Определение № 554 от 03.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Й. П. Ч. от[населено място], срещу решение от 28.05.2010г., постановено по в.гр.д.№1054/2010г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 05.03.2010г. по гр.д.№11272/2009г. на П. районен съд за отхвърляне на предявените от Й. П. Ч. срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Касаторът счита, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Й. П. Ч. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на работничката поради съкращение в щата е законосъобразно. Касаторът релевира правния въпрос: кои са въпросите, които следва да се обсъдят при извършване на подбор, както и какъв следва да бъде начинът за извършване на подбор. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, неоснователно сочи, че тези въпроси са разрешени с въззивното решение при противоречива съдебна практика. С въззивното решение и с приложените съдебни решения непротиворечиво е прието, че подборът следва да се извърши съобразно критериите, посочени в разпоредбата на чл.329 от КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. С въззивното решение е прието, че умението за работа в екип, което е преценявано от работодателя при подбора, е относимо към законовия критерий – ниво на изпълнение на работата. По релевирания въпрос относно начина за извършване на подбор касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Законът не установява специален ред и форма за извършване на подбора. Не се изисква неговото писмено документиране, съставяне на протоколи и др. Подборът може да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства в процеса. Въпросът дали с ангажираните от работодателя в конкретния случай писмени доказателства и свидетелски показания е доказано извършването на подбора, е въпрос от значение за правилността на въззивното решение, който не е относим към достъпа до касационно обжалване, както и въпросът за задължението на съда по чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ да прецени събраните по делото доказателства. Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.188, ал.1 от. ГПК/отм./. По приложението на посочената разпоредба има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В изложението за допускане на касационно обжалване са възпроизведени доводи от касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение