Решение № 26 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Тервел по дело № 292/2025 г.

Настоящото производство е инициирано и водено по осъдителни искове: Производството по гр. дело №20253250100292/ 2025 година е образувано по постъпила чрез ЕПЕП (Единен портал за електронно правосъдие) искова молба с вх. №1798/22.07.2025г. от К. Л. Г. с ЕГН•••••••••• с пост.адрес ххххххххххххххххх ел.поща: ••••••••••, тел. •••••••••• с електронен адрес за връчване по чл.38, ал.2, т.1 от ГПК в ЕПЕП на профила на Е. Ф. вписана в САК под ЛН1800599710, срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул „Витоша“ №2, с посочен електронен адрес за връчване по чл.38, ал.2, т.1 от ГПК в ЕПЕП, вр.чл.52, ал.2 от ГПК . Предявен е иск с правн основание чл.2б от ЗОДОВ , предявен от К. Л. Г. с ЕГН•••••••••• с пост.адрес ххххххххххх срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул „Витоша“ №2, с посочен електронен адрес за връчване по чл.38, ал.2, т.1 от ГПК в ЕПЕП, вр.чл.52, ал.2 от ГПК , по силата на който е заявена претенция да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди ,вследствие от нарушението на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок по чл. 6 § 1 ЕКПЧ на производство по ДП № 83/2024 г. по описа на РУ-Тервел (пр. пр. № 208/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, ТО-Тервел) в размер на 2607,59 евро , ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска 22.07.2025 година до окончателното изплащане на сумата . Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ – за обезщетяване за пропуснати ползи , по силата на който да бъде осъдена Прокуратурата на РБ д а заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществение вреди вследствие от нарушението на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок по чл. 6 § 1 ЕКПЧ на производство по ДП № 83/2024 г. по описа на РУ-Тервел (пр. пр. № 208/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, ТО-Тервел) в размер на 4328,33 евро, сума представляваща разликата между средния му брутен доход , който би получил за посочения период ако е бил на преди заеманата от него длъжност и полученото обезщетение за безработица, съответно за оставането му без доходи, за периода октомври 2024 - юли 2025 г. Включително , ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба при съда 22.07.2025 година до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако исковете по т.1 и/или т.2 бъдат отхвърлени на основание чл.2б от ЗОДОВ, или бъдат счетени за недопустими, ищеца моли, да му бъдат присъдени същите по размер обезщетения – за причинени му неимуществени и имищустени вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ за нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (разумен срок). Претендират се разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение. С разпореждане №440 от 20.08.2025 година, съдът администрина исковата молба, след като намери същата за редовно и че отговаря на съдържателните изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и на основание чл.131 от ГПК разпореди препис от исковата молба и от доказателствата към нея да се изпрати на ответника: Прокуратурата на Република България, на основание чл. 131 от ГПК. Книжата видно от разписката по делото са връчени на ответника на 09.09.2025 година. В законоустановения едномесечен срок е получен отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. •••, представлявана от и.ф.Главен прокурор , чрез ххх, прокурор в РП-Добрич, ТО-гр.Ген.Тошево с адрес ххххххххххххххх, в който изразява становище по предявеният иск. В отговора си ответната страна сочи, че исковата молба е предявена от лице разполагащо с правен интерес от предявяването й, като иск е допустим. Оспорват се предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, като неоснователнин, недоказани, както и същите се оспорват по размер , като са изложени съображения в тази насока. Ответната страна моли , след прилагане на ДП №83/2024г. по настоящото дело да и бъде дадена възможност да се запознае с материалите по него и да представи допълнително становище и възражения. Ответната страна не се противопоставя да бъдат приети като относими и необходими към спора представените и искани са събиране от ищеца доказателства. Със същото съдът разпредили на страните доказателствената тежест. По исковата молба ищецът навежда твърдения, в следната посока: В обстоятелствената част на своята искова молба настоящия ищец твърди ,че на 03.06.2024 г., около 22:15 ч., докато управлявах лек автомобил „ххххх“ с рег. № T X хххх X K по ул. „Хан Аспарух“ в гр. Тервел, след подаден стоп сигнал бил спрян за полицейска проверка от служители на РУ- Тервел при ОДМВР-Добрич. При проверката ищеца сочи ,че е бил тестван за алкохол с дрегер, като техническото срество отчело отрицателен резултат. Според ищеца въпреки ,че не е показвал никакви външни признаци или да е демонстрирал неадекватно поведение като водач, дезориентация или други реакции, които основателно са могли да оправдаят подозрение за употреба на наркотични вещества, то полицейските служители са проявили необоснована активност, при което и настоящия ищец бил отведен в сградата на РУ-Тервел за допълнителна проверка с техническо средство „Drug Te s t 5000“ (сериен номер ARSE-0046, тест касета A R S N 0251).Според обективираното по исковата молба настоящия ищец е имал сериозни съмнения относно целостта на вакуумната опаковка и стерилността на теста – според твърденията му тест-касетата не е изглеждала добре вакуумирана,но въпреки това е бил тестван с посоченото техническа средство ,като резултата е: положителен резултат за „бензодиазепини“ - вещество, което ищеца твърди ,че никога не е употребявал и за което нямал обяснение,като установеното отдавал на техническа грешка или дефект в теста (фалшив положителен резултат). Ищецът твърди ,че след проверката му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 0625953, в който обстоятелствата били квалифицирани от актосъставителя,като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ищецът твърди ,че не е приел резултата от теста, като в указания срок и ред е дал кръв за изследване за наличие на следи от употреба на наркотични вещества. Твърди ,че същата вечер му е бил извършен обиск (протокол № 353р./2024 г.), при който обиск сочи,че полицейските служители не са открили нищо компрометиращо по отношение на него . Ищецът твърди ,че въпреки това срещу него е била издадена заповед за полицейско задържане -до 24 часа (№ 35533- 45/03.06.2024 г.) на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради предполагаеми данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди ,че Началникът на РУ-Тервел е издал заповед № 24-0355-000054/03.06.2024 г. за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) – ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди в обстоятелствената част на исковата молба , че тази заповед е била атакувана в срок от настоящия ищец , пред Административен съд - Добрич (адм. д. № 326/2024 г.), но с Решение № 2316/05.12.2024 г. по същото адм. Дело е била потвърдена като законосъобразна, като съдът не е взел предвид при своята преценка , факта че липсва окончателна експертиза. По обстоятелствената част на своята искова молба ищеца твърди , че в резултат на положителния полеви тесто на посоченото по- горе техническо средство - който ищеца приема за недостоверен и компрометиран - поради потенциално компрометирана тест-касета и липса на стерилност, е било образувано Досъдебно производство (ДП) № 83/2024 г. по описа на РУ-Тервел (пр. пр. № 208/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, ТО-Тервел) за разследване на извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Ключовото и единствено съществено доказателство в това производство е химико-токсикологичният анализ на взетите от мен биологични проби (кръв) в ФСМП-Тервел (талон за медицинско изследване № 101759/03.06.2024 г.). Според обективираното по исковата молба кръвната проба е изпратена в Химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ-Варна (ВМА).Ищецът търди ,че от момента на отнемането му на СУМПС до момента на депозиране на исковата молба – вече повече от дванадесет месеца година след образуването на ДП разследването по същото не е приключило. Ищецът твърди , че по делото, което не е от фактическа и правна сложност не се извършват никакви процесуално- следствени действия.Всичко това според ищеца представлява безпрецедентно и най- вече неоправдано забавяне, граничещо с институционална безотговорност, системен тормоз и умишлено протакане. Ищецът сочи,че от писмо на лабораторията /изх. № К-513/30.10.2024 година / става ясно, че предварителният скринингов имунохимичен тест ("бърз тест" на дадените от него биологични проби) е отрицателен за наркотични вещества, включително за бензодиазепини, което потвърждава неговата невинност и подчертава абсурдността на продължаващото разследване. По исковата молба се твърди от ищеца ,че в отговор на една от поредните му молби по досъдебното производство бил получил информацията от Районна прокуратура Добрич, че приоритетно изготвяне на експертизата е наредено едва с постановление от 11.03.2025 г. В цялост ищеца сочи, че ДП се проточва, като влече за ищеца една несигурност,вследствие и на което изпитва дискомфорт , страх от неизвестното.Според ищеца неразумното забавяне се е превърнало в системен тормоз , който разрушава живота му ,нанася му вреди - емоционални, финансови и физически. Ищецът твърди ,че неоснователното забавяне на производството по ДП има тормозещо въздействие върху него , от забавянето на делото са последвали притеснения. Ищецът започнал да изпитва упорито главоболие,бил диагностициран с високо кръвно налягане,имал гадене и повръщане , тежест в гърдите, като и в подкрепа на тези си твои твърдения и с искомата молба са представени и съответни медицински документи удостоверяване прегледи и последвало лечение.Ищецът твърди по исковата молба,че тези симптоми са били в пряка и непосредствена последица от стреса вследствие на безкрайното чакане да се изготви Съдебно- химико- токсикологична експертиза резултатите от които да установят невиновността му .Според обективираното по обстоятелствената част на исковата молба твърдение на ищеца то именно забавянето на СХЕ назначена по ДП е довело до осъществен срещу него един вид институционален тормоз , тъй като ден сред ден бил поставен в условията на една неопределеност и от там един страх от неизвестното, като и има в предвид обстоятелството,че престъплението за извършването на което и се води разследването по ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел предвижда наказание лишаване от свобода, глоба , както и отнемане на автомобила,респективно заплащане на неговата равностойност съгласно пазарна цена , като всичко това свързано със забавянето на досъдебното производство и се отразява крайно тревожно и тормозещо за него- с които и обстоятелства ищеца и мотивира и основава претенцията си за репариране на неимуществени вреди по първия иск . Иска за репариране на неимуществени вреди ищеца е формирал в размер на 2607,59 евро . В обстоятелствената част на исковата молба ищеца твърди ,че е бил в трудово правоотношение с дружество ххххххххххххх на длъжността „Експерт, Търговия“, за заемането на която се е изисквало заемащия длъжността да има права на водач на МПС - шофьорска книжка категория „В“, тъй като работата е свързана с чести пътувания и управление на лек автомобил.Ищецът твърди ,че с отнемането му на СУМПС по наложената му от Началника на РУ на МВР Тервел ПАМ, е злепоставен пред работодателя си, като последния първоначално проявил разбиране и такт , като оставил ищеца на работа с тенденцията в най- скоро време истината да възтържествува и в непосредствено кратък срок разследването да приключи, при което настоящия ищец да има правото да му се върне СУМПС и да има възможността да продължи работата си съобразно трудовия договор и длъжността характеристика за заеманата такава длъжност, но проточилото се във времето разследване мотивирало работодателя му да освободи ищеца от заеманата длъжност, издавайки Заповед № 028 / 24.09.2024 година за прекратяване на трудов договор на основание и в съответствие с чл. 328 ал. 1 т. 12 от Кодекса на труда / КТ/ . По твърдения обективирани по исковата молба именно проточилото се досъдебно производство и е довело до там ,че ищеца не е имал възможността да изпълнява трудовите си задължения поради липсата на СУМПС ,при което и с дата 24.09. 2024 година е бил уволнен от работодателя си ,поради обективна невъзможност да изпълнява трудовия договор - поради липса на СУМПС. Заради забавянето на делото ищеца твърди , че е загубил работата си и от там и трудовите си доходи, които получавал. Ищецът основава своята претенция и се позовава на издадения от работодателя му писмен документ - удостоверение от което са видни доходите му от работна заплата на основание трудовия договор - за периода от месец януари 2024 година вкл. до месец септември 2024 година вкл.- последния месец преди уволнението се и съответно оставането му без работа . Твърди ,че след уволнението си е бил принуден да разчита на обезщетение за безработица : в тази именно и връзка с ИМ ищеца представя- служебна бележка от Агенция по заетостта от 02.06.2025 г.; разпореждане на НОИ № 245-00-209-1 от 11.10.2024 г. С исковата молба ищеца посочва разликата в доходите се за периода – месец октомври 2024 - юли 2025 г. ако е бил уставен да продължи трудовия си договор и изплатените му обезщетение за безработица за същия период, което формира в размер на 8465.48 лв., което обстоятелство го е поставило в състояние на стрес финансова несигурност , граничеща с отчаяние и депресия. Според отразеното по обстоятелствената част на исковата молба всеки месец ,без върнато СУМПС - при липса на резултат от химическата експертиза ищеца се чувства като затворник , без перспектива за бъдеще и намиране на достойна и подобаващо заплатена работа - при положение ,че е с отнето СУМПС .Твърди ,че доходите, които загубил в резултат на бавенето на делото , за периода от месец октомври 2024 - до месец юли включително 2025 г. възлизат в размер на 8465.48 лв.- сега след превалутиране същите са заявени в размер на 4328,33 евро. За проведените съдебни заседания ищеца редовно призован не се явява , по делото се представлява от представителя си по пълномощие – адвокат Е. Ф. адвокат при АК София. Процесуалния представител подържа доказателствените искания сторени по исковата молба , както и подържа исковете по основание и размер . Ответната страна се предствалява по делото от районния прокурор при Районна прокуратура Добрич- хх . Последния оспорва така предявените искове . В цялост същия приема,че по цитираното ДП № 83/2024 година ищеца не е привлечен в качеството на обвиняем.Обосновава дългия период от време в който не са изготвени резуртатите по назначената по ДП СХЕ с техническата възможност като цяло в системата на специализираните за целта лаборатории в страната – недостатъчни предвид броя на назначените такива ескпертиза , като цяло в национален мащаб. По делото си приема писмени доказателства депозирани с исковата молба : заверени копия от АУАН серия АД № 0625953/03.06.2024 г., Протокол за обиск № 353р./2024г., Заповед за задържане № 35533-45/03.06.2024 г., Заповед за отнемане на СУМПС № 24-0355-000054/03.06.2024г., Решение № 2316/05.12.2024г. на АС-Добрич по адм. д. № 326/2024г., Писмо от ВМАВарна изх. № К-513/30.10.2024г., Призовка за разпит от 04.06.2024г., Резултат от тест в „Кандиларов“ от 05.06.2024г., Заповед за уволнение от 24.09.2024г., Удостоверение за брутен доход от 03.06.2025г., Служебна бележка от АЗ от 02.06.2025г., Разпореждане на НОИ от 11.10.2024г., Амбулаторни листи и рецепти от 15.05.2025г., 28.11.2024г., Молба до прокуратурата от 05.06.2025г., Отговор от прокуратурата от 09.06.2025г., Пълномощно от 02.06.2025г., както и заверено копие от ДП №83/2024г. по описа на РУ-Тервел, писмо на РП- Добрич, ТО-Тервел с вх.№3106/17.11.2025г., заверено копие от писмо №02080/2024 от 09.06.2025г. ТОТ №256/2024г. и обратна разписка за уведомяване.Прие се по делото заверено копие от ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел . В съдебно заседание проведено на 20.11.2025 година , по инициатива и искане на ищеца съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства - чрез разпит на свидетелите : хх Г.а от гр. Русе в родствена връзка с ищеца по делото- негова сестра и ххх от гр. Тервел, без родствена връзка с ищеца по делото. В съдебно заседание проведено на 2011.2025 година съдът по искане на ищеца допусна и назначи ССЕ , която да бъде изготвени от вещо лице П. П. от гр. Добрич- икономист , по която вещото лице да даде отговор ни на поставените въпроси - същата ексепритза бе назначена на разноски на съдебната власт – съгласно и изискванията на ЗОДОВ.Вещото лица подържа даденото от него заключение на поставените му въпроси , като заключенията на ССЕ не са оспорени от страните . Съдът прие по делото писмено становище с вх.№1052/30.03.2026г. депозирано от представляващия ответника по делото - районния прокурор хх- прокурор при РП Добрич, ТО-Тервел. Съдът като взе в предвид обективираното по исковата молба , становището на страните заявено по повод исковата претенция, показанията на разпитаните по делото свидетели , заключението на вещото лице по допусната и назначена по делото ССЕ - неоспорена от страните , събраните писмени доказателства в хода на настоящото производство включая и писмените съдържащи се по изисканото за послужване досъдебно производство № 82/ 2024 година / копие / , депозираното по делото от ищеца писмо изх. № В- изх126 от 19.01.2026 година изходящо от Началника на МБАЛ- Варна към ВМА София - проф. д-р Ивайло Въжаров , ведно с приложено към същото писмо адресирано до настоящия ищец - заверено копие от Съдебна химико- токсикологична експертиза № Е-528/ 28.11.2025 година по ДП № 83/2024 година по описа н на РУ на МВР Тервел , като съобрази нормативната уредба регулираща сходни обществени отношения, намира за установено по делото от фактическа страна следното : Първия от исковете е за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени вследствие нарушеното му право на разглеждане в разумен срок на воденото ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО № 83 / 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел, започнало на основание чл. 212 ал. 2, чл.356 ал. 1 т.1 от НПК , образувано на 03.06.2024 година ,водено за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК ,за това , че: На 03.06.2024 година около 22,15 часа в гр. Тервел по ул. „ Хан Аспарух“ до храм „ Св. Георги“ управлява моторно превозно средство- лек автомобил марка „ Хюндай“ , модел „ Санта Фе“,с рег. № ТХххххХК, собственост на ххх.“ с ЕИК124081830 , след употреба на наркотични вещества „ Бензодиазепини“, установено по надлежен ред с техническо средство „Drug test 5000 STK7“ със сериен номер arse-0046 ,чрез касета с LOT:ARSN-0251, ref:8323634, на основание и на което ДП е образувана ПРОКУРОРСКА ПРЕПИСКА№2080/ 2024 година по описа на Районна прокуратура Добрич, заведено под № 256 / 2024 година по описа на входящия дневник на Териториално отделение гр. Тервел , към посочената по- горе прокуратура- по което производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем , няма взети мерки за процесуална принуда, което производство не е приключило в разумен срок по чл. 6§1 ЕКПЧ. На ищеца има наложена ПАМ /принудителна административна марка/ наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна марка № 24-0355- 000054 от 03.06.2024 година , по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП , наложена от Началника на РУ на МВр Тервел при ОД МР Добрич – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Втория иск е за имуществени вреди в посочениа размер , формирани между разликата от средния брутен доход, който ищеца би получил за посочения период при положение ,че е на преди наложената му ПАМ заемана от него работа и изплатеното му обезщетение за безработица, за посочения по исковата молба период от време- за периода месец октомври 2024 година –месец юли 2025 година включително . Претендира се законната лихва върху двете главници считано от дата на депозиране на исковата молба - при съда 22.07.2025 година о.до окончателното изплащане на сумите . По делото събраните писмени доказателства подкрепят по хронологичен ред твърденията обективирани по исковата молба, по което и между страните не е налице спор : На 03.06.2024 година срещу настоящия ищец, след извършена проверка е съставен АУАН серия АД , бл. № 0625953. По същия актосъставителя е обективирал ,че след извършена проверка – на посочени ден място и час / актосъставителя очевидно е допуснал очевидна техническа грешка при изписване на да дата и месец по АУАН – бе. Съдия докладчика / е било установено ,че е извършено адм. нарушение на разпоредбите на ЗДвП- чл. 5 ал. 3 от ЗДвП извършено от проверения водач - настоящия ищец - /лист 13 по делото/ . По АУАН е обективирано обстоятелството ,че от проверения водач е отнето СУМПС- на дата 03.06.2024 година. По АУАН на проверения водач е предоставено възможността да се запознае със съдържанието на акта, както и да направи обяснения или свои възражения, като видно то АУАН проверени водач се е възползвал от даденото му право, като по акта саморъчно и изписал – „ не съм използвал наркотични или упойващи вещества“. Акта е подписан от проверения водач - по това страните не спорят , като акта е връчен на проверения водач - който с подписа си е удостоверил това обстоятелство - на 03.06.2024 година. Устатовеното от техническото средство мотивирало полицейски служител - положил подпис в качеството на свидетел при издадения срещу настоящия ищец АУАН - полицая М. х да издаде Заповед за задържане на лице – рег. № 355-45 от 03.06.2024 година- по силата на която настоящия ищец е задържан в помещение за временно задържане за срок от 24 часа – заповедта е издадена на 03.06.2024 година в 23,30 часа – лист 16 по делото , като следва да се отбележи ,че при и по повод полицейското задържане с Протокол от 03.06.2024 година - / лист 15 по делото / е бил осъществен по отношение на настоящия ищец обиск .Видно от доказателствата събрани по настоящото производство ищеца е освободен от помещение за временно задържане при РУ на МВР Тервел на 04.06.2024 година в 01.00 часа . По настоящото дело е налице писмено доказателство - протокол за медицинско изследване към Заповед за задържане № 45 от 03.06.2024 година, съставен в 23,30 часа съставен от длъжностно лице при ФСМП - / лист 50 по делото / от съдържанието на който протокол се установява ,че на посочения по същия дата и време е бил осъществен преглед на К. Л. Г. , както и съответно съставен фиш за СПМ- № 1016. На проверения водач е издаден талон за изследване - лист 33 по настоящото дело , от съдържанието на който е видно ,че същия е с прикачен съответен полицейски стикер- талон № 101759 .От провереното лице е взета кръв за химичен анализ за установяване наличието на наркотични вещества – лист 34 и сл. По делото / - Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и / или / употребата на наркотични вещества или техни аналози - / лист 34 по делото / от копието на която протокол се установява ,че същия е със съответния полицейски стикер за достоверност . По делото е налице писмено доказателство – /лист 20 от делото / от което е видно ,че на 03.06.2024 година Началника на РУ на МВР Тервел издава срещу настоящия ищец - тогава проверения водач Заповед за принудителна адм. Мярка , с която заповед е именно и постановени временно отнемане на СУМПС на водача – К. Л. Г. до решаване на въпроса за отговорността му , но не за повече от 18 месеца . Видно от същата заповед е отнето СУМПС № 285931574. Доказателствата събрани по настоящото производство сочат че ПАМ наложена срещу настоящия ищец от Началника на РУ на МВР Тервел е наложена със Заповед № 24-0355-000054 по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП с дата 03.06.2024 година . Налице са по делото събрани убедителни писмени доказателства – сочещи за това ,че заповедта с която и наложена ПАМ е била атакувана от от настоящия ищец. Ведно от прието по делото писмено доказателства – заверен препис от Решение на АС Добрич - № 2316 от 05.12.2024 година – / лист 22 и сл. По делото / по адм. Дело № 326/ 2024 година по описа на същия с което съдът е отхвърлил жалба вх. № 2385/03.07.2024 година на настоящия ищец , с която е оспорена Заповед № 24-0355-000054 по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП . Настоящия съдебен състав за яснота по случая следва да посочи отделно ,че е налице писмено доказателство постъпило по инициираното по- горе административно дело изходящо от Началника на Лаборатория по химико- токсикологични изследвания при МБАЛ Варна , към ВМА София , с което именно писмо по воденото адм. Дело № 326 / 2024 година по описа на АС Добрич се правят следните пояснения : В отговор на писмо на състав на АС Добрич - изх. № 685 / 24.10.2024 година съдът е уведомен ,че от К. Л. Г. – / настоящия ищец – бил. Съдия докладчика по делото / в ЛАБОРАТОРИЯТА по талон за изследване № 101759/ 03.06. 2024 година / са постъпили биологочни проби. Лаб. № № 12766 и № 12767 за химико- токсикологичен анализ . По същото писмо е отразено ,че поради драстичното системно претоварване на лабораторията с голям брой аналогични задачи предхождащи по време процесната окончателен резултат все още не е наличен . Със същото писмо адм. Съд Добрич - по цитираното дело е бил уведомен ,че към момента на издававане на писмото е наличен единствено първоначалния резултат от проведен скринингов имунохимичен тест при приемането на биологичните проби, като този резуртат е ОТРИЦАТЕЛЕН за наркотични вещества / вкл. Бензодиазепини/ … , като по документа издадетя му е посочил , че следва да се има в предвид ,че цитирания резултат не е получен по надлежен ред а се явява такъв посредством проба - тип „ бърз тест“, който от своя страна се характеризира с ограничена достоверност . Доказателствата събрани по делото сочат хронологията и последователността на съответните проведени процесуално – следствени действия по образуваното ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел , както следва : Пред Началника на РУ на МВР Тервел е депозирана докладна записка от полицейски служител , ведно с екземпляр от АУАН серия АД бл. № 0625953 от 03.06. 2024 година . ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел е било образувано на 03.06.2024 година по него няма привлечено лице в качеството на подсъдим. В хода на разследването видно от доказателствата – лист 58 по делото / разследващ полицай при същото управление с дата 04.06.2024 година назначава да се извърши Автотехническа оценъчна експертиза . Такава е изготвена и е представено по ДП с дата 08.06.2024 година . В качеството на свидетели по ДП са разпитани на 04.06.2024 година лицата : ххх - актосъставител, хх х – положил по АУАН подпис в качеството на свидетел при установяването на нарушението и К. Л. Г. - настоящия ищец . По ДП е била назначена Съдебна физико – химична експертиза забавянето на която е довело до там,че с отделно постановление наблюдаващия ДП прокурор многократно е бил удължаван срока за разследване по ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел. По ДП е налице писмено доказателтсво - писмо датирано от 30.10.2024 година – с печат за поставен рег. № при РУ на МВР Тервел - рег. № 355000-926 от 07.04. 2025 година ,видно то съдържанието на което разследващ полицай моли Началника на Лабораторията при МБАЛ Варна - МВА София да се предприемат действия по приоритетно изготвяне на назначената но ДП № 83/ 2024 година по опис на РУ на МВР Тервел съдебно химическа експертиза . По ДП № 83 /2024 година има аналогично доказателство сочещи на предприети действия от страна на наблюдаващия прокурор , при което с Постановление по същото ДП от 10.03.2025 година са дадени указания на разследващия полицай да инициира пред лабораторията искане за приоритетно действие по изготвяне на назначената химическа експертиза . По делото се прие писмено доказателство - входирано при Районна прокуратура Добрич - ТО Тервел № 2080 от 05.06.2025 година с която настоящия ищец – К. Л. Г. желае да бъде информиран за резултата от химическия анализ на дадените от него биологични проби. В хода на предприета инициатива от страна на ищеца по настоящото дело е представени ПИСМО- /лист 110 и сл. По делото / - изх. № 2713 от 20.11.2025 година адресирано до процесуалния представител на ищец. От съдържанието на същото е видно и се установява ,че при Лаборатория по химико- токсикологични изследвания при МБА Варна при ВМА София: НЕ СА ПОСТЪПВАЛИ постановления, разпореждания или писма с УКАЗАНИЕ ЗА ПРИОРИТЕТНО ИЗГОТВЯНЕ НА СХЕ. По делото ищеца депозира писмо на Началника на МБАЛ Варна с което на ищеца е връчено копие от Съдебно химико- токсикологична експертиза- неоспореното съдържание на която установява ,че биологичните проби на настоящия ищец дават отрицателен резултат – наркотични вещества в изследваната кръв и урина на ищеца по настоящото К. Л. Г. - не се откриват . В хода на производството по исковете ищеца се домогна да докаже душевното си състояние по време на периода през който търпи наложена с ПАМ марка , както и очакването на резултатите от СХЕ , посредством представена медицинска документация сочеща дати на медицински прегледи и лечение. Също така ищеца поиска от съда да бъдат изслушани в качеството на свидетели посочените по - горе лица . В цялост съдът приема показанията на свидетелите дадени като правдиви и обективни , като от показанията на разпитаните свидетели - хх Г.а и ххх се доказва преживяното от ищеца – повече от година е лишен от правото да управлява МПС , продължилото съдебно следствие му е довело стрес, безсъния ,срам пред близки и познати , недоверие към институциите ,като и съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели. По делото е представено писмено доказателство : Длъжностна характеристика на длъжността – експерт търговия в „ хх“ ООД, съгласно Националната класификация на професиите и длъжносттите - раздер 2 – Аналитични специалисти , код по същата НКПД: 24216006- лист 96 и сл. По делото . Представено е по делото писмено доказателства Заповед № 028 от 24.09.2024 година с която заповед му е прекратено трудовото правоотношение – едностранно от работодателя му – на основание чл. 328 ал. 1 т.12 от КТ, по която заповед като причини за прекратяване на трудовото правоотношение работодателя посочва : обективна невъзможност да изпълнява трудовия договор - липса на свидетелство за управление на МПС- лист 32 по делото . Видно от писмено доказателства – /лист 35 по делото/ – Разпореждане на НОИ - ТП Добрич е виден размера на отпуснатото на ищеца парично обезщетение за безработица за периода от 25.09.2024 година до 24.03.2025 година , като и е прието писмено доказателства - удостоверение № 3 от 03.06.2025 година от съдържанието на което е установен брутен и нето доход на ищеца по време на работата му при работодателя „ хх“ ООД за времето от месец януари 2024 година вкл. до месец септември 2024 година включително . Прие се по делото като неоспорено заключението на вещото лице по назначената ССЕ – със задачи поставени от ищеца по настоящото дело . По делото от правна страна : По иска за репариране на обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени вследствие на наложена по отношение на ищеца ПАМ , както и воденото производство по ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел при ОДМВР Добрич и нарушение на правото на ищеца това производство да се разгледа в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията : СУМПС на ищеца К. Л. Г. е отнето със Заповед за пилагане на принудителна административна марка № 24-0355-000054 от 03.06.2024 година издадена от Началника на РУ на МВР Тервел – при ОДМВР Добрич – на основание чл. 171 т.1 б“б“ от ЗДвП . Същата е потвърдена с с Решение № 2316 от 05.12.2024 година по адм. Дело № 326 / 2024 година по описа на Адм. Съд Добрич. Било е образувано ДП № 83 / 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел , като по същото ДП няма привлечен в качеството на обвиняем. Производството по същото ДП е многократно продължавано. Съгласно писмо от ВМА МБАЛ Варна се установява , че не са налице данни да е било провокирано от водещ разследването или от наблюдаващ прокурор искане за приоритетно изтогвяне на назначената по ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тиервел СХЕ- това се установява от писмо изх. № 2713 от 20.11.2024 година адресирано от процесуалния представител на ищеца с издател Началника на МБАЛ Варна при ВМА София полк. Проф. Ивайло Въжаров -лист 110 по делото . От представеното от ищеца по настоящото дело писмено доказателство – лист 140 и сл. По делото / се установява следното : От заключение по Съдебно- химико – токсикологична експертиза № Е- 528 / 28.11.2025 година изготвена от доц. хх – началник на специализираната Лаборатория по химико- токсикологични изследвания / ЛХТИ/ към МБАЛ Варна при ВМА София възложена с постановление от 04.06.2024 година от разследващ полицай- Ст. Л. касаеща пробите – биологични проби от кръв и урина предоставени от лицето К. Л. Г. се дава заключение ,че по изследваната проба кръв не е установено наличие на бензодиазепини, в т.ч. диазепам/ валиум/ алпразоларм/ ксанакс/, лексотан или техни метаболити,като в заключение от същата СХЕ- в предоставените за изследване обекти – биологични проби не е открито наличие на наркотични вещества , което се установява чрез имунохимичен скиринг и се доказва по надлежния ред посредством газ- хроматоргафски и течно- хроматографски анализ . По делото от показанията на разпитаните свидетели се установяват следните обстоятелства: Проверката осъществена на 03.06.2024 година ,вследствие и на която след приемането на показанията на техническото средство се е стигнало до задържането на настоящия ищец за 24 часа и последвалото отнемне на СУМПС са се отразили крайно нагативно върху ищеца . Същия остава без работа а както налагат доказателствата вече повече от една година е с отнето вследствие на наложена му ПАМ СУМПС.Ищецът изпадал в депресия имал страх от неизвестното, тъй като производството се е проточила недопустима дълго - има се в предвид именно чакането на данните от СХЕ приключила на 28.11. 2025 година .ДП се е водило необосновано дълго. Уважаването на исковата претенция е обусловено от доказване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните материално правни предпоставки: настъпване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по вид, характер, интензитет, както и поведение на определени длъжностни лица попадащи под надзора на ответника, което е довело до продължителност на наказателното производство, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време за разследване, представляващо нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС. С оглед на установеното от фактическа страна съдът приема за доказано, че в конкретния случай Държавата е поддържала ПАМ по отношение на ищеца , тъй като от 03.06.2024 година по отношение на него е налице наложена такава , както и има образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343 б ал. 3 от НК, за което законът предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500 до 1 500 лв., има взета кръвна проба от настоящия ищец и макар срещу него да няма повдигнато обвинение то именно неговата кръвна проба е била изпратена за анализ по назначена по ДП № 83 / 2024 година СХЕ. Установи се, че по време на воденото ДП – за времето от 05.06.2024 година до дата на получаване на писмо ивх. № 2714 от 20.11.2025 година никой не е сметнал за необходима да уведоми лабораторията ,че има наложена по отношение на определено лице ПАМ и че пробата му следва да бъде приоритетно изготвена . Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника,дадени чрез процесуалния представител по делото , свързани с обстоятелството, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, както и че ПАМ е наложено от Пололицейски началник- така като е по чл. 171 от ЗДвП. Употребеният в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване напрестъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано, при водено досъдебно производство удъжавано повече от 10 / десет / пъти, в голямата си част при липса на извършени процесуално – следствени действия / чака се определено много дълго резултата от назначената СХЕ / по отношение на настоящия ищец е осъществен състава на чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ. В Решение № 35/16.02.2016 г. по гр.д. № 5215/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. е прието,че е без значение за възникване на отговорността обстоятелството дали прекратяването еизвършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на НПК. Съдът не споделя възраженията на Прокуратурата на Република България, обосновани в отговора на исковата молба а и в последвалото писмено становище , че не притежава материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като не можела да отговаря за действията на полицейските служители по задържане на лицето и отнемане на СУМПС . Следва да се посочи,че пасивно лигитимирани по исковете по ЗОДОВ са съответните държавни органи от чиито незаконно актове , действия или бездействия са причинени вреди , като е напълно възможно да се реализира една солидарна отговорност. Принципно няма пречка по иска като ответник по делото да бъдат де конституирана разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са настъпили вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗМВР една от основните дейности, извършвана от органите на министерството, е разследването на престъпления. При тази си дейност разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но са независими и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона .Те извършват всички действия по разследването, необходими за разкриването на обективната истина,както и всички действия попредявяване на обвинението, като при условията на чл. 219 ал. 2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола по разследването срещу последния. Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря министерството, с което те се намират в служебни правоотношения. В настоящия случай, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство - макар тези органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца. В този ред на анализ неоснователно се явява възражението на ответната страна че не следва да носи отговорност по иска, тъй като тя не е извършила незаконосъобразни действия или бездействия доколкото, както е изяснено в ТР № 5/2015 г. по описа на ВКС, процесуален субституент на Държавата по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само Прокуратурата на Република България, а отговорността е обективна. Държавата, чрез своя процесуален субституент , не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ извън прокуратурата, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни. Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или евентуално неучастие в производството по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 Конституцията/, а кой държавен орган, ще я представлява като процесуален субституент е без значение . За неоснователно упражнената принуда срещу настоящия ищец , с факта на наложената срещу него ПАМ , дори когато не е повдигнато обвинение Прокуратурата на Рупублика България носи отговорност по чл. 2б. Ал.1 от ЗОДОВ за вредите причинени на граждани или ЮЛ от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В случая неоснователно упражнената принуда с налагането на ПАМ и от друга страна бездействието да се претендира едно приоритетно изготвяне на СХЕ – при неоспорения за страните факт - за това ,че има категорични данни - обективирани по писмено доказателство – лист 29 по делото ,в насока ,че и на органа наложил ПАМ и разследващия полицай – която води ДП № 83 / 2024 година ,че е НАЛИЧЕН към 05.12024 година първоначален резултат от проведен скринингов имунохимичен тест при приемането на биологичните проби, като този резултат е отрецателен за наркотични вещества / вкл. Бензодиазепини/ с изрично посоченото и он Началните на ЗХТИ при ВМА . МБАЛ Варна доц . Г. х , че цитирания резултат не е получен по надлежния ред а посредством проба тип „ Бърз тест“, който се характеризира с ограничена достоверност , като именно установеното бездействие е довело до там,че пред лабораторията не е претендиран приоритен ред , коетоот своя страна е довело до протакане на ДП № 83/ 2024 година по описа на РС Тервел до един неразумен срок и през който и именно срок настоящия ищец търпи лишаване от права - за един недопустимо дълъг срок по ДП ,което не се характеризира със сложност . В случая ДП е удължавано многократно . Именно неоснователно упражнената принуда в този- съдът има в предвид наложената срещу настоящия ищец ПАМ ,като принудителната административна мярка се налага при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото административния орган - в случая Началните на РУ на МВР Тервел , не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не, при което именно настоящия ответник отговаря за вредите по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди причинени именно от наложената принудителна марка - „ задържане за 24 часа“- по чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР и втората марка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171 ал. 1 т. 1 ,б.“б“ от ЗДвП при образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Известен е срока на водене на ДП , известен е срока в който настоящия ищец търпи ПАМ, за прецизност следва да се отбележи ,че в хода на настоящото производство е налице и отговор на назначената по ДП № 83 / 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел СХЕ. Пробите на лицето дало биологични проби – в случая настоящия ищец К. х Г. сочат че наркотични вещества в тях не се откриват. На страните по настоящото дело е известно , че за периода да многократното удължаване на ДП не са подавани сигнали до Лабораторията за приоритетно изготвяне на СХЕ – което именно обстоятелство разколеба наложената теза, че срока е такъв тай като хронично и системно Лабораториите за химико- токсикологични изследвания на територията на Р. България са претоварени вследствие на постъпили в тях голям брой аналогични по задачи заявки . По отношение на твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди в производството са събрани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели . От показанията им се установява отражението на неоправдано проточилото се разследване по образуваното ДП № 83 / 2024 година върху психическото и емоционално състояние на ищеца. В слабо населен регион , където хората се познават образуваното наказателно производство се е отразило несъмнено и върху имиджа на ищеца- върху него има петно, което трудно се преодолява в условията на почти пълна липса на анонимност в обществото.В цялост показанията на разпитаните двама свидетели потвърждават изложеното по обстоятелствената част на исковата молба ,за преживян стрес ,притеснение и неудобство от страна на настоящия ищец . Негативните последици за ищеца са продължавали през срока от 03.06.2024 година до средата на месец януари 2026 година когато на настоящия ищец се връчено копие от Съдебна химико- токсикологична експертиза. При така приетите за установени обстоятелства настоящата инстанция счита, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан по своето основание.От доказателствата - има се предвид свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели се установи, че претърпените неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с образуването на ДП № 83/ 2024 година,след полицейската проверка осъществена на 03.06.2024 година и в последствие наложената срещу ищаца ПАМ. Ищецът в продължение на повече от година чака резултата от СХЕ. Ищеца е изживял стрес от продължилото неоснователна дълго ДП - от една страна ищеца е знаел какво наказание се предвижда по посоченото по ДП № 83 / 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел обвинение, от друга страна бил в неизвестност кога ще изчисти името си ,вследствие на немотивирано проточилото се съдебно следствие.Изживените от ищеца стрес и психическо напрежение се приема от съда да са в причинна връзка с образуваното ДП - при което ищеца знаел ,че именно неговите биологични проби са изпратени за изследване по назначената по ДП СХЕ. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане налични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД във вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ - по справедливост от съда. Понятието "справедливост", по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за претендирани неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. В случая с налагането на ПАМ а и преди непостредствено и от полицейската проверка от 03.06.2024 година приключила в съставянето срещу настоящия ищец на АУАН и задържаните му за срок от 24 часа ищеца търпи такива реди, Необосновано проточилото си ДП - срока по което е бил увължаван повече от десет пъти , липсата през този период на каквато и да е инициатива водеща до едно мотивирано искане за приоритетно изготвяне на СХЕ, основаващо се на извода от надлежна страна ,че първоначалните проби при ЛАБОРАТОРИЯТА сочат на отрицателен резултат мотивират съдът да приеме ,че иска за репариране на неимуществени вреди следва да се уважи до посочения по исковата молба размер Съставения срещу настоящия ищец АУАН , задържането му за срок от 24 часа, наложеното срещу него ПАМ а последствие и образуваното ДП , като последното е продължило извън разумния срок са увреждащи действия, тъй като са засегнали личния живот, името и честта на ищеца. Исковете при условията на евентуалност са процесуален способ, при който ищецът съединява няколко иска в една молба, като разглеждането на втория (евентуален) иск зависи от неуважаването на първия (главен) иск. Съдът разглежда евентуалния иск само ако главният бъде отхвърлен като неоснователен, като целта е процесуална икономия и избягване на нов процес. По иска за репариране на имуществени реди : ЗОДОВ с разпоредбата си на чл. 4 сочи: Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Правната доктрина дава да се приеме,че определението за "пропуснати ползи" в българското право се свързва с обезщетението за вреди, което включва както претърпяната загуба, така и неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора, което би се реализирало при точното изпълнение на задължението.Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза. Пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. В тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС) се уточнява, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си. Тази полза трябва да бъде доказана с реални данни за увеличаване на имуществото, а не чрез логически предположения. Също така, пропуснатата полза не се предполага, а трябва да бъде доказана в процеса чрез конкретни доказателства за създадени правоотношения или пазарни условия, които са били осуетени в резултат от неизпълнението на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове .Следва де се внесе яснота, че става реч за действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на тяхната дейност. Необходимо е да се докаже, че има незаконосъобразен акт, действие или бездействие на разследващ или правоприлагащ орган, което е в пряка връзка с настъпилите вреди. Претенцията на ищеца е формирана в насока да му бъде рапарирано такова обезщетение което той приема ,че следва да съставлява сумата в размер на 4328,33 евро, сума представляваща разликата между средния му брутен доход, който би получил за посочения период , ако е бил на преди заеманата от него длъжност и полученото обезщетение за безработица, съответно за оставането му без доходи, за периода октомври 2024 - юли 2025 г., вследствие нарушеното му право на разглеждане и приключване в разумен срок на производството по ДП № 83 / 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел / прокурорска преписка № 208/ 2024 година по описа на Районна прокуртура Добич- ТО Тервел , ведно с лихвата за забава от дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата . „Разумен срок“ е правно понятие без единна легална дефиниция, което означава времеви период, достатъчен за извършване на дадено действие (напр. разглеждане на дело, изпълнение на договор) без ненужно забавяне, съобразен с конкретните обстоятелства. Той се преценява гъвкаво, като се отчита фактическата и правна сложност на всеки един конкретен случай . Основни критерии за преценка на „ Разумен срок“ се групират примерно в следните критерии : Сложност: Обем на доказателствата, брой участници, правна трудност. Поведение на държавните органи/длъжностните лица: Дали се действа без излишно забавяне. Поведение на страните: Дали страните са допринесли за забавянето. Значение на случая за лицето: Напр. дела, свързани със здраве, семейство или трудови правоотношения, наложени ПАМ и пр. изискват по-бързо решаване. В случая гореизложените съображения съображения на настоящия състав дават да се приеме ,за установено по несъмнен ред , че ДП № 83 / 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел е водено извън прокламирания „разумен срок“. От 03.06.2024 година настоящия ищец е с наложена ПАМ касаеща лишаването му от правото на управлява МПС, водено е ДП , по която по биологични проби дадени от настоящия ищец е назначена СХЕ с поставени задачи пред лабораторията . С дата 19.01.2026 година настоящия ищец е известен за резултатите от Съдебна химико – токсикологична експертиза - отрицателна . Анализирайки доказателствата събрани по настоящото производство, , съдът е мотивиран да приеме,че ищеца не доказа претендираните за репариране спрямо него имуществени вреди да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие на разследващ или правоприлагащ орган, като и съдът сочи следните съображения : По исковата молба ищеца твърди ,че на основание на приложеното по отношение на него ПАМ е бил с дата 03.06.2024 година лишен от правото да управлява МПС, до решаване на отговорността на водача , но за не повече от 18 месеца. Длъжността което заемал при посочения работодател- „ хх“ ООД – „експерт, търговия“ предполагала определени изисквания за заеманата длъжност - изисквало се е кандидата за работа на посочената позиция да притежава СУМПС категория „В“, тъй като работата е била свързана с чести пътувания и управление на лек автомобил . Отнетото му СУМПС, свързано с воденото досъдебно производство, според ищеца го е дискредитирало пред работодателя, който първоначално приел съображенията на настоящия ищец – като последния бел оставен на работа в следващите 2-3- месеца- при очакване ,че за този период разследването е възможно да приключи и ищеца да може да изпълнява трудовите си задължения, но проточилото се разследване,както и въпроса за отговорността му оставал неразрешен в разумен срок , съответно и ищеца не е могъл да върши работата си ,при което и на 24.09.2024 година ищеца бил уволнен от заеманата от него работа – на основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в липса на СУМПС. Ищецът твърди ,че именно заради забавянето на делото е загубил работата си и получаваните от него трудови доходи. Сочи ,че последното му трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец - съответно месец август 2024 година възлиза в размер на 1261,79 лева – съгласно удостоверение от работодателя - / лист 33 по делото / а след уволнението бил принуден да разчита на обезщетение за безработица- съгласно сл. Бележка – /лист 35 по делото / - служебна бележка- Разпореждане № 245- 00-209-1 от 11.10.2024 година в размер на 35,19 лева – за един работен ден , като и формира разлика в дохода си в размер на 8465,48 лева . С ИМ е представено писмено доказателство - Решение № 2316 от 05.12.2024 година по адм. Дело № 326/ 2024 година по описа на АДм. Съд гр. Добрич , с което жалбата на настоящия ищец срещу ПАМ наложена със Заповед № 24-0355-000054/ 03.06.2024 година на Началника на РУ на МВР Тервел е била отхвълена. По делото ищеца депозира писмено доказателство – лист 96 и сл. По делото / Длъжността характеристика на длъжността: ЕКСПЕРТ, ТЪРГОВИЯ в дружество „ хх“ ООД, клас по НКПД: 2 аналитични специалисти , код по НППК: 24216006 . В представената длъжностна характеристика е посочена основна цел на длъжността – визирана в т. 1 от същата. В т. 2 от същата са посочени Основни задължения и отговорности за длъжността . в т. 4.6. от същата характеристика за посочени допълнителни изисквания за длъжността – валидна шофьорска книжка – категория „ В“, готовност за пътуване в рамките на страната, представителен външен вид и коректно поведение. Анализа на представеното писмено доказателство налага логичния извод , че за заеманата длъжност наличието на валидна шофьорска книжка категория „ В“ се явява едно допълнително изискване,липсата на което не би препятствало заемащия длъжността експерт търговия да изпълнява коректно и в изискуем от работодателя пълен обем на задълженията си по трудовия договор – съгласно и длъжностната характеристика.В противен случай биха се обезсмислили критериите заложени за длъжността по изготвената от работодателя длъжностна характеристика , подредени по приоритет, където изискването да притежева СУМПС категория „В“ би залегнало още с основните задължения . В този ред намисли съдът е мотивиран да приеме ,че в случая между уволнението и ПАМ а също така и от забавеното ДП липсва каквато и да е пряка и непосредствена връзка. В подкрепа на тезата на настоящия съдебен състав е обстоятелството ,че срещу ищеца е съставен АУАН на 03.06.2024 година, с което и е отнето СУМПС , ПАМ е от непосредствена дата , като и за времето от 03.06.2024 година до 24.09.2024 година и без да притежава СУМПС настоящия ищец е изпълнявал своите вменени му с трудов договор №028 / 10.02.2021 година задължения, като оставането му на работа за този период не следва да се приема като жест на добра воля на работодателя му а на неговите качества , което и предполага , че и за напред е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения по договора . Не на последно място не са налице доказателства работника - ищеца да е оспорил по съдебен ред заповедта на своя работодател и в този ред на мисли и идва и тезата ,че и самия работник - в случая настоящия ищец има волята и желанието договора му да бъде прекратен , след като не е оспорил заповедта. При установено от настоящия състав липса на пряка и непосредствена връзка между воденото ДП инкорпориращо в себе си и АУАН и ПАМ наложени срещу настоящия ищец то не следва да се коментира и заключеинието на вещото лице - назначено от съда да изготви ССЕ - по задачи за решаване – така както са формулирани от ищеца . Като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли иска за имуществени вреди в същия размер на основание чл. 2в от ЗОДОВ за нарушение на чл. 47§ 2 от Хартата на основание права на ЕС / разумен срок /. Предвид изхода на спора ответната страна следва да заплати на ищеца сума от 1035,37 / хиляда тридесет и пет евро и 37 цента/ евро - представляваща сторени от ищеца съдебно деловодни разноски - внЕ.а държавна такса по двата иска и разноски по упълномощен процесуален представител - адвокат . В случая предвид изхода на спора по втория иск на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Тервелски районен съд сумата от 307,07 евро - представляваща разноски по вещо лице. Мотивиран от гореизложеното, състав на Тервелски районен съд