Решение № 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г.

Решение № 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Е. т. Ц. Н. с фирма "Г" гр. П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 109 от 15.02.2008 г., постановено по гр. възз. д. № 13/2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено Решение № 137 от 30.10.2007 г., постановено по гр. д. № 116/2007 г. на Плевенския районен съд и са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 68 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ, както и в нарушение на процесуалните правила- чл. 188 ГПК , основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация- А. К. А.. С Определение по чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия е допуснал касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд, приемайки, че поставените материално-правни въпроси- за стесненото тълкуване нормата на чл. 68, ал. 4 КТ от гл. т. смисъла на законовите условия при сключване на срочни трудови договори, както и по приложение разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ от гл. т. съдържанието на понятието "останал без работа" дали касае само хипотези на липса на заетост по трудово правоотношение или гражданки договор, сключени на територията на България, ако уволненият работник не е пребивавал в страната за исковия период и евентуално е полагал труд в чужбина следва да бъдат квалифицирани като такива " от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото "предвид липата на трайно установена съдебна практика по приложение на същите - т. е. прието е наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК . С обжалваното решение, след отмяна на решението на първата инстанция, въззивният съд е постановил ново решение в рамките на правомощията си по чл. 208, ал. 1 ГПК , с което, заявените от А. К. А. срещу ЕТ "Г" гр. П. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1-3 КТ са уважени, като Заповед № 46/30.12.2006 г. на Управителя на търговската фирма за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 4 КТ /поправено на такова по чл. 325, т. 3 КТ - изтичане на срока/ е приета за незаконосъобразна и е отменена, уволненият работник е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- "гаров работник-разтоварна станция", а работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 226 лв. С атакуваното въззивно решение е прието, че трудовото правоотношение между уволнения А. А. такова по безсрочен трудов договор, тъй като сключените като срочни трудови договори и допълнително споразумение са в нарушение на чл. 68, ал. 3 КТ като определения срок е свързан не може да бъде свързан с обема на работа и времето на сключения с възложител "Плевенски цимент"АД договор за експлоатация на въжената линия, обект на който е било работното място на Ал. А. Според естеството на възложената работата съдът е приел, че не се касае такава със временен характер по см. на закона, която да се диктува от икономически или други обективни фактори, имащи значението на изтекъл срок. За да бъде уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ съдът е приел, че е доказана лисата на сключено трудово правоотношение или граждански договор в България, без да обсъди възражението за полаган труд в чужбина и релевантността на това обстоятелство за основателността на заявения иск. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи за допуснати нарушение по приложение на материалния закон и процесуалните правила, намира следното: Трудовото правоотношение на А. К. А. е прекратено по силата на Заповед № 46 от 30.12.2006 г. на основание чл. 325, т. 4 КТ- т. е. поради завършване на определена работа. В мотивите на заповедта фактическото основание е посочено като " изтичане на уговорения срок 31.12.2006 г.". Разпоредбата на чл. 325, т. 4 КТ касае се едно специфично основания за прекратяване на трудовото правоотношение, предвидено от законодателя за срочния трудов договор за определена работа по см. на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. На конкретно тълкуване при прекратените на това основание трудови правоотношения подлежи формулата " завършване на определена работа". Следва да се касае до работа, която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гл. т. да се тълкува "срока" за извършване на тази работа. Реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие, нито се следва обезщетение . При данните по делото - Трудовите договори по делото - ТД № 15/1. 06. 2003 г., ТД № 16/29.12. 2003 г., ДТ № 1/01.01.2005 г. и Допълнително споразумение № 41/30.12.2005 г. са сключени между А. А. и ЕТ "Г" на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. В текстовата част на посочените трудови договори е посочено, че А. А. ще изпълнявал длъжността "гаров работник- разтоварач на въжена линия" на "Плевенски цимент АД". със срок, определен като конкретна дата, като датата по Допълнителното споразумение е 31.12.2006 г., правилно договорът не е квалифициран като срочен по см. на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а като такъв по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Изпълняваната от работника длъжност "гаров работник- разтоварач на въжена линия", изразяваща се в дейности като товарене, изпращане на натоварените вагонетки по въжената линия и съблюдаване на правилното им придвижване, само по себе си не предполага сезонност или временен характер на нейното упражняване. В случая се застъпва тезата, че възложената работата е сезонна и временна, поради обстоятелството, че работното място на А. и самата работа имат временен характер поради съществуването на срочна облигационна връзка по договор за възлагане на услуги между работодателя ЕТ "Г" и "Плевенски цимент " АД и само в рамките на този договор за определен период от време с "Плевенски цимент"АД, фирмата на едноличния т. е имал нужда от работници за обслужване на въжената линия за кариерата. Когато има чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ- срокът се определя като точно определен период от време, по т. 2 - за извършването или завършването на определена работа- касае се до срочен договор, като срокът е определяем, чрез времето необходимо за довършване на уговорената работа . Правните изводи на решаващия съд, че след като по процесните "срочни" трудови договори и допълнително споразумение, срочността по чл. 68 КТ е дефинирана като точна дата, а не чрез посочване обема на работата т. е. обвързаността с облигационния договор със страната възложител, то се касае до срочен договор в хипотеза по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е правилен и съобразен с духа и разума на закона. Чл. 68, ал. 3 КТ законодателят е ограничил възможността за сключване на срочни трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, до хипотези, когато самата работа има временен, краткотраен характер или е сезонна работа, създавайки изключенията по чл. 68, ал. 4 КТ. Съдебната практика приема, че възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките на определен сезон . ЕТ "Г", според регистрирания предмет на дейност на фирмата: както и... "разработване каменни кариери и експлоатация и обслужване на същите, ремонт и управление на въжени линии и обслужване на същите", поради което не може да бъде възприета за основателна тезата си, че в под "временен характер" на възложената работа, следва да се разбира и тази работа, свързана с изпълнението на облигационен договор за възлагане изпълнението на услуга, какъвто фирмата е имала с външен възложител- "Плевенски цимент "АД. Поради липсата и на основания да се приеме, че А. К. А. е работил по валидно срочно трудово правоотношение по см. на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, което дава възможност да се ползва изключението на чл. 68, ал. 4 във вр. с чл. 3 КТ, изводите, че работникът е работил по безсрочно трудово правоотношение са законосъобразни, поради което и че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен при наличието на установените за това основания на закона. Правилно е уважен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ. При незаконно уволнение / 1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа /3./поради уволнението, но не повече от 6 месеца. Съдилищата безпротиворечиво тълкуват израза "останал без работа " визиран в чл. 225, ал. 1 КТ в смисъл, че правото на обезщетение може да бъде реализирано само ако уволненият работник или служител в рамките на спорния период от време не е бил ангажиран по трудово правоотношение. Само ангажираността по друго валидно трудово правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице, защита на правото му на труд, еквивалентна на тази, по незаконосъобразно прекратеното трудово правоотношение, може да изключи отговорността да се плати обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени средства за издръжка, в това число получени средства от полаган труд в чужбина, на уволнения и неговото семейство, не могат да се третират като основания, изключващи дължимостта на това обезщетение. В този смисъл, процесуалното поведение на въззивния съд, отказал да събира доказателства по исканията за доказателства за наличие на реализиран трудов доход от страна на уволнения А. А. извън територията на България за спорния период от време, не съставляват допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като дори и да има реализиран такъв доход, то това не може да бъде квалифицирано като основание, препятстващо изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, дължимо при отмяната на незаконно уволнение.