Определение № 561 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 649/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №2363 от 12.12.2016г по в. гр.дело № 3091/2016г. на Софийски апелативен съд ,с която е потвърдено решение от 05.05.2016г по гр.д №43/2016г. на Благоевградски окръжен съд, по присъденото на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, претендирани от М. В. Р., оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато му обвинение в закана за убийство. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, в противоречие с практиката на ВКС. В решението липсва задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК, тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно - следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Като основание са посочен критериия на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото по въпроса как се прилага критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД има противоречива практика ,довела до различно решаване на еднородни случаи .Приложени са решение №51/2016г по гр.д №4621/2015 ІІІ г.о ,решение № 466/2016г по гр.д №2978/2015г ІV г.о и решение № 82/2016г по гр.д №2904/2015г ІІІ г.о на ВКС ІV г.о, всички като пример за различия в размера на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложението правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението. По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о, реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш. №150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о, реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о. на ВКС. Практика на ВКС по чл. 290 ГПК е цитирана и от въззивния съд в мотивите на решението .Част от тази установена практика съставляват и решение №51/2016г по гр.д №4621/2015 ІІІ г.о, решение № 466/2016г по гр.д №2978/2015г ІV г.о на ВКС, ІV г.о., приложени от Прокуратурата. Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставения въпрос. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка, съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай. Това са тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 НК, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда още на първа инстанция, упражнените мерки за процесуална принуда за периода на наказателно преследване и неговото времетраене, в случая около три години. При установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, е взета предвид възрастта и здравословното състояние на последния, включително обстоятелството, че обвинението е повдигнато за деяние, извършено спрямо друг затворник, докато ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Неоснователно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства, които безспорно обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. Съдът е оценил страха от неоснователно осъждане при конкретните обстоятелства, които са различни от изложените в решение № 466/2016г по гр.д №2978/2015г, ІV г.о, обосновали занижаване на обезщетението за обвинение в престъпление ,което е било извършено от обвиняемата,но лицето е осъдено и е изтърпяло наказание за него в друга държава. Липсва сходство между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по останалите изтъкнати от Прокуратурата на РБ решения на ВКС. В решение №51/2016г по гр.д №4621/2015, ІІІ г.о наказателното преследване по обвинение в контрабанда е продължило година и четири месеца. Приложеното решение № 82/2016г по гр.д №2904/2015г ІІІ г.о е постановено по молба за отмяна ,т.е чл. 52 ЗЗД не е прилаган от решаващия съд. Съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД по същество са определи различни по размер обезщетения, не са аргумент за противоречива практика, щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението,за противоречиво прилагане на един и същи правен принцип, норма ,или за противоречиво разрешен конкретен правен въпрос. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени предпоставки на преценката, съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие между влезли в сила решения ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Както се изтъкна, в случая няма сходство с обстоятелствата, преценявани от състави на ВКС в приложените решения. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,