Определение № 1784 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 358/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Беркленд" ООД, чрез адв. Христова като процесуален представител, срещу определение № 657 от 31.10.2023 г., постановено по адм. дело № 646/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана. Излагат се доводи за неправилност на определението поради неправилно приложение на закона. Частният жалбоподател твърди, че оспорената служебна бележка представлява индивидуален административен акт съгласно чл. 21, ал. 3 АПК и обективира отказ да се издаде исканото удостоверение, че сграда с идентификатор 03928.191.4.7 по КККР на гр. Берковица, намираща се в ПИ с идентификатор 03928.191.4, е премахната/разрушена, което да послужи пред общината за подаване на коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ за освобождаване от заплащане на данък върху нея. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответната страна не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на "Беркленд" ООД против служебна бележка изх. № УОСГ 70 00-643/1 от 29.08.2023 г., издадена от зам. - кмета на Община Берковица съгласно заповед №Р Д-15- 600/28.08.2023 г., производството е прекратено и делото като преписка е изпратено на Областния управител на област Монтана за произнасяне по жалбата на дружеството на основание чл. 81, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ, нито на такъв по чл. 21, ал. 1-4 АПК. Посочва, че с него не се засягат права и интереси на жалбоподателя и не се създават задължения, поради което не подлежи на съдебен контрол. Счита, че писмото има уведомителен характер относно състоянието на сградата и с него заместник - кмета в хипотезата на заместване отказва да издаде служебна бележка с исканото от жалбоподателя съдържание. Според съда се оспорва съдържанието на посоченото писмо, което може да стане само по административен ред съгласно чл. 81, ал. 2 АПК, поради което и по арг. от чл. 45, ал. 1 ЗМСМА подлежи на обжалване пред по - горестоящия орган, който е областния управител, чието решение би било окончателно. На следващо място излага съображения, че дори да се приеме, че се касае за административна услуга по издаване на документ, с който се признава или отрича съществуването на права или задължения съгласно § 1, т. 2, б. “б“ от ДР на Закона за администрацията (ЗА), имащо характер на индивидуален административен акт по смисъла на § 8 ПЗР АПК, то услугата е извършена - издадена е служебна бележка, като се оспорва само нейното съдържание, което е допустимо единствено по административен ред. На последно място, дава указания на дружеството, че при твърдения за наличие на административна услуга по § 8 ПЗР АПК жалбата следва да бъде заведена по правилата на местната подсъдност в деловодството на Административен съд София - град съгласно чл. 133, ал. 1 АПК, тъй като с оглед седалището на адресата на акта, спорът е местно подсъден на този съд. По тези съображения приема жалбата за недопустима поради липса на предмет на основание чл. 159, т. 1 АПК и прекратява производството по делото. Определението е правилно като резултат в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. От данните по делото се установява, че искането на частния жалбоподател до административния орган е за издаване на удостоверение, че сграда с идентификатор 03928.191.4.7, находяща се в поземлен имот с идентификатор 03928.191.4 по КККР на гр. Берковица, негова собственост, е разрушена/премахната. С оспореното писмо дружеството е уведомено, че исканата служебна бележка не може да бъде издадена, тъй като сградата не е напълно премахната и би могла да подлежи на възстановяване. В жалбата до съда се твърди, че към момента на покупката на имота с нотариален акт през 2006 г. сградите в него са съществували и съответно са декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ, като понастоящем голяма част вече са разрушени до такава степен, че не отговарят на изискванията за такива както в строително, така и по функционално предназначение. В ЗУТ не е предвидено издаване на удостоверителен документ с такова съдържание. Административният орган не разполага с обща компетентност да извършва всякакви административни услуги. Претендираното от заявителя издаване на удостоверение (служебна бележка) по смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ ДР ЗА във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК трябва да съответства на посочена в законова норма компетентност на административния орган да издаде удостоверителен документ с точно определено съдържание. ЗУТ възлага на кметовете на общини конкретни функции, но не и компетентност да определят даден строеж като несъществуващ/разрушен. Това е допустимо само в регламентираните в него производства. Така например премахването на строеж се установява с протокол от съответните служители в общинската администрация в случаите, когато е незаконен в изпълнение на влязла в сила заповед по чл. 225а ЗУТ. Процедурата по премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи е уредена в чл. 194 – чл. 196, която приключва с издаване на заповед. Специалният закон предвижда възможност за премахване от собственика на свой законен строеж по реда на чл. 197 ЗУТ. От формулираното до административния орган заявление не се установява да се иска издаване на претендираното удостоверение във връзка с някоя от процедурите, предвидени в ЗУТ, поради което за административния орган не съществува задължение за произнасяне, респ. оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, а е с уведомителен характер, както правилно като резултат приема съдът. Изложените в оспорването, както и в частната жалба доводи, че същото е необходимо за подаване на коригираща данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, не са подкрепени с доказателства. Отделно от това сградата, нанесена в одобрената кадастрална карта може да се заличи по искане на собственика като обект на кадастъра поради разрушаването й по реда на ЗКИР. Дори и да се приеме, че с удостоверението се цели доказване на обстоятелства във връзка с отпадане на дължимия за нея данък, то частният жалбоподател може да защити правата си в производството, протичащо по реда на чл. 16 ЗМДТ. Съгласно чл. 16 ЗМДТ при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1. Според ал. 2 на същата разпоредба в случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната. Противно на възражението в частната жалба, нормата не поставя като изискване подаването на данъчна декларация по реда на чл. 16 във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗМДТ да е съпроводено с документ, удостоверяващ премахването на сградата, за да се установи декларираното от данъчно задълженото лице обстоятелство. В тези случаи служителят на общинската администрация проверява подадената декларация, като събира и допълнителни данни за облагаемия имот по арг. от чл. 18 ЗМДТ. Предвид изложеното изводът на съда за недопустимост на жалбата поради липса на предмет, е законосъобразен. Определението в частта за оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото е правилно и следва да се остави в сила. С оглед уведомителния характер на оспореното писмо същото не съставлява документ, съдържанието на който да подлежи на оспорване по административен ред. Затова определението в частта, в която преписката е изпратена на областния управител на област Монтана за произнасяне съгласно чл. 81, ал. 2 АПК е неправилно и следва да се отмени. В допълнение следва да се отбележи, че преценката относно местната подсъдност се извършва преди проверката по допустимостта на жалбата, която е дължима от местно компетентния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение