Определение № 60539 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. В. А. срещу решение №12427/20г. на САС, ГО-14 състав, с което е отхвърлен искът му по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за сумата над 1500лв. до 29000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 142а, ал.4, пр.1 и 2, във вр. с ал.1 НК. Иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3ГПК. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че му е било повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление за незаконно лищаване от свобода на съпругата му, затова, че на 13.02.2012г. за времето от 10,00ч. до 16,00ч. я е заключил в семейното жилище, взел е мобилния и телефон и е изключил стационарния. С присъда на Военно апелативния съд, влязла в сила на 29.11.2013г. бил признат за невиновен поради явна незначителност на обществената опасност на извършеното деяние. Производството е продължило около година и половина. Преживял страх, ограничения, накърнени били доброто му име в обществото и в службата на военен. Прекратен бил договорът му за военна служба. В срока да отговор ПРБ е възразила, че деянието е било извършено от ищеца, но е оправдан поради приложението на чл.9, ал.2 НК. Направено е възражение за съпричиняване поради обстоятелството, че ищецът е извършил деянието и по време на същия семеен скандал е упражнил насилие и е причинил леки телесни повреди на съпругата му. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода от три до десет години, бил е оправдан, производството е продължило в разумен срок, търпял е негативни прежививявания, работил е като военнослужещ към момента на повдигане на обвинението. В същото време недоказани останали твърденията, че е ограничил социалните си контакти, отношенията с близките, смутеното обичайно ежедневие, влошеното здравословното състояние. Липсвало причинна- връзка на обвинението с прекратяването на служебното му правоотношение, тъй като прекратяването е станало две години след оправдателната присъда. При тези обстоятелства съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500лв. и е отхвърлен иска за разликата до 29000лв.. В касационната жалба са изложени доводи, че не били взети предвид свидетелските показания за страданията на ищеца, съдебно- медицинската експертиза за влошеното здравословно състояние, чистото съдебно минало, бил отнет достъпът му до класифицирана информация, което довело до прекратяване на служебното правоотношение. Заради професията му на военен обществото е имало завишени изисквания, поради което незаконното обвинение засягало в по- голяма степен личния и професионалния му живот. В изложението към жалбата се поставя следния въпрос във връзка с искането по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: По какаъв начин се определя обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за лица, заемащи определени професии, когато обществото има към тях завишени очаквания и изисквания за почтеност? Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Първо, по поставения въпрос има формирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно съгласно разясненията на т.р.№1/10г. на ОСГТК. По отношение на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК също липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не е обуславящ. Отговорът на формулирания въпрос не би променил изхода на делото поради следното: Видно от мотивите към оправдателната присъда на Военно апелативния съд, ищецът е ограничил правото на свободно придвижване на съпругата си, като, отнемайки ключовете и телефона и, той я лишил от възможност да напусне жилището, да потърси връзка и контакти с други хора. Поради това той е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 142а, ал.1 НК. Едновременно с това ищецът е нанесъл побой на съпругата си, в резултат на който и е причинена лека телесна повреда. Ищецът е бил оправдан поради обстоятелството, че обществената опасност на деянието е явно незначителна. А съгласно решение №194/18г. на ІV ГО проява на недобросъвестност представлява и противоправното поведение на ищеца, представляващо престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и социално-укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, довили до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване. Това е така, защото както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства. Анализът на всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото овъзмездяване, е от значение и поради забраната размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия, а също и с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ - трябва да се вземат предвид от съда надлежно въведените и установени по делото обстоятелства, обуславящи извод за съпричиняване. В случая въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е определил занижен размер на обезщетението заради социално- укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия, представляващи престъпление от частен характер, довели до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО