Определение № 142 от 01.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 652/2010 г.

С разпореждане № 797 от 19.11.2010 г. по внчд № 1063/10 г. председателят на Окръжния съд-гр.Плевен прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност с оглед приложението на чл.43, т.3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за основателност на искането за промяна на подсъдността. Като съобрази горното и след проверка на данните по делото, относими към направеното искане, ВКС, І-во наказателно отделение установи: По жалба на В. П. Ч. против постановление на Районна прокуратура-гр.Плевен от 19.07.2010 г. за спиране на наказателно производство – досъдебно производство № 66/10 г. по описа на І-во РУ на МВР-гр.Плевен, било образувано чнд № 2625/10 г. по описа на РС-гр.Плевен. С определение № 1392 от 23.08.2010 г. по чнд № 2625/10 г. П. на основание чл.243, ал.5, т.1 НПК потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство на П. по досъдебно производство № Д-66/10 г. Жалбата на Ч. против това определение на П. е инициирала образуването на посоченото по-горе въззивно производство пред ПОС. Всички съдии при ПОС са се отвели от разглеждане на делото при условията на чл.29, ал.2 НПК, поради което въззивния съд не може да образува състав по смисъла на чл.43, т.3 НПК. Последната констатация предопределя промяна на подсъдността по реда на чл.43, т.3 НПК, като делото следва да се изпрати на друг, еднакъв по степен съд, който да го образува и разгледа по същество. ВКС няма как да не спомене, че производството пред П. е образувано на основание чл.244, ал.5 НПК, тъй като е атакувано постановление за спиране на наказателно производство. Данните по делото не съдържат друго постановление, още по-малко такова за прекратяване на наказателното производство. При това дейността на П. е повече от необяснима. Водим от изложеното на основание чл.43, т.3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение