Определение № 1190 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2739/2017 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№8381/15.5.2017 г., подадена от Софийска апелативна прокуратура, представляваща ответника по исковата молба П., против въззивно решение №999/02.5.2017 г. по гр.д.№2456/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 1-ви състав, с което е отменено решение 8586/14.12.2016 г. по гр.д.№17483/2013 г. на Софийския градски съд, I отделение, I състав, в частта, с която П. е била осъдена да заплати на К. Г. С., на основание чл.2, ал.1, точка 3, предложение първо от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди над сумата 7500 лева до размер на присъдените 15000 лева, заедно със законната лихва върху разликата между двете суми и вместо това искът за разликата от 7500 лева е отхвърлен като неоснователен. В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено. При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, „че са установени всички елементи на сложния фактическия състав на обективната отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за причинени на неимуществени вреди на К. Г. С. от незаконни действия на П. по повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление набедяване, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години за обвинение, в което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 25.10.2012г. присъда на Софийски районен съд. Продължилото 2 години, 11 месеца и 2 дни наказателно производство, в хода на чиято досъдебна фаза К. Г. С. е бил задържан за срок от 72 часа в следствения арест на [улица]в [населено място], са му причинили неимуществени вреди от соматични болки и негативни емоционално-психически преживявания на страх, непрекъснато притеснение, унижение, обида, гняв, озлобление от загуба на вяра в справедливостта и безсъние, представляващи кумулативен психологически стрес. Срамът от воденото срещу него наказателно производство накарал въззивникът-ищец да се изолира от приятели и близки. Несигурността от изхода на образуваното и воденото срещу наказателно производство довело и до негативна промяна в установения начин на живот на К. Г. С., който изоставил спортните си занимания, и се предал на отчаяние. След съобразяване в съответствие с обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ и с разрешението по точка 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968г. по гр.д.№2/1968г. с освен изложените вече обстоятелства и със следните релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди факти: a) възрастта на К. Г. С., който към момента на влизане в сила на оправдателната присъда е бил навършил 43 години; б) и не на последно място обществено-икономическите условия в страната към момента на влизане в сила на оправдателната присъда, въззивният съд приема, че за обезщетение на неимуществените вреди причинени на К. Г. С., доколкото те подлежат на точна парична оценка, следва да се определи сумата 7500 лева, заедно със законна лихва върху тази нея считано от 25.10.2012г. до окончателното й изплащане. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен и с липса на установена от ищеца причинна връзка между повдигнатото и поддържано срещу него незаконното обвинение в извършване на престъпление обсебване и влошаване на заболяванията му Хроничен панкреатит, Артериална хипертония, Дископатия и Дискова херния и поява на заболяването Захарен диабет. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3, изречение първо от ЗОДОВ, първоинстанцонния съд законосъобразно е присъдил на ищеца само целия размер на платената от него държавна такса в размер на 10 лева. Видно от договора за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил договореното с пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева и същото не е следвало и не следва да се присъжда, защото на ищеца може да се присъда само платено възнаграждение за един адвокат (в този смисъл е и точка 1 от Т.Р. № 6 от 6.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ВКС, ОСГТК). Поради частично несъвпадане на изводите на въззивния съд с изводите на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1 състав, решението му с № 8586 от 14.12.2015г. по гражданско дело № 17483 по описа за 2013г., следва да се отмени в частта, в която П. е била осъдена да заплати на К. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 7500 лева до размер на присъдените 15000 лева, заедно със законна лихва върху разликата между двете суми. Вместо това следва да се постанови друго решение, с което се отхвърлят исковете с правно основание по чл.2,ал.1,т.3,пр.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от К. Г. С. срещу държавата, представлявана от П., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 7500 лева до размер на сумата 15000 лева, заедно със законна лихва за разликата между двете суми. В останалата част решението на СГС следва да се потвърди.“ В изложението на касационния жалбоподател – П. сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно размера на обезщетението с оглед изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, и се сочат решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касация К. Г. С. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. П. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното: Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 950 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,