Определение № 10316 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. М. и А. А. М., подадена чрез процесуалния им представител адв. П. Шекеров, срещу определение № 711 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 548/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане исковата им молба по чл. 256 от АПК, наименувана „жалба“, срещу бездействие на Община Своге чрез своята администрация за контрол на строителството да извърши проверка по жалба за незаконен строеж и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Община Своге, чрез пълномощника адв. Цветкова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София област е приел, че с подадения пред него иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК се цели извършване на проверка от страна на служители в Община Своге във връзка с твърдения за незаконен строеж и издаване на заповед за премахване на същия. Прието е от съда също така, че по подаден сигнал на жалбоподателите до административния орган е извършена проверка, за която същите са уведомени, поради и което не е налице бездействие на органа, което да е годен предмет на обжалване по чл. 256 от АПК. Съдът е посочил още, че искането на жалбоподателите е за издаване на административен акт по чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, по което органът не дължи произнасяне, тъй като действа служебно, с оглед и на което в случая не е налице бездействие на Община Своге, което да бъде предмет на защита по реда на чл. 256 от АПК. Определението е правилно. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. За да е налице приложимост на реда на защита по чл. 256 от АПК, задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правна норма, при настъпване на определен юридически факт, т.е. за органа следва да е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за извършване на определено фактическо действие. Предметът на защита следва да е насочен срещу задължение на административния орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, които той не извършва. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че търсената от жалбоподателките защита по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК срещу бездействие на служители на Община Своге да извършат фактически действия свързани с изясняването на факти и обстоятелства във връзка с твърдения за наличие на незаконен строеж, не попада в приложното поле на чл. 256 от АПК. Това е така, тъй като за административния орган не е налице законово задължение да извърши конкретно действие - проверка, респ. да образува административно производство по сигнал за незаконно строителство. При упражняване на правомощията си по чл. 223 и чл. 225а от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и започване на производство по установяване на незаконен строеж, като органът не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действа служебно. Ето защо, в случая не са налице конкретни действия, произтичащи пряко от нормативен акт, които органът не е извършил, поради което и редът за защита по чл. 256 от АПК е неприложим. Следователно, както правилно е приел административният съд, предявеният иск по чл. 256 от АПК се явява недопустим, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящето производство, частните жалбоподателки следва да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 400 лева, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,