Определение № 523 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.07.2001г. по гр.д.№827/2010г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от И. Г. искове срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят - И. Г. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 19.03.2010г. по гр.д.№7696/2009г. на РС Бургас, е отхвърлил предявените от И. Г. искове срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. С основен и допълнителен трудови договор от 2003г. ищецът е заемал длъжността “банков служител, главен касиер”, офис “Т.”-Бургас. Установено е по делото, че със заповед №135/17.09.2009г. му е наложено дисциплинарно наказание – “уволнение” за нарушение на чл.187, т.8 и 10 КТ - злоупотреба с доверието на предприятието и уронване доброто име на предприятието –измама на клиент при обмяна на валута. Установено е също така, че със Заповед №4760/18.09.2009г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратен трудовия договор. Съдът при анлиз на доказателствата е приел, че са изискани обяснения, заповедта е издадена от компетентния орган и е доказано нарушението. Прието е за неоснователно възражението за липса на правомощия по чл.192 КТ за директора на банков клон, издал заповедта за уволнение, тъй като Изпълнителните директор на О. АД – Р. И. и С. В. - действуващи заедно като представляващи банката по силата на устава, са упълномощили Д. Б. - директор на банков клон-издал заповедта, да налага дисциплинарни наказания със изрично нотариално пълномощно от 28.02.2008г. Като е обжалвал решението на въззивния съд с жалбоподателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно работодателската дисциплинарна компетентност и процесуален такъв - за необходимостта съдът да изложи мотиви, по които въпроси съдът е дал разрешение противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Представя решение от 13.02.2001г. по гр.д.№562/2000г. на ВКС, в което е прието, че дисциплинарната власт може да се предоставя от работодателя на друго лице с изрично пълномощно При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1- 3 КТ. По поставеният за разглеждане процесуален въпрос съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в решение от 15.02.2011 година по гр.д.№1713/2009г. ВКС, решение №331/19.5.2010 г. по гр.д.№257/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение №334/23.4.2010 г. по гр.д.№427/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, и решение №298/28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. на ІV г.о на ВКС, Постановление № 1 от 13.V..1953 г. на ВС и Постановление № 1 от 10.XI.1985 г. на ВС, в която е прието, че мотивировъчната част на решението съдържа кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни. Те обосновават диспозитива на решението и затова той трябва да бъде логически извод от тях. В процесния случай по този въпрос въззивната инстанция е постановила решението си в съответствие с постановеното от ВКС. Не са налице и основания по чл.280, ал.1-3 ГПК и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос, от значение за спора. Случай, в които законодателят е дал възможност за делегиране на правомощия, е уреден изрично в разпоредбата на чл.192, ал.1 КТ, предвиждаща че дисциплинарната власт може да се предоставя от работодателя по силата на изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарни наказания, в предвидените от работодателя граници - по отношение на кръг от лица и на видове дисциплинарни наказания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения - от 03.05.2010г. по гр.д. №1138/2009г. на ВКС, от 27.10.2009г. по гр.д.№2422/2008г. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.№468/2009г. на ВКС. И по този въпрос въззивната инстанция е постановила решението си в съответствие с постановеното от ВКС. Предвид изложените съображения, съдът