Решение № 2489 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 510/2015 г.

Решение № 2489 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 510/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Кюстендил против решение № 170 от 20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 258 по описа за 2014 г. на Административен съд - Кюстендил. Иска се отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет - Кюстендил с в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил оспорването, обективирано в Заповед № РД-30-246/5.09.2014 г. на областния управител на област Кюстендил против Решение № 766 по Протокол № 30/31.07.2014 г. на Общински съвет гр. Кюстендил, в частта му по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. Съдът е приел, че решението е прието при спазване на изискването за кворум, с необходимото по закон мнозинство, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. първо от Закона за администрацията, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Това негово правомощие е регламентирано в чл. 45, ал. 4 и ал. 8 от ЗМСМА, а изрично в чл. 8, ал. 11 от ЗОбС е предвидено, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Решението на общинския съвет относно промяна на публична общинска собственост в частна общинска собственост и промяна на начина на трайно ползване на пасища и мери за други земеделски нужди е акт на управление с имот - общинска собственост. Затова и на основание чл. 8, ал. 11 от ЗОбС подлежи на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Правилно първоинстанционния съд е приел, че оспореният административен акт е приет съобразно правомощията на Общински съвет - Кюстендил, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма и с изискуемото се мнозинство, съгласно чл. 45и от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Същият е съобразен и с приложимия материален закон, в частта относно имотите в оспорената част, а именно: имот № 022006, находящ се в землището на с. Горановци; имот № 000001, находящ се в землището на с. Савойски; имот № 000564, находящ се в землището на с. Преколница и имот № 000565, находящ се в землището на с. Преколница, всички в общ. Кюстендил. В тази част /т. 2 - т. 5 от решението/ е променен статутът на гореописаните имоти от публична в частна общинска собственост, поради промяна начина на трайно ползване от "пасище, мера" в "нива", респ. "ливада". В мотивите от решението изрично е посочено, че то е взето на основание включващо и чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ и чл. 45и от ППЗСПЗЗ. Административен съд гр. Кюстендил правилно е посочил, че промяната на процесните имоти от публична в частна общинска собственост, поради промяна начина на трайно ползване от "пасище, мера" в "нива", респ. "ливада" е извършено законосъобразно, като правилно е приел, че в мотивите от решението изрично е посочено, че то е взето на основание включващо и чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ и чл. 45и от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ, редът и основанията за промяна на начина на трайно ползване на земеделските земи се урежда с правилника за прилагане на закона. Чл. 45и ал. 1 от ППЗСПЗЗ предвижда, че начинът на трайно ползване на мери и пасища - общинска собственост, или на части от тях, може да се променя за други земеделски нужди по решение на общинския съвет, прието с мнозинство 2/3 от общия брой на съветниците. Съгласно ал. 2 на същия текст, решението се приема въз основа на скица - проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване. Скицата - проект представлява неразделна част от решението на ОС по ал. 1. Следователно начинът на трайно ползване на земеделските земи може да бъде променян за задоволяване на други земеделски нужди на техния собственик, като по отношение на мерите и пасищата законодателят поставя изискване решението на общинския съвет да се приеме с квалифицирано мнозинство. Правилно е приел първоинстанционния съд, че решението е гласувано по предложение на кмета на общината, разгледано е от постоянните комисии, включено е в дневния ред на заседанието на ОС на 31.07.2014 г. и е прието с необходимото мнозинство от 32 съветници гласували "за", от общ брой 37 съветници, без "против" и "въздържали се", т. е. повече от 2/3. Спазени са и изискванията на чл. 45и ал. 2 от ППЗСПЗЗ решението да се приеме въз основа на скица - проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване, като такива са приложени за всеки имот и са неразделна част от решението. Неоснователно е възражението на касатора, че решението по по т. 2 - т. 5 от същото, не е прието в нарушение на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Правилно Административен съд гр. Кюстендил е приел, че с решението, което е променен начина на трайно ползване на имотите за други земеделски нужди, а не тяхното предназначение е законосъобразно, като обявяването им за частни общински имоти е последица именно от промяната на начина на трайното ползване, като решението е посочено, че то е прието на основание чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45и, по която се държи произнасяне, поради което разпоредбите на чл. 25, ал. 3 и ал. 5 - 7 от ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ са неприложими в конкретния случай. Предназначението на земеделските земи е за земеделско производство и то не отпада с оспорените точки в решението. Правилно съдът е приел, че е сменен е единствено начинът на трайно ползване, който по силата на чл. 4, ал. 1 от ЗСПЗЗ собственикът на земята може свободно да избира, стига да не уврежда почвата и да спазва санитарно - хигиенните, противопожарните и екологичните норми. Неоснователно е възражението на касатора, че трансформацията на собствеността от публична в частна общинска е допустима само в случаите на промяна на предназначението на имотите по специалния ред и на основанията на чл. 25 от ЗСПЗЗ. С промяната на начина на трайно ползване на земите от "пасища, мера" на "нива", респ. "ливада" отпада ограничението на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че с това не се цели заобикаляне на забраната по чл. 25 от ЗСПЗЗ за промяна на собствеността от публична в частна, тъй като имотите запазват статута си на земеделски територии по смисъла на чл. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, във връзка с чл. 8 от Закона за устройство на територията. ОС ясно е посочил крайната цел на вземането на решението си - предоставяне на възможност за обработване на земите и задоволяване на потребностите на земеделските производители. Целта на промяната на трайно ползване, регламентирана в ППЗСПЗЗ, е да се задоволят други земеделски нужди и именно това е сторено с оспорения административен акт, като друго тълкуване на закона би влязло в противоречие с тези му цели. Възраженията на жалбоподателя по съществото на спора са неоснователни - сочените основания не са налице. Напротив - изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата спорния предмет и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ППЗСПЗЗ. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното, подадената касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.