Решение № 7617 от 12.6.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2802/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „Д.Т." ЕООД, [ЕИК], с управител и представляващ Е. Д. Т., чрез адв. Т. С. против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324002725-091-001/13.08.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна потвърден с Решение № 228/07.11.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, в обжалваната част, с която на „Д.Т.“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди: 2019 г. 495,82 лева главница и 0,00 лева лихва; 2020 г. 4221,26 лева главница и 490,05 лева лихва; 2021 г. 1907,09 лева главница и 1074,26 лева лихва; 2022 г. 20315,62 лева главница и 7198,21 лева лихва; общ размер на задълженията 26939,79 лева главница и 8762,52 лева лихва.

Жалбоподателят посочва, че оспорения РА е необоснован и недоказан, издаден в нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон, в частност неправилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството. По същество на спора е отправено искане за отмяна на оспорения РА и присъждане на сторените разноски. В предоставения срок от съда са представени писмени бележки, в които излага, че въпреки даденото указание от съда ответника не са представени доказателства, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.4 и 5 ДОПК. В РА и Ревизионния доклад /РД/ не са посочени основания за провеждане на ревизията по особения ред. Намира че не винаги издаване на РД извън предвидения срок е правно ирелевантно.

Ответната страна – директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Посочва, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда от 17.02.2026 г., не е конкретизирал спорните факти и не е представил изисканите доказателства. По спорните суми 171891,63 лв. за 2022 г. липсват първични счетоводни документи и проследимост на счетоводните операции, поради което правилно е прието, че разходът не е доказан като документално обоснован. По чл.46 ЗКПО не са доказани релевантни плащания за срок, в който да опровергаят констатациите в ревизионния акт. По амортизациите не са представени доказателства за използване на активите за икономическа изгода, поради което непризнаването им за данъчни цели е правилно. Моля за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1792,69 евро.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С жалбата по административен ред е оспорен РА в частта на непризнат разход за инвестиция за изграждане на Метан станция в [населено място], общ. Аксаково, увеличения резултат със стойността на задълженията на дружеството към доставчици и непризнати разходи за амортизации, поради което на основание чл. 156, ал.2 ДОПК съдът посочва установяванията само в тези части.

Установено е, че за ревизирания период „Д.Т.“ ЕООД е осъществявало дейност по търговия на едро с алкохолни напитки.

Въз основа на събраните доказателства е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК Връчено уведомление по чл. 124, ал.1 ДОПК № Р-03000324002725-113-001/09.09.2024 г.

1. Относно разхода по счетоводна сметка 609 ,,Други разходи“ в размер [рег. номер],63 лв. за 2022 г. (разходи за инвестиция - изграждане на метан станция в [населено място]).

След анализ на оборотната ведомост към 31.12.2020 г. (л. 869) органите по приходите са установили, че счетоводна сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА" е с крайно салдо в размер [рег. номер],63 лв. От 01.01.2021 г. същата е с променен шифър и наименование като сч. сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА" (л. 759). Видно от оборотната ведомост за 2022 г. (л. 609) сч. сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА" е с начално салдо в размер [рег. номер],63 лв. През 2022 г. дружеството е отчело разход за текущата година по сч. сметка 609 „Други разходи" от отписване на данъчен актив, представляващ начално салдо по сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА” в същия размер (л. 617, 615, 597). Използвани са следните счетоводни записвания: Д-т 302/23 „Желязо" / К-т 613 „Разходи за придобиване на ДМА" – 171891,63 лв.; Д-т 609 „Други разходи" / К-т 302/23 „Желязо" - 171891,63 лв. С нарочно искане до „Д.Т." ЕООД (л. 375) са изискани документи за отписания актив през 2022 г. по сч. сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“ (с променен шифър и наименование от 01.01.2021 г. - сч. сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА"), както и документите, с които активът е придобит и последващото му разпореждане. Дружеството е представило единствено писмено обяснение (л. 948 гръб), в което посочва, че е имало инвестиционно намерение за изграждане на метанстанция в [населено място] върху парцел, собственост на ЕТ „Д. - Е. Д." (свързано лице), като проектната документация е била ангажимент на едноличния търговец. В последващо обяснение от 04.02.2025 г. (л. 986) дружеството сочи, че през 2007 г. е сключило договор с „А." ООД за закупуване на оборудване за метанстанция, като е заплатило сумата [рег. номер],63 лв. Оборудването е следвало да бъде монтирано върху парцел, собственост на ЕТ „Д. - Е. Д.". Възразявайки срещу констатациите в ревизионния доклад „Д.Т." ЕООД е посочило, че не разполага с документи за придобиване на актива по сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА", тъй като са изминали повече от десет години и документите не се съхраняват (л. 1318). Допълнително уточнява, че закупеното съоръжение е „компресор за нагнетяване на метан". „Д.Т." ЕООД не е представило първичните счетоводни документи за придобиване на актива, както и не е посочило какви конкретни обстоятелства са настъпили, която да дава основание за признаване на разхода в размер [рег. номер],63 лева през 2022 г., също така не е представена информация как се е разпоредили с актива след момента на отписването. Ревизиращият екип е извършил проверка в информационната система на НАП и е констатирал, че в дневниците за покупки за 2007 г. са декларирани покупки с доставчик „А.“ ООД (л. 949-958) по 7 броя фактури на обща стойност 171891,63 лв., посочени в табличен вид на стр. 37 от РД (л. 1 134). Органите по приходите служебно са извършили справка в Агенцията по вписванията - Имотен регистър и са установили, че посоченият поземлен имот е продаден от ЕТ „Д.- Е. Д." на „И.“ ЕООД с дата на вписване 19.03.2015 г. На 03.02.2025 г. „Д.Т." ЕООД е представило документи, които органите по приходите са обследвали, а именно: Разрешение № 476/22.06.3007 г. и Разрешение № 477/22.06.2007 г., издадени във връзка с подадени заявления от ЕТ „Д. - Е. Д.“, с които се разрешава изработване на подробен устройствен план (ПУП) в поземлен имот в землището на [населено място] с цел изграждане на станция за компресиран природен газ, автомивка и автооказион (л. 963-964); становища на ЕОН и РИОСВ от 2007 г. (л. 962-963-гръб); уведомление от ЕТ „Д. - Е. Д." до „Д.Т.“ ЕООД от 10.06.2020 г., с което ЕТ уведомява дружеството, че е невъзможно продължаването на проекта поради отказ на О. А. за подновяване на сроковете за удължаване на ПУП за парцелите и непозволяване на издаване па скица за проектиране и строеж (л. 959-гръб).

Органите по приходите са направили извод, че всички представени документи от 2007 г. са издадени на ЕТ „Д. - Е. Д." (свързано лице) и отразяват инвестиционните намерения на ЕТ, а на „Д.Т." ЕООД. Изискана е информация от Община Аксаково (л. 1321) относно инвестиционни намерения за имоти, собственост на ЕТ „Д. - Е. Д.". С писмо общината е посочила, че за процесиите поземлени имоти по кадастралната карта на [населено място], общ. Аксаково, няма одобрени подробни устройствени планове (ПУП), както и няма издадени откази за територията на обектите (л. 1350). Изготвени са и искания за предоставяне на информация от ЕТ „Д. - Е. Д.в" (л. 1323) и от „И." ЕООД (л. 1325) относно инвестиционното намерение за изграждане на метанстанция в [населено място]. Посочените лица не са представили исканите документи.

На основание чл. 37. ал. 4 от ДОПК и чл. 26, т. 2 от ЗКПО ревизиращият екип е намалил декларираните от дружеството разходи с документално недоказаните разходи в размер [рег. номер],63 лв.

2. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по реда на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО:

След анализ на представените от дружеството оборотни ведомости и главни книги за периода 2020 г. - 2022 г. /л. 869, 867, 759, 747, 609, 597/, органите по приходите са установили, че РЛ има задължения към „В." ЕООД отразени по сч. сметка 401 „Доставчици". Констатирано е че към 01.01.2020 г. началното салдо е в размер [рег. номер],05 лв., от които 37320,50 лв. са във връзка с издадени фактури през 2015 г. Установено е че неплатените задължения са по 8 бр. фактури, издадени от „В.“ ЕООД през 2015 г., в общ размер на 37320,50 лв. посочени в табличен вид на стр. 20 от РД /л. 1142/; към 01.01.2021 г. началното салдо е в размер [рег. номер].05 лв., от които 14 452,44 лв. са във връзка е издадени фактури през 2016 г. Установено е, че неплатените задължения са по 4 бр. фактури, издадени от „В." ЕООД през 2016 г. в общ размер на 14452,44 лв. посочени в табличен вид на стр. 28 от РД /л.1139 гръб/; към 01.01.2022 г. началното салдо е в размер [рег. номер],43 лв., от които 31264,56 лв. са във връзка с издадени фактури през 2017 г. Установено е, че неплатените задължения са по 15 бр. фактури, издадени от „В." ЕООД през 2017 г. в общ размер 31264,56 лева, посочени в табличен вид на стр.39 от РД /л.1133/. Установено е, че РЛ не е отписвало задължения през периода 2020 г. - 2022 г. и не е признавало приход от отписани задължения по буква „Г", т. 2 от приложението към СС 18 „Приходи" - при изтичане па давностния срок.

Органите по приходите са изискали информация от „В." ЕООД. Дружеството е представило /л. 935-941/ справки за салдата по разчетни сметки по партидата на „Д.Т." ЕООД към края на всеки отчетен период от 2014 г. до 2022 г., писмо за потвърждение на салдо към 31.12.2019 г. и поемане па задължение за плащане на сумите до 31.12.2024 г. Представена е и справка за погасените суми по фактури, дати и стойности за периода 2015 г. - 2020 г. „В." ЕООД е посочило, че общите задължения за посочения период са в размер на 88316,54 лв., платени по касов път през 2024 г. /л. 935/.

Органите по приходите са приели, че по процесиите фактури, издадени от „Винтрейд" ЕООД петгодишният давностен срок е изтекъл, както следва:

към 31.12.2020 г. - по 8 бр. фактури от 2015 г. в общ размер на 37320,50 лв.;

към 31.12.0201 г. - по 4 бр. фактури от 2016 г. в общ размер на 14452,44 лв.;

към 31.12.2022 г.- по 15 бр. фактури от 2017 г. в общ размер на 31264,56 лв.

