Определение № 465 от 25.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Е.Д. – пълномощник на Я. З. П., срещу решение № 1471/ 11.07.2016 г. постановено по в.гр.д.№ 712/2016 год.по описа на Софийски апелативен съд в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Я. З. П. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,за разликата над 6000 лв.до пълния предявен размер 50 000 лв.,ведно със законната лихва от 19.07.2013 год.до окончателното изплащане,както и в частта му,с която е обезсилено решение № 7728/11.11.2015 г. постановено по гр.д.№ 14047/2014 год. на Софийски градски съд в частите,с която РС-Пазарджик е осъден да заплати на Я. З. П. на основание чл.2,ал.1,т.4,пр.1 и чл.4 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,ведно със законната лихва от 19.07.2013 год. до окончателното изплащане и с която е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. и производството по делото в тази част е прекратена. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос свързан с размера на неимуществените вреди и обезщетението,без позоваване и представяне на влезли в сила решения,с оглед довода, че въпросът, свързан с определяне размера на обезщетението е разрешаван противоречиво от съдилищата.По процесуалноправния въпрос – следва ли да се приеме,че е налице фактическият състав на чл.2,ал.1,т.4,пр.1 ЗОДОВ,когато на подсъдимия в наказателното производство е наложено наказание по повдигнато обвинение,по което лицето е оправдано с влязло в сила присъда след възобновяване,ако са налице претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между наложеното наказание от съда и причинената вреда се позовава общо на чл.280,ал.1 ГПК,без да конкретизира кое да е от специалните основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответните страни – Прокуратура на РБ и РС – Пазарджик не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взимат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. За да намали размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди,съдът след съвкупна и подробна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване с практиката по чл.290 ГПК на ВКС е приел, че е налице причинна връзка между действията на ответника Прокуратура на РБ - повдигнато незаконно обвинение,взетите незаконни мерки за неотклонение”задържане под стража” и „домашен арест”,продължителността на наказателното производство – 4 год. и 22 дни и преживените негативни емоции и стресово състояние на ищеца, отразили се негативно на психиката му,физическото му здраве,социалния му живот и професионална реализация,както и рефлектирали негативно в отношенията му с околните,включително и с неговата съпруга.Приел е,че от значение за размера на обезщетението е и тежестта на престъплението,за което е бил обвинен, както и други релевантни обстоятелства – възрастта на ищеца към момента на постановяване на осъдителната присъда на първа инстанция,макар и отменена по реда на инстанционния контрол и обществено-икономическите условия в страната,към момента на влизане в сила на оправдателната присъда.В съответствие с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД е определил обезщетение за неимуществени вреди,доколкото те подлежат на точна парична оценка,в размер на 6 000 лв. При безспорната фактическа обстановка – постановяване на осъдителна присъда на 2.07.2010 год. от РС-Пазарджик по н.о.х.д. № 2456/2009г.за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 във връзка с чл.54 НК;отменянето й с решение от 24.02.2011 год. по в.н.о.х.д.№ 43/2011 год. на ОС-Пазарджик и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на присъда от 15.03.2013 год. по н.о.х.д.№ 458/2011 год. от РС-Пазарджик,влязла в сила на 19.07.2013 год.,с която Я. П. на основание чл.304 НК е признат за невиновен в това,че за времето от 02,30 часа до 07,00 часа на 10.10.2008 год.в [населено място],след предварителен сговор и в съучастие с други две лица,след като е повредил преграда здраво направена за защита на имот,изкопал отвор в стената и след като използвал техническо средство-оксижен е направил отвор в огнеопорна каса,откъдето взел чужди движими вещи – сумата 5 650 лв.,собственост на хлебозавод [фирма] без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 НК и при съобразяване с ТР № 5/ 15.06.2015 год. по т.д.5/2013 год.на ВКС,ОСГК въззивният съд е приел,че РС-Пазарджик не е процесуален субституент на държавата по предявения иск по чл.2,ал.1,т.4,пр.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.При тези изводи е обезсилил първоинстанционното решение в частта,с която РС – Пазарджик е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,както и в частта,с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв. и е прекратил производството по делото. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице,защото поставеният правен въпрос се свежда до критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Съгласно трайно установената практика на ВКС/ решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о.-всички постановени по реда на чл.290 ГПК/ размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.Само за пълнота следва да бъде посочено,че липсва позоваване и представяне на решения на съдилищата,влезли в сила ,в подкрепа на доводът за наличие на противоречие с установената практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК не е достатъчно да обуслови наличието на някое от специалните основания по т.1 - 3. Освен това по поставения процесуалноправен въпрос за процесуалната легитимация на съда да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от неоснователно обвинение е постановено ТР № 5/2013год. на ВКС, ОСГК, съгласно което легитимирана да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от неоснователно обвинение е прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението. Тя представлява държавата, както при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание и при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано /чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОДОВ/; така и при осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено и при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер /чл. 2, ал. 1, т. 3 и 6 ЗОДОВ/.Съответният съд като съдебна инстанция не е процесуално легитимиран да представлява държавата при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно, защото това също е станало в съответствие с изискванията на процесуалния закон.Съдът представлява държавата като процесуален субституент само по исковете за вреди от прилагането на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и от прилагането на административна мярка, когато съдебното решение бъде отменено като незаконосъобразно – чл. 2, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ бр.38/18.05.2012 год./ С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,