Определение № 77 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2893/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Л. О. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2496 от 23.04.2020 г. по гр.д.№ 16079/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 15.04.2019 г. по гр.д.№ 39309/ 2018 г. и определение на същия съд по същото дело от 09.08.2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против „Ес Би Т. /Глобъл/ Лимитед – клон България” КЧТ искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 и т.4 КТ и чл.128 т.2 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 542/ 16.04.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор контактен център”, за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 16.04.2018 г. – 14.06.2018 г. в размер 6 448,58 лв, за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на касатора и за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за период 01.03.2018 г. – 16.04.2018 г. в размер 4 836,43 лв, като е разпределена отговорността за разноските по делото. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, пункт 1, жалбоподателят излага твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по възражение, което той като ищец не е направил, а не се е произнесъл по действително заявеното от него възражение, което счита за съществено процесуално нарушение, лишаващо го от право на защита. В пункт 2 от изложението е поставен материалноправният въпрос „Когато работодателят е създал обичайна практика да дава незаконосъобразно разрешение за ползване на платен годишен отпуск в електронен формат, може ли да бъде вменено във вина на служителя, че той не е получил разрешение за ползване на отпуск в писмена форма и ако да – то това не противоречи ли на принципа, че никой не може да извлича позитиви от свое противоправно поведение?”. Касаторът счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В пункт 3 от изложението същият излага твърдения за извършени процесуални нарушения в процеса на доказване, състоящи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест, пороци в процеса на събиране и обсъждане на доказателствата и в резултат неправилно установяване на фактите. Ответната страна „Ес Би Т. /Глобъл/ Лимитед – клон България” КЧТ оспорва жалбата като поддържа, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, а формулирания правен въпрос счита за неотносим. Евентуално излага съображения, че въззивното решение е законосъобразно и не страда от пороци. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответния клон, заемал длъжността „оператор контактен център“. През месец ноември 2017 г. по имейл ищецът отправил неформално запитване до прекия си ръководител за възможността да ползва отпуск за периода от 06.03.2018 г. до 24.03.2018 г., за което е получил неформално одобрение, също по имейл, от 04.12.2017 г. Било му указано, че следва молбата за отпуск да се заяви чрез ползваната за целта от работодателя система „S. W.”. На 02.01.2018 г. ищецът отново направил запитване по имейл относно възможността да ползва отпуск, без да посочва вида му, за период от 05.03.2018 г. до 25.03.2018 г. и пак получил предварително одобрение от прекия си ръководител с имейл от 02.02.2018 г. Официална заявка за ползване на платен отпуск за периода от 05.03.2018 г. до 25.03.2018 г. в системата „S. W.” и писмена молба до работодателя за разрешаване на отпуска ищецът подал на 02.02.2018 г. След генериране на заявката тя останала в системата „S. W.” със статус „Не е разгледан“. На 27.02.2018 г. прекият ръководител на ищеца, го уведомил, че молбата му за отпуск няма да бъде одобрена и че следва да се яви на работа на 06.03.2018 г. С електронно писмо от 02.03.2018 г. ищецът отговорил, че молбата му за отпуск е била одобрена от прекия му ръководител и че допълнително ще съобщи на работодателя за решението си дали ще се върне на работа на 06.03.2018 г. На 04.03.2018 г. прекият ръководител на ищеца отново го уведомил, че молбата му за отпуск не е одобрена и че разрешение за ползване на платения отпуск могат дадат само законните представители на работодателя, а такова не било налице. С писмо от 06.03.2018 г. от ищецът отговорил, че ще се яви на работа на 26.03.2018, а не на 06.03.2018 г., тъй като предишните му отпуски били одобрявани по същия начин. След като в периода 06 – 25.03.2018 г. ищецът не се явявал на работа, на 03.04.2018 г. работодателят изискал от него да даде писмени обяснения за причините, поради които е отсъствал. В отговор ищецът депозирал писмени обяснения на 04.04.2018 г, в които посочил, че за периода е поискал платен годишен отпуск, получил е одобрение, поради което счита, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. Обясненията