Определение № 491 от 13.10.2010 г. на ВКС по д. № 464/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Министерство на правосъдието /МП/ срещу въззивното определение на Апелативен съд в В. Т. /АС/ по ч.гр.д. №322/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството срещу Агенция по вписванията, съответник на касатора по предявения от И. Д. иск за обезщетяване на вреди от незаконни действия на съдия по вписванията / пропуск да се отпише имот от съответната партида/. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът в изложението си е преповторил касационната жалба с оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, без да поставя конкретен материално или процесуалноправен въпрос в контекста на специфичните по предпоставки и цел основания за допускане на обжалването. Тезата на касатора, че като орган на изпълнителната власт не може да отговаря за вреди по чл.2 от ЗОДОВ /каквато е дадената квалификация на иска в случая/, а и такива не са установени е по съществото на спора. Решаващият извод на въззивния съд за прекратяване на производството срещу Агенцията по вписванията – че тя не е съществувала към 1997 г., когато са извършени сочените като вредоносни действия на съдия по вписванията, а дейността й се е извършвала от служба към РС, не се оспорва от касатора въобще и в конкретността на основанията за допускане на обжалването. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение