Определение № 37 от 17.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1149/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано по жалба на Я. С. Б. срещу разпореждане от 24.01.2011 г. по ВНЧД № 142/2010 г., на съдия – докладчик от Окръжен съд – Смолян, с което е върната касационната жалба срещу определение № 2 от 04.01.2011 г., постановено по същото дело. В жалбата се счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 346, т. 4 от НПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа становище за законосъобразност на разпореждането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди искането, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора и намери следното: С определение № 2/04.01.2011 г. по ВНЧД № 142/2010 г. по описа на Окръжен съд – Смолян е оставено в сила определение № 273/10.12.2010 г. по НЧД № 229/2010 г. на Районен съд – Девин, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 112/2010 г. по описа на Р. – Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.7 от НПК определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, поради което и жалбата правилно е била върната на жалбоподателя. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК