Определение № 896 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Л. К., чрез пълномощника му адв. Р. В., против решението от 27.01.2010 г. по гр.д. № 3102/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІV-Г състав, в частта, с която е оставено в сила решението от 13.06.2008 г. По гр.д. № 24985/2007 г. На Софийски районен съд, 40 състав, в частта за отхвърляне на предявения от касатора против Прокуратурата на РБ и СДВР иск по чл. 2 т. 2 ЗОДОВ за заплащане солидарно на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до предявения размер 7000 лв., и в частта за присъдените на СДВР разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 лв.. Ответниците не са изразили становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че правният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на останалите съдилища, в подкрепа на което прилага копия от решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, както и че касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай не са формулирани конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които следва да бъдат обсъдени във връзка с допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т.2 и 3 ГПК, към които насочва изложението му. Без да е посочен конкретеи правен въпрос, който касаторът счита, че е от значение за изхода на делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението по същия въпрос в приложените съдебни решения, и без данни същите да са влезли в сила не може да се направи преценка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В изложението липсва и обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение