Определение № 9745 от 13.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. С. Т., турски гражданин, чрез пълномощника адв. Джелепов, срещу определение № 14750 от 14.08.2024 г. по адм. дело № 8117/2024 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено искането на чуждия гражданин за отмяна на разпореждане за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в Заповед рег. № УРИ 6865 ПАМ-634/02.08.2024 година на Началник Гранично полицейско управление (ГПУ) – Елхово. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че не е достатъчно административният орган само да посочи правната норма на чл. 60, ал. 1 от АПК, без да изложи мотиви защо е необходимо предварително изпълнение на акта. Счита, че липсата на мотиви към разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение и съответно - неправилност на обжалваното определение. Отделно от това, намира, че съдът неправилно е счел за неоснователни и по същество оплакванията на чуждия гражданин срещу горепосоченото разпореждане. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното определение и вместо него настоящата инстанция да постанови отмяна на разпореждането. Ответникът по частната жалба - Началник Гранично полицейско управление – Елхово не изразява становище по същата. Настоящата инстанция намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на М. С. Т. за отмяна на разпореждане на Началник ГПУ- Елхово за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед рег. № УРИ 6865 ПАМ-634/02.08.2024 година, с която на основание чл. 42 з, ал. 1, т.1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е приложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане и пребиваване в Република България" за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на наложената мярка „връщане“ на чужденеца. Съдът е посочил, че съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Тези предпоставки според съда в случая са налице, поради което законосъобразно административният орган е допуснал предварително изпълнение на обжалваната заповед. Определението е правилно. Съдът е обсъдил наличните данни по преписката и въз основа на тях е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Съдът правилно е приел, че в случая изложените мотиви от административния орган обосновават необходимост от предварително изпълнение на акта. За разлика от случаите, когато законово е предвидено незабавно изпълнение на акта (чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ), в хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ преценката дали да се допусне предварително изпълнение е предоставена на административния орган, който следва да реши във всеки конкретен случай съобразно данните по административната преписка налице ли са предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно на твърденията в частната жалба, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение, като наличието на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта е обосновано със съображенията, изложени в Докладна записка рег. № УРИ №6865р-17312/02.08.2024 година във връзка със Заповед рег. № 6865зз-418/02.08.2024 година за задържане на лице. Въз основа на данните ( като тези за изграден тайник под задните седалки на лекия автомобил, управляван от чужденеца през граница, в който са открити две лица без документи за самоличност, определящи се за граждани на Сирия; наличието на достатъчно данни за незаконното въвеждане на тези лица в страната; задържане на Т. от полицейските органи, тъй като е заподозрян в участие в престъпна дейност по чл. 280 НК - нелегален трафик на мигранти и прочие, отразени в преписката по заповедта) се налага извод, че е налице съразмерност между допуснатото предварително изпълнение и засегнатите от него права на лицето. Останалите доводи в частната жалба за липса на основание за наложената забрана са относими към спора по същество и чужденецът има възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си при разглеждане на въпроса за законосъобразността на акта. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав