Определение № 42 от 02.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2016 г.

Постъпила е молба от В. А. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. А., с искане да бъде изменено решение №267 от 30.11.2016 г. по гр.д. №1365/2016 г., на ВКС, ІV г.о. в частта, с която е отменено решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 год. на Софийския апелативен съд за присъдените деловодни разноски общо за двете инстанции над 1018.95 лв. до 1 358.60 лв., като му бъдат присъдените разноски за трите инстанции общо в размер на 1 983.76 лв. Твърди се, че общият размер на исковете е 35 400 лв., от които в полза на ищеца са присъдени 19 400 лв., т.е. 54.80 %. При този изход на спора му се дължат направени деловодни разноски за трите инстанции в размер на 1 983.76 лв. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение е отменено решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №1343 от 24.02.2015 год. по гр. дело №1952/2014 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. А. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата над 14 000 лв. до присъдените 20 000 лв., както и относно присъдените деловодни разноски общо за двете инстанции над 1018.95 лв. до 1 358.60 лв. и вместо това е отхвърлен предявеният от В. А. А., [населено място], срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл.282, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, пр.3 НК, като неоснователен. Преди това с определение №496 от 01.06.2016 г. не е допуснато касационно обжалване на решение №2596 от 29.12.2015 г. по гр. дело № 2539/2015 г. на Софийския апелативен съд в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 400 лв. По този начин е влязло в сила въззивното решение, с което този иск е уважен изцяло. Оттук следва, че в случая не е имало само едно процесуално правоотношение. В рамките на настоящото гражданско дело са били разгледани обективно съединени искове, чиято основателност е била преценявана поотделно като единият иск за обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло. Въззивното решение в тази част е влязло в сила на 01.06.2016 г./чл.296, т.3 ГПК/. Решение №267 от 30.11.2016 г. по гр.д. №1365/2016 г., на ВКС, ІV г.о., чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено само по отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди. С него касационната жалба на Прокуратурата на Република България е уважена за сумата 6 000 лв. като присъденото обезщетение е намалено от 20 000 лв. на 14 000 лв. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение по всеки един от исковете дължи според чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т.ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат. Присъдените с решение №267 от 30.11.2016 г. по гр.д. №1365/2016 г., на ВКС, ІV г.о. деловодни разноски са съобразно изхода на спора по иска за обезщетение за неимуществени вреди, а не с оглед общия размер на исковите претенции. Ето защо молбата е неоснователна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.