на ищеца били представени на управителите на клона – работодател, които след запознаване с тях издали процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършеното нарушение. Съдът намерил за недоказано фактическото твърдение на ищеца, че работодателят бил създал практика, според която никога не се искало писмено заявление и не се давало писмено разрешение на служителите за ползване на платен годишен отпуск. Той анализирал събраните писмени и гласни доказателства и посочил, че за всички ползвани преди процесния случай платени годишни отпуски самият ищец винаги е подавал писмени заявления. Във всеки от тези случаи работодателят издавал заповеди за разрешаване ползването на платен годишен отпуск. Процедурата по подаване на заявления и разрешаване на ползването на платен годишен отпуск включвала информиране на прекия ръководител и получаване на неформално становище дали може да ползва отпуска; генериране на заявка в системата „S. W.’" за съгласуване с прекия ръководител; издадена от работодателя писмена заповед, с която разрешава или отказва ползването на отпуската. Затова съдът приел, че отбелязванията в системата „S. W.” не заместват писмената молба от служителя за ползване на платен годишен отпуск до работодателя, нито писменото разрешение за ползване на отпуска. При тези фактически констатации съдът извел от правна страна, че според трайно установената съдебна практика няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя. Липсата на такова разрешение означавала, че ищецът не се е явил на работа за 14 последователни работни дни, въпреки че е бил предупреден няколкократно от прекия си ръководител, че отпускът му не е разрешен. Съдът приел, че нарушението е тежко, с оглед извършването му при пряк умисъл и че най-тежкото предвидено в КТ наказание е адекватно на тежестта на нарушението. За неоснователно намерил твърдението на ищеца, че уволнението му е незаконно, тъй като работодателят бил осъществил дискриминация. Установил, че действително в края на месец април 2018 г. били прекратени трудовите правоотношения с още двама бразилски граждани, но посочил, че за трите уволнения не били налице сравними сходни обстоятелства и затова не можело да се приеме, че ищецът е бил поставен в по-неблагоприятно положение от другите двама уволнени по защитен признак. С оглед тези му изводи въззивният съд счел за неоснователен иска за признаване на уволнението за незаконно и посочил, че исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като обусловени от главния иск, също са такива. За неоснователен съдът счел и иска за заплащане на трудово възнаграждение, тъй като за времето, в което не се е явявал на работа, ищецът нямал право на такова, а за останалата част от претендирания период работодателят му е заплатил дължимото трудово възнаграждение. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният материалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Той не кореспондира с фактическите установявания на въззивния съд, който не е приел за доказано по делото твърдението на ищеца, че работодателят му е имал обичайна практика да дава незаконосъобразно разрешение за ползване на платен годишен отпуск в електронен формат, а не писмено. Напротив, въз основа на подробен доказателствен анализ съдът е приел за установено, че процедурата по разрешаване ползването на платения годишен отпуск в предприятието на ответника е предполагала подаване на заявление в електронна форма, но освен това и писмена молба, както и получаване на писмено разрешение от работодателя. А след като съдът не е установил, че работодателят на ищеца е имал обичайна практика да дава разрешение за ползване на платен годишен отпуск в електронен формат, то въпросът какво би бил значението на този факт за законността на уволнението, е неотносим към правните му разрешения. Други правни въпроси като основание за достъп до касационен контрол касаторът не е формулирал. В пункт 1 и 3 от неговото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат твърдения за извършени процесуални нарушения, които не могат да бъдат проверявани в производството по чл.288 ГПК. Процесуалните нарушения са касационни основания, но не и основания за достъп до касационен контрол. Такъв контрол може да бъде допуснат само ако във връзка с процесуалните действия на съда са повдигнати процесуалноправни въпроси, които са разрешени при наличие на някое от допълнителните снования по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Касаторът не е формулирал процесуалноправни въпроси (няма и твърдение за очевидна неправилност), а това не може да стане служебно съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС. По изложените съображения съдът