Решение № 801 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца против решение № 1217 от 24.07.2025 г. по адм. дело № 178/2025 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена заповед № 372 от 13.03.2025 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата С. П. Г., чрез адв., оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд – Враца е постановено при неправилно приложение на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд незаконосъобразно приема, че заповедта на кмета на община Враца следва да бъде отменена, тъй като е в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая съставът на административния съд неправилно приема, че предпоставките, предвидени в чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - правното основание за издаване на заповедта, не са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е „гараж“ с размери 2,54м / 4,40м. и височина 2,40 м., находящ се в УПИ ХIV-30, кв. 307 по плана на гр. Враца. Строежът е с метална носеща и покривна конструкция и метална гаражна врата. Описаният в заповедта обект представлява постройка на допълващото застрояване, изградена през 1986 г. без строителни книжа. Строежът е разположен на уличната регулационна линия и на около 2,00м. от западната фасада на жилищната сграда и на 3,75м. от регулационната граница със съседния имот. Същият е в противоречие с действащия по време на изграждането му градоустройствен план, одобрен през 1979 г., който на мястото на гаража предвижда основно свързано застрояване, а също и с действащия ПУП – ПРЗ, одобрен през 2004г., който предвижда само основно застрояване в имота. В този смисъл е заключението на вещото лице Върбанчовска по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория и е незаконен, тъй като е изпълнен без строителни книжа. Заключението на първоинстанционния съд, че строежът е търпим и не подлежи на премахване, а издадената заповед е незаконосъобразна, е в противоречие с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Строежът е изграден през 1986г. (факт, който не се оспорва и се признава в представеното по делото становище на административния орган и в депозираната писмена защита), поради което същият попада в периода, очертан с посочената разпоредба, а преценката за неговата търпимост следва да се извърши съобразно условията, посочени в разпоредбата. Според цитирания текст, строежът е търпим, когато е изграден до 7 април 1987 г.; допустим е съгласно подробен градоустройствен план и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая строежът не е допустим по подробния градоустройствен план и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и въпреки че като разположение и параметри съответства на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, е в противоречие със сега действащия ПУП- ПРЗ за имота, поради което не може да се определи като търпим. Поради това изводите на административния съд в обратен смисъл са направени в противоречие със събраните доказателства и при неправилно тълкуване на закона. Това обосновава и незаконосъобразност на крайния извод на административния съд за отмяна на оспорената заповед. По изложените съображения решението на Административен съд – Враца като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на С. П. Г. против заповед № 372/13.03.2025 г., издадена от кмета на община Враца, да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че административният орган се представлява от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, С. Г. следва да бъде осъдена да заплати на община Враца, в чиято структура е административният орган, издател на оспорения акт, сумата 204,50 евро, равностойност на 400.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,