Определение № 23 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от община К., представлявана от кмета Х. Р. К. чрез адв. С от АК – Сливен против въззивно решение № 205/01.07.2009 г. по гр.д. № 338/2009 г. С него въззивния съд е оставил в сила решението на РС – К. в частта по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ, ведно със законната лихва и съдебно-деловодни разноски. Съдът, също така е приел, че не сезира с жалба против първостепенния съдебен акт в частта му по чл. 344, ал. 1, т. 1 и то. 2 КТ. За „пълнота на изложението” е намерил за нужно да изрази становище по основателността на тези два иска. Произнасяне по тях с диспозитив по реда на въззива няма. В касационната жалба се правят оплаквания за непълнота на въззивното решение. Касаторът излага съображения, че е сезирал валидно втората инстанция и с жалба срещу решението на районния съд, постановено по исковете за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност. Допълнително е изяснил това и след изслушване на устния доклад в открито съдебно заседание. Изложени са също така и оплаквания за неправилност, които засягат произнасянето на въззивния съд по законосъобразността на заповедта за уволнение. В изложението са поставени въпроси, които също са от значение за решението на въззивния съд по законосъобразността на уволнението, а именно: може ли да има реално съкращаване на щата, след като бройките по щатното разписание не се намаляват и има ли реално съкращаване в щата при трансформиране на длъжности чрез обединяване на две в една. Компетентен по оплакванията за непълнота на въззивното решение е въззивния съд. Той още при администрирането на касационната жалба е следвало да квалифицира точно така заявеното искане и да проведе процедура по чл. 250 ГПК, след което да администрира касационната жалба до Върховния касационен съд. Настоящият състав, на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК следва да върне делото на Сливенския окръжен съд за произнасяне по молбата за допълване на решението. До приключване на тази процедура не може да се произнесе и по допустимостта на касационната жалба. Мотивиран от горното, съдът