Направен е извод, че процесиите фактури, посочени по години, не са платени и са дължими съответно към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. Същите са с петгодишен давностен срок и е следвало да бъдат отписани през съответните години съгласно чл. 46, ал.1, т.1 от ЗКПО.

Във връзка с установеното, органите по приходите са включили съответните приходи при формиране на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за съответните години, както следва: за 2020 г. - приходи в размер на 37320,50 лв.; за 2021 г. - приходи в размер на 14452,44 лв.; за 2022 г. - приходи в размер на 31264,56 лв. /стр. 8, 9 и 10 от РА/.

3. Относно непризнати разходи за амортизации за периода 2019 г.-2021 г.

След анализ на представените oт дружеството счетоводни документи, оборотни ведомости, главни книги, счетоводни и данъчни амортизационни планове /л. 1090, 1025-1029, 1084/ органите по приходите са установили, че през ревизирания период „Д.Т." ООД е извършвало дейност - търговия на едро с напитки /л. 210/.

Дружеството е отчело счетоводни разходи за амортизации, както следва:

за 2019 г. - в размер на 8 979.02 лв. /стр. 12-13 от РД, л. 828,798/;

за 2020 г. - в размер на 8 842,38 лв. /стр. 18-19 от РД, л. 869, 867,877/;

за 2021 г. - в размер на 7976.24 лв. /стр. 26-27 от РД, л. 759, 747, 732/.

При извършената проверка, ревизиращият екип е констатирал, че част от начислените амортизации са за дълготрайни материални активи (сгради, апартаменти и оборудване), подробно описани по години на стр. 13, 20 и 27 от РД, които не са били използвани в дейността на дружеството.

Органите по приходите са анализирали приходите на дружеството и са установили, че не са отчетени приходи от наем за тези активи, т.е. липсва използване на активите за реализиране на икономически изгоди /л. 857, 884, 743/. Посочените активи, описани в табличен вид на стр. 33-35 от РД са били продадени през 2022 г. /л. 922-928, 239-249, 237/, поради което ревизиращият екип е приел, че те са били държани от предприятието за последваща продажба, а не за използване в дейността.

На основание чл. 122 от ДОПК във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО, органите по приходите са приели, че разходите за амортизации на тези активи не следва да се признават за данъчни цели, тъй като не са свързани с осъществяваната дейност. При формиране на данъчната основа по чл. 122 ДОПК са изключени следните разходи:

за 2019 г. – 4958,21 лева / от общо начислените 8979,02 лв.;

за 2020 г. - 4 892,06 лв. /от общо начислени 8 842,38 лв./;

за 2021 г. - 4 618,48 лв. /от общо начислени 7 976,24 лв./.

Ревизиращият екип е приел, че тези суми представляват непризнати за данъчни цели разходи, тъй като не е доказано използването на активите в стопанската дейност, както и не са реализирани приходи или други икономически ползи, които да обосноват начисляването на амортизации.

В съдебното производство не са направени нови установявания.

Съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на спора е РА в частта, която е обжалвана по административен ред, съгласно чл. 156, ал.2 ДОПК /Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред/.

II. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на ревизионния акт.

Със Заповед № Д-752/03.04.2024 г. /л. 40 от делото/ и Заповед № Д-3002/30.12.2024 г. /л. 41 от делото/ издадени от директора на ТД на НАП Варна, са определени органите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, сред които е Е. С. Х. - началник на сектор „Ревизии“.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000324002725-020-001/06.06.2024 г. /л. 2/, издадена от Е. Х. – началник на сектор при ТД на НАП Варна е възложено да бъде извършена ревизия на „Д.Т.“ ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2019 – 31.12.2022 г. и ДДС за периода 01.01.2019 г. – 21.12.2023 г. Определен е ревизиращ екип в състав: М. Г. – Н. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С. С. - инспектор по приходите, срокът за извършване на ревизията е бил три месеца от връчване на ЗВР, последното е извършено на 12.06.2024 г., поради което срокът за извършване на ревизията е бил до 12.09.2024 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000324002725-020-002/12.09.2024 г. издадена от Е. Х. – началник сектор ТД НАП Варна, при спазване на чл. 113, ал.3 и чл. 114, ал.2 ДОПК срокът на ревизията е продължен до 12.11.2024 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.10.2024 г. /л. 789/.

Със Заповед № Р-03000324002725-023-001/17.10.2024 г. издадена от Е. Х. – началник на сектор при ТД на НАП Варна по молба на РЛ на основание чл. 34, ал.1, т.5 ДОПК е спряно производството по извършване на ревизия считано от 17.10.2024 г. до 17.01.2025 г. /петък/ Връчена е на жалбоподателя на 17.10.2024 г., не е обжалвана /л. 931/.

Със Заповед № № Р-03000324002725-143-001/20.10.2024 г. издадена от Е. Х. – началник на сектор при ТД на НАП Варна, на основание чл. 35 ДОПК е възобновено производството по извършване на ревизия считано от 20.01.2025 г. /понеделник/ и е определен срок за приключване на ревизията 15.02.2025 г. /л.944/.

По искане на директора на ТД на НАП – Варна от 06.02.2025 г. /л.1001/, със Заповед № Р-03000324002725-ЗИД-001/10.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 114, ал.4 ДОПК срока за извършване на ревизията е удължен до 01.07.2024 г. /л. 1002/. В молба № 4287/02.03.2026 г ответникът е уточнил, че е допусната очевидна фактическа грешка относно датата „01.07.2024 г.“, като следва да се счита „01.07.2025 г.“, обосновава становището си с датата на издаване на заповедта 10.02.0225 г. /л. 38 от делото/. Съдът приема, че след като Заповед № Р-03000324002725-ЗИД-001/10.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП е издадена на 10.02.2025 г. посочване „01.07.2024 г.“ е очевидна фактическа грешка и следва да се счита „01.07.2025 г.“. Поради това, че тази заповед не е с характер на административен акт поправянето на очевидна фактическа грешка в нея не следва да се извършва по реда на чл. 133, ал.3 ДОПК или чл. 62, ал.2 АПК и направеното изявление от ответника е достатъчно за изясняване до кога е крайния срок за приключване на ревизията. За пълнота на изложението съдът посочва, че при непосочване на срок за приключване на ревизията в заповед на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 114, ал.4 ДОПК, това не се отразява върху действителността на РА, а при издаване на РА трябва да се преценяват доказателствата представени преди изтичане срока на ревизията. Съответно в съдебното производството всички събрани и приети към доказателствения материал по делото доказателства трябва да се ценят, включително и тези след евентуално пропуснат срок за извършване на ревизията. От това следва, че липсва допуснато процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на РА.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000324002725-020-003/13.02.2025 г. издадена от Е. Х. – началник сектор ТД НАП Варна, /л. 1020/ на основание чл. 113, ал.3 и чл. 114, ал.4 ДОПК, срока на ревизията е продължен до 01.07.2025 г.

Процесната ревизия е възложена от Е. Х. - началник на сектор „Ревизии“ – орган, притежаващ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Определените задължения в оспорената част на РА са в предвидения обхват на ревизията.

Срокът за извършване на ревизията, определен със ЗИЗВР № Р-03000324002725-020-003/13.02.2025 г. е бил до 01.07.2025 г., поради което на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, 14-дневният срок за изготвяне на ревизионен доклад /РД/ е бил до 15.07.2025 година. РД № Р-03000324002725-092-001 /л. 1152-1121/ е издаден на 16.07.2025 г. с просрочие от един ден. Срокът по чл. 117, ал.1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Поради това издаване на РД извън срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на РА.

Срещу РД е подадено възражение на 30.07.2025 г. /л. 1320/. В срока и съобразно чл. 119, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ДОПК е издаден обжалваният РА №Р- 03000324002725-091-001/13.08.2025 г. от Е. Х. – началник на сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и М. Г. – Н. - инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е връчен на жалбоподателя по електронен път на 21.08.2025 г. /л. 1346/.

Подадена е в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК жалба срещу РА на 04.09.2025 година /л.1367-1365 и л. 42 от делото/. В резултат на административното обжалване на РА по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, директорът на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се е произнесъл с Решение № 228/07.11.2025 г., с което съобразно правомощията по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърдил РА в оспорената част относно задълженията по ЗКПО.

Чрез представен от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, заповедите за спиране, възобновяване и удължаване срока на ревизията, РД и РА и са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл. 25, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

От установеното следва, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при спазване на процесуалните правила.

III. По приложението на материалния закон.

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно оспорване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да приложи презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т. 4 и 5 от ДОПК, т.4 липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и т.5 документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р-03000324002725-113-001/09.09.2024 г. /л.381/, е връчено на жалбоподателя по електронен път на 25.09.2024 г. /л.382/, с което е информиран, че до момента относно ИПДПОЗЛ от 11.06.2024 г. частично са представени на 16.07.2024 г. документи и не са представени до момента описани подробно документи, поради което основата за облагане с ДДС за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2023 г. и корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл.122-124а ДОПК. От установеното следва, че процедурата по чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

С протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 17.02.2026 г. по настоящото дело, съдът е указал на жалбоподателя, че следва да установи в настоящото производство: разходите за 2022 г. в размер [рег. номер],63 лева са документално обосновани с първични счетоводни документи за придобиване на оборудване за метанстанция; налице се първични счетоводни документи във връзка с извършените счетоводни операции Дебит 302/23 „Желязо“/ Кредит 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ 171891,63 лв.; Дебит 609 „Други разходи“, Кредит 302/23 „Желязо“ – 171891,63 лева; налице са доказателства, че по фактури 2020-2022 г. е налице плащане на задълженията към „В.“ ЕООД преди да са изтекли 5 години за всяко от задълженията по фактурите. Жалбоподателят е посочил в съдебно заседание на 12.05.2026 г., че са представени всички необходими доказателства и няма да прави други доказателствени искания. Поради липса на представени доказателства съобразно дадените указания съдът приема, че установяванията на органите по приходите, че са налице основанията по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 ДОПК са правилни.

Изготвено е ИПДПОЗЛ (л. 5-14), с което от ревизираното лице са изискани документи, подробно описани и касаещи ревизирания период. В отговор са представени частично изисканите документи (л. 18-110, стр. 4-5 от РД). Органите по приходите са установили, че представените документи не са достатъчни за проследяване на всички регистрирани стопански операции, свързани с отчетени разходи и получени приходи, във връзка е коректното определяне на задълженията за корпоративен данък. От жалбоподателят не са представени инвентарни книги, счетоводен амортизационен план, установено е несъответствие в салдата за 2020 г. и 2021 г. Не е представена аналитична счетоводна отчетност относно формиране на салдото по см. сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА, която е с променен шифър и наименование от 01.01.2021 – 613 Разпореди за придобиване на ДМА. Няма данни по кои конкретни документи и от кои доставчици и в кой период са придобити активите на обща стойност 171891,63 лева, отразени по счетоводна сметка 207 /от 01.01.2021 г. сч. сметка 613/, това обосновава наличие на основанията по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 ДОПК.

Относно разхода по счетоводна сметка 609 ,,Други разходи“ в размер [рег. номер],63 лв. за 2022 г. (разходи за инвестиция - изграждане на метан станция в [населено място]):

След анализ на оборотната ведомост към 31.12.2020 г. (л. 869) органите по приходите са установили, че счетоводна сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА" е с крайно салдо в размер [рег. номер],63 лв. От 01.01.2021 г. същата е с променен шифър и наименование като сч. сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА" (л. 759). Видно от оборотната ведомост за 2022 г. (л. 609) сч. сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА" е с начално салдо в размер [рег. номер],63 лв. През 2022 г. дружеството е отчело разход за текущата година по сч. сметка 609 „Други разходи" от отписване на данъчен актив, представляваш начално салдо по сметка 61 3 „Разходи за придобиване на ДМА” в съшия размер (л. 617, 615, 597). Използвани са следните счетоводни записвания: Дебит 302/23 „Желязо" / Кредит 613 „Разходи за придобиване на ДМА" – 171891,63 лв.; Дебит 609 „Други разходи" / Кредит 302/23 „Желязо" - 171891,63 лв. С нарочно искане до „Д.Т." ЕООД (л. 375) са изискани документи за отписания актив през 2022 г. по сч. сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“ (с променен шифър и наименование от 01.01.2021 г. - сч. сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА"), както и документите, с които активът е придобит и последващото му разпореждане. Дружеството представя единствено писмено обяснение (л. 948 гр.), в което посочва, че е имало инвестиционно намерение за изграждане на метанстанция в [населено място] върху парцел, собственост на ЕТ „Д. - Е. Д." (свързано лице), като проектната документация е била ангажимент на едноличния търговец. В последващо обяснение от 04.02.2025 г. (л. 986) дружеството сочи, че през 2007 г. е сключило договор с „А." ООД за закупуване на оборудване за метанстанция, като е заплатило сумата [рег. номер],63 лв. Оборудването е следвало да бъде монтирано върху парцел, собственост на ЕТ „Д.- Е. Д.". Възразявайки срещу констатациите в ревизионния доклад, „Д.Т." ЕООД посочва, че не разполага с документи за придобиване на актива по сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА", тъй като са изминали повече от десет години и документите не се съхраняват (л. 1318). Допълнително уточнява, че закупеното съоръжение е „компресор за нагнетяване на метан". „Д.Т." ЕООД не е представило първичните счетоводни документи за придобиване на актива, както и не е посочило какви конкретни обстоятелства са настъпили, въз основа на които да е налице основание за признаване на разхода в размер [рег. номер],63 лева. Ревизиращият екип е извършил проверка в информационната система на НАП и е констатирал, че в дневниците за покупки за 2007 г. са декларирани покупки с доставчик „А.“ ООД (л. 949-958) по 7 броя фактури на обща стойност 171891,63 лв., посочени в табличен вид на стр. 37 от РД (л. 1 134). Също така, органите по приходите служебно са извършили справка в Агенцията по вписванията - Имотен регистър и са установили, че посоченият поземлен имот е продаден от ЕТ „Д. - Е. Д." на „И.“ ЕООД с дата на вписване 19.03.2015 г. На 03.02.2025 г. „Д.Т." ЕООД е представило документи, които органите по приходите са обследвали, а именно: Разрешение № 476/22.06.3007 г. и Разрешение № 477/22.06.2007 г., издадени във връзка с подадени заявления от ЕТ „Д. - Е. Д.“, с които се разрешава изработване на подробен устройствен план (ПУП) в поземлен имот в землището на [населено място] с цел изграждане на станция за компресиран природен газ, автомивка и автооказион (л. 963-964); становища на ЕОН и РИОСВ от 2007 г. (л. 962-963-гръб); уведомление от ЕТ „Д. - Е. Д." до „Д.Т.“ ЕООД от 10.06.2020 г., с което ЕТ уведомява дружеството, че е невъзможно продължаването на проекта поради отказ на О. А. за подновяване на сроковете за удължаване на ПУП за парцелите и непозволяване на издаване па скица за проектиране и строеж (л. 959-гръб). Правилно органите по приходите са направили извод, че всички представени документи от 2007 г. са издадени на ЕТ „Д.- Е. Д." (свързано лице) и отразяват инвестиционните намерения на ЕТ, а не на „Д.Т." ЕООД. Също така е изискана информация от Община Аксаково (л. 1321) относно инвестиционни намерения за имоти, собственост на ЕТ „Д. - Е. Д.". С писмо общината е посочила, че за процесиите поземлени имоти по кадастралната карта на [населено място], общ. Аксаково, няма одобрени подробни устройствени планове (ПУП), както и няма издадени откази за територията на обектите (л. 1350). Изготвени са и искания за предоставяне на информация от ЕТ „Д. - Е. Д. (л. 1323) и от „И." ЕООД (л. 1325) относно инвестиционното намерение за изграждане на метанстанция в [населено място]. Посочените лица не са представили исканите документи.

Разходите, отразени по счетоводна сметка 609 „Други разходи" през 2022 г., не са документално доказани, тъй като „Д.Т.“ ЕООД не е предоставило първични документи относно придобитото „оборудване за метанстанция“ в размер [рег. номер],63 лв. Не са представени и първични документи във връзка с извършените счетоводни операции: Дебит 302/23 „Желязо" / Кредит 613 „Разходи за придобиване на ДМА" – 171891,63 лв.; Дебит 609 „Други разходи" / Кредит 302/23 „Желязо" - 171891,63 лв. С оглед тези установявания, законосъобразно е прието от органите по приходите, че разход в размер [рег. номер],63 лева не е съществува, на основание чл. 37, ал.4 ДОПК /В случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди/.

Жалбоподателят при оспорване на РА по административен ред е посочил, че отписаната сума в размер [рег. номер],63 лв. по сч. с/ка 609 „Други разходи" през 2022 г. е обвързана с отчетените приходи по сч. с/ка 709 „Други приходи" по фактури № 1449/07.04.2022 г., № 1450/11.04.2022 г. и № 1453/19.04.2022 г. за продажба на метални отпадъци. Не са представени документи за завеждането на актива в сч. с/ка 207 „Разходи за придобиване на ДМА” през 2007 г. Не става ясно какви са параметрите на оборудването - от какви материали е изградено, каква е тежестта му. Не са представени и документи, от които да се направи извод, че металните отпадъци са именно с този произход. Жалбоподателят не посочва как се е сдобил с процесиите метални отпадъци (чугун и желязо). Представени са фактури за предаването на металния скрап, извозването му и кантарни бележки за приемането му в изкупен пункт (л. 988-999). От анализа на представения от дружеството данъчен амортизационен план за 2022 г. се установява, че жалбоподателят разполага с помпен агрегат, гроздомелачка, резервоар с плаващ капак - 2 бр., машини и цистерна 200 куб. м. мазутна с инв. № 2268 (л. 1089, 1090), които са изведени от данъчен амортизационен план, тоест не са налични към 31.12.2022 г. Записана е забележка на данъчен амортизационен план за 2022 г., че вана 2 инв. № 692, вана пещ 03 инв. № 694 и цистерна 50 куб. м мазутна с инв. № 2267 са продадени през м.07.2022 г. От дневника за продажби за период 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. се установява, че жалбоподателя не е извършвал продажби на скрап през м. 07.2022 г. Продажби на скрап са извършени през м.04.2022 г. Това води до извод, че представените фактури за продажба на скрап през м.04.2022 г. не могат да се обвържат с отписване на сумата 171891,63 лева по сметка 609 „Други разходи“ на 31.01.2022 г. /л.615/. Установено е също така, че на 06.07.2022 г. е сключен договор за прехвърляне на вземане, според който „Д.Т.“ ЕООД (цесионер) прехвърля право на собственост върху движими имоти, сред които са вана 2, инв. № 692; вана пещ 03, инв. № 694 и цистерна 50 куб. м мазутна, инв. № 2267 (л. 197) и те са отразени като продадени.

Също така, видно от извършената справка в Агенцията по вписванията - Имотен регистър, посоченият поземлен имот е продаден от ЕТ „Д. - Е. Д." на „И." ЕООД с дата на вписване 19.03.2015 г., но липсват данни за активите, които са били прилежащи към терена. След справка в ИС на НАП, регистър „Дневници за продажби", е установено, че „Д.Т." ЕООД е продало „отпадъчно желязо“ по фактури № 333/17.03.2015 г., №334/17.03.2015 г„ № 335/10.03.2015 г., № 336/15.03.2015 г., № 339/25.03.2015 г., № 340/26.03.2015 г. и № 342/30.03.2015 г. на обща стойност 35016,25 лв. По фактури № 343/06.04.2015 г. № 344/14.04.2015 г. и № 345/17.04.2015 г. е продадена „стока“ на стойност 5527,36 лв. на „ТМК Г. О." ЕООД, с предмет на дейност „търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали". Установено е, че „Д.Т." ЕООД е продало отпадъчно желязо ДМА по фактури № 703/07.02.2018 г., № 706/15.02.2018 г., № 707/15.02.2018 г., №с 708/16.02.2018 г., № 709/19.02.2018 г. и № 725/16.04.2018 г. на обща стойност 34708,65 лв. Тези установявания водят до извод, че до м.04.2018 г. дружеството се е разпоредило (извършило продажба) със закупеното съоръжение - „компресор за нагнетяване на метан". Счетоводните записвания Д-т 302/23 „желязо" / К-т 613 „Разходи за придобиване на ДМА" в размер [рег. номер],63 лв., както и последващото Д-т 609 „Други разходи“ / К-т 302/23 „желязо" - 171891,63 лв., не са съставени въз основа на реални стопански операции. Следователно, не е възможно отписаната сума в размер [рег. номер],63 лв. по сч. сметка 609 „Други разходи" през 2022 г. да бъде обвързана именно с посочените приходи по сч. сметка 709 „Други приходи" по фактури № 1449/07.04.2022 г., № 1450/11.04.2022 г. и № 1453/19.04.2022 г. за продажба на метални отпадъци. В конкретния случай не са представени доказателства за направените от жалбоподателя счетоводни записвания през 2007 г. по сч. сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“ (с променен шифър и наименование от 01.01.2021 г. - 613 „Разходи за придобиване на ДМА"), нито през 2022 г., когато счетоводно се „преобразуват“ разходите за придобиване на ДМА в признаване на материален запас и е отчетен разход по с/ка 609 „Други разходи" от отписване на данъчен актив. Предвид изложеното през 2022 г. не е налице основание за отчитане на разход по сч. сметка 609 „Други разходи" от отписване на данъчен актив по сч. сметка 207 „Разходи за придобиване на ДМА“ (с променен шифър и наименование от 01.01.2021 г. - 613 „Разходи за придобиване на ДМА") в размер [рег. номер],63 лв.

Законосъобразно с обжалвания ревизионен акт на основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО е прието, че разходите в размер [рег. номер].63 лв. са документално необосновани, поради което същите не са намерили отражение при определянето на данъчната основа за 2022 г.

Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО:

След анализ на представените от дружеството оборотни ведомости и главни книги за периода 2020 г. - 2022 г. /л. 869, 867, 759, 747, 609, 597/, органите по приходите са установили, че жалбоподателят има задължения към „В." ЕООД, отразени по сч. с/ка 401 „Доставчици".

Направени са следните установявания:

към 01.01.2020 г. началното салдо е в размер [рег. номер],05 лв., от които 37320,50 лв. са във връзка с издадени фактури през 2015 г.;

неплатените задължения са по 8 бр. фактури, издадени от “В.“ ЕООД през 2015 г., в общ размер на 37320,50 лв., посочени в табличен вид на стр. 20 от РД /л. 1142/;

към 01.01.2021 г. началното салдо е в размер [рег. номер],05 лв., от които 14452,44 лв. са във връзка е издадени фактури през 2016 г. Неплатените задължения са по 4 бр. фактури, издадени от „В." ЕООД през 2016 г. в общ размер на 14452,44 лв. посочени в табличен вид на стр. 28 от РД /л.1139 гръб/;

към 01.01.2022 г. началното салдо е в размер [рег. номер],43 лв., от които 31264,56 лв. са във връзка с издадени фактури през 2017 г.; установено е, че неплатените задължения са по 15 бр. фактури, издадени от „В." ЕООД през 2017 г. в общ размер на 31264,56 лв. посочени в табличен вид на стр. 39 от РД /л.1133/.

Жалбоподателят не е отписвал задължения през периода 2020 г. - 2022 г. и не е признавал приход от отписани задължения по буква “Г“, т. 2 от приложението към СС 18 „Приходи" - при изтичане па давностния срок.

От „В." ЕООД са представени /л. 935-941/ справки за салдата по разчетни сметки по партидата на „Д.Т." ЕООД към края на всеки отчетен период от 2014 г. до 2022 г., писмо за потвърждение на салдо към 31.12.2019 г. и поемане па задължение за плащане на сумите до 31.12.2024 г. Представена е и справка за погасените суми по фактури, дати и стойности за периода 2015 г. - 2020 година. „Винтренд" ЕООД е посочило, че общите задължения за посочения период са в размер на 88316,54 лв., платени по касов път през 2024 г. /л. 935/.

Органите по приходите са приели, че по процесиите фактури, издадени от „В." ЕООД петгодишният давностен срок е изтекъл, както следва:

към 31.12.2020 г. - по 8 бр. фактури от 2015 г. в общ размер на 37320,50 лв.;

към 31.12.0201 г. - по 4 бр. фактури от 2016 г. в общ размер на 14452,44 лв.;

към 31.12.2022 г.- по 15 бр. фактури от 2017 г. в общ размер на 31264,56 лв.

Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, че по фактури 2020-2022 г. е налице плащане на задълженията към „В.“ ЕООД преди да са изтекли 5 години за всяко от задълженията по фактурите. Такива не са представени и посочени.

На основание чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съобразно чл. 46, ал.1, т.1 ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. За данъчните цели не се изисква волеизявление на длъжника за отписване на задължението, по аргумент на т.2 б.“г“ от Приложение към СС 18 „Приходи“.

Съобразявайки чл. 46, ал.2 и ал.3 ЗКПО, след като по посочените фактури не е извършено плащане до 15.11.2024 г., видно от справка за погасени суми към 16.11.2024 г., в която е отбелязано, че плащанията са през периода 16-18.11.2024 г. /л. 935/, следва извода, че относно посочените задължения е налице основание по чл. 46, ал.1, т.1 ЗКПО за отписването им, защото е изтекъл петгодишния срок. Поради това, че 2024 г. не е предмет на ревизията законосъобразно е прието, че не следва да се извърши приспадане, чрез прилагане на чл. 46, ал.3 ЗКПО. Предвид изложеното законосъобразно са включени съответните приходи при формиране на данъчната основа по чл. 122 ДОПК за съответните години както следва: за 2020 г . – приход в размер на 37320,50 лв.; за 2021 г. – приход в размер на 14452,44 лв. и за 2022 г. – приход в рамер на 31264,56 лева /стр. 8, 9 и 10 РА/.

Относно непризнати разходи за амортизации за периода 2019 г. - 2021 г.:

След анализ на представените oт дружеството счетоводни документи, оборотни ведомости, главни книги, счетоводни и данъчни амортизационни планове /л. 1090, 1025-1029, 1084/ органите по приходите са установили, че през ревизирания период жалбоподателят е извършвал дейност - търговия на едро с напитки /л. 210/. Отчетени са счетоводни разходи за амортизации, както следва: за 2019 г. - в размер на 8979,02 лв. /стр. 12-13 от РД, л. 828, 798/; за 2020 г. - в размер на 8842,38 лв. /стр. 18-19 от РД, л. 869, 867, 877/; за 2021 г. - в размер на 7976,24 лв. /стр. 26-27 от РД, л. 759, 747, 732/.

Част от начислените амортизации са за дълготрайни материални активи (сгради, апартаменти и оборудване), подробно описани по години на стр. 13, 20 и 27 от ревизионния доклад, които не са били използвани в дейността на дружеството.

Установено е, че не са отчетени приходи от наем за тези активи, т.е. липсва използване на активите за реализиране на икономически изгоди /л. 857, 884, 743/. Посочените активи, описани в табличен вид на стр. 33-35 от РД са били продадени през 2022 г. /л. 922-928, 239-249, 237/, поради което ревизиращият екип е приел, че те са били държани от предприятието за последваща продажба, а не за използване в дейността.

Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, че дълготрайни материални активи /сгради, апартаменти и оборудване/ описани в табличен вид на стр.33-35 от РД са използвани от жалбоподателя в икономическата му дейност за икономическа изгода, например наеми и други и това е отчетено през съответния период до момента на продажбата им през 2022 г. Такива не са представени и посочени.

Нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО предвижда признаването на годишните данъчни амортизации при определяне на данъчния финансов резултат. Съгласно Счетоводен стандарт (СС) 4 „Отчитане на амортизации", амортизируем е онзи дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на полезен живот и се държи от предприятието за целите на неговата стопанска дейност.

На основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който активът е въведен в експлоатация, като датата на въвеждане следва да бъде документално обоснована. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗКПО начисляването на амортизации се преустановява, когато активът не се използва и не носи икономическа изгода за период, по-дълъг от дванадесет месеца, и се възобновява от месеца, в който активът отново бъде въведен в експлоатация.

Признаването на данъчните амортизации по същество представлява признаване на счетоводни разходи, поради което се прилагат и общите изисквания на чл. 10 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО - разходът следва да бъде документално обоснован и свързан с дейността на предприятието. Доказателствената тежест в тази насока е на данъчно задълженото лице.

В конкретния случай „Д.Т." ЕООД не е установило, че процесиите активи са използвани в икономическата му дейност и са водели до получаване на икономическа изгода. От отчетените приходи по сметка 703 „Приходи от услуги" за периода 2019 г. - 2021 г. не се установява връзка с конкретните активи, тъй като част от описаните имоти (напр. ап. ••. [улица]) са продадени през 2019 г. друг имот (aп. *, [улица]) не е счетоводно заведен като ДМА и по данни от Агенцията по вписванията не е собственост на дружеството и не са представени договори за наем, фактури, контрагенти или други документи, които да обвържат отчетените приходи с използването на конкретен актив. Допълнително, от амортизационните планове за периода 2011 г.-2019 г. се установява, че апартамент 1 не е счетоводно заведен като амортизируем актив. Липсват доказателства, че активите са използвани за осъществяваната от дружеството дейност и са донесли икономическа изгода, каквото е изискване както на чл. 58 и чл. 59 от ЗКПО, така и на СС 4. Не е доказана връзка между използването на активите и начисляването на амортизации. Законосъобразно при формиране на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК са изключени следните разходи: за 2019 г. – 4958,21 лв. /от общо начислени 8979,02 лв./; за 2020 г. - 4892,06 лв. /от общо начислени 8 842,38 лв./; за 2021 г. - 4618,48 лв. /от общо начислени 7976,24 лв./.

По изложените мотиви съдът намира, че РА в оспорената част е законосъобразен и следва жалбата да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.161, ал.1 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1792,69 евро. Неоснователна е претенцията на ответната страна за определяне на юрисконсултското възнаграждение съгласно редакцията на нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, действала към момента на завеждане на делото, според която същото е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С изменението на ДОПК, ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., нормата на чл. 161, ал. 1 е променена като е добавено изречение четвърто, според което размерът на присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Оттук следва, че след влизане в сила на посочената разпоредба на 17.02.2026 г. (арг. от чл. 5, ал. 5, изречение второ от Конституцията на Република България), се прилага именно тя, вкл. и по образуваните, но неприключили съдебни производства. Меродавният момент за преценка приложимостта на относимата редакция на нормата е приключването на устните състезания по делото – в случая 12.05.2026 г., което е след влизане в сила на изменението на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. С оглед горното размерът на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ. Делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните дела от този вид, проведени са две съдебни заседания, поради което съдът определя на основание чл. 24, изр.2 НЗПП, вр. чл.161, ал.1 ДОПК възнаграждение за юрисконсулт в размер на 127,82 евро /250 лева/, което следва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът