изразяващо се в отказ, обективиран в протоколно определение по адм. дело № 1060/2023 г. по описа на ВАС, да му бъдат свалени крачните белезници, в сравнение с друго задържано лице - М. Г. Ц.. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд съобрази следното: Първоначално исковата молба е подадена в СРС на 24.03.2023 г. и по нея е образувано гр. дело № 15280/2023 г. С нея Е. М. е предявил иск против ВАС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, изразяващи се в „нарушение на право на Европейския съюз (ЕС) по адм. дело № 1060/2023 г. по описа на ВАС, чрез изтезание с белезници на краката в открито съдебно заседание и дискриминация“. СРС е квалифицирал предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и с определение от 07.02.2024 г. е прекратил производството по гр. дело № 15280/2023 г. и го е изпратил по подсъдност на АССГ. В АССГ е било образувано адм. дело № 2995/2024 г. С определение № 4824 от 13.05.2024 г. административният съд е приел, че е сезиран с два иска, във връзка с направените твърдения в исковата молба и уточняващи молби към нея, подадени от процесуалния представител на ищеца - адвокат И. Юруков, на 10.07.2023 г. пред СРС и на 11.04.2024 г. пред АССГ, потвърдени лично от ищеца с молба от 30.04.2024 г. С първия иск предявен против ВАС, се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева за периода от 23.03.2023 г. до 24.03.2023 г., настъпили в резултат от нарушение на норми на ЕС, а именно чл. 1, чл. 4, чл. 47, чл. 53 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 20 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Твърдяното нарушение се изразява в отказ на съдебния състав от ВАС, обективиран в протоколно определение по адм. дело №1060/2023 г., да бъдат свалени крачните белезници на ищеца, засегнало правото му на лично достойнство, презумпцията за невиновност и забраната за изтезания и унижения. По отношение на този иск АССГ е приел за правилна дадената правна квалификация от СРС по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди вреда от нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност от ВАС, свързана със самото провеждане на производството по адм. дело № 1060/2023 г. в отрито съдебно заседание, с участието на ищеца като страна. Тази правна квалификация предпоставя разглеждането на делото от административен съд. За втория иск, обаче, касаещ претенцията на ищеца против ВАС за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева за периода от 23.03.2023 г. до 24.03.2023 г., настъпили в резултат от извършено от ответника дискриминационно нарушение - неблагоприятно третиране на ищеца по защитен признак „обществено положение“, изразяващо се в отказ, обективиран в протоколно определение по адм. дело № 1060/2023 г. по описа на ВАС, да му бъдат свалени крачните белезници, в сравнение с другото задържано лице, АССГ е преценил, че правното му основание е чл. 71, ал. 1, т. З ЗЗДискр, в съответствие с приетото в тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Поради това с определение № 4824 от 13.05.2024 г. е разделил производството по двата иска, като по отношение на първия иск е постановил производството да продължи по адм. дело № 2995/2024 г. пред АССГ, а по отношение на втория иск е повдигнат спор за подсъдност със СРС, който е предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 135, ал. 5 АПК. Смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по втория предявен иск е районният съд. В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр законодателят е предвидил, че засегнатото лице може да съедини в едно съдебно производство искове за установяване на нарушението - т. 1, за осъждане на ответника да го преустанови и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения - т. 2 и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди - т. 3. Целта на съединението на исковете е да се улесни защитата на лицето, а разделянето на производството противоречи на тази цел и на основни принципи в правораздаването - принципите за ефективност, икономичност и бързина. Вторият предявен иск е за обезщетение за вреди от твърдяна дискриминация, поради което правната му квалификация е по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 3 ЗЗДискр. Той не касае претенция за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, който съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. се разглежда по реда на ЗОДОВ. В тази насока е разрешението, дадено с тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което след като е налице решение по тълкувателното дело, с което е прието по въпрос № 1, че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр са родово подсъдни на районния съд, същото разрешение следва да бъде възприето и по отношение на исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., тъй като няма основание за различното им третиране, като е отпаднала приложимостта на т. 4 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от твърденията в исковата молба и уточненията й във връзка с втория иск, може да се установи какъв е неговият предмет, поради което същият подлежи на разглеждане от районен съд по общия исков ред на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр, в каквато насока е и трайната съдебна практика (Вж. определение № 2 от 22.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 78/2018 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 4 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 84/2018 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 45 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6/2018 г., 5-членен с-в и др.). Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд