Определение № 398 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение13.07.2009reporting judge Светла Бояджиева
Ruling
ОТМЕНЯ определението от 4.03.09г.,постановено по в.гр.дело № 2619/08г.на Пловдивския окръжен съд за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Grounds
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. чрез адв. С срещу определението от 4.03.09г.по гр.дело № 2619/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд приема следното: Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Предявен е иск от Н. Г. И. против П. на Република България и О. с. с.-Пловдив с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 5 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни от водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК,което е било прекратено с постановление на Районна прокуратура –Пловдив от 27.07.07г. поради това,че деянието не съставлява престъпление. С обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството по делото. За да постанови определението си съдът се е позовал на данните по делото за висящ преюдициален спор. Определението е незаконосъобразно. Съдът спира делото според чл.229 ал.1 т.4 от ГПК когато в същия или друг съд се разглежда дело,решението по което ще има значение за правилното решение на спряното дело. По настоящото дело се претендира обезщетение за вреди,причинени от органите на следствието и прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление,като наказателното производство е прекратено поради това,че извършеното деяние не съставлява престъпление. Изходът от наказателно административното производство,образувано след прекратяването на досъдебното производство,не е от значение за ангажиране отговорността на органите на следствието и прокуратурата. Ето защо,настоящата инстанция приема,че следва да отмени обжалваното определение и да върне делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.