Решение № 4988 от 16.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23675/2025 г.

дело № 20251110123675 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на М. Н. М. срещу ОП "СПТО", с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за сумата от 53 960.76 лева, съобразно чл. 228, ал. 1 КТ, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в периода 08.04.2024 г. до 08.04.2025 г. Ищецът М. Н. М. твърди, че в периода 23.12.2015 г. – 28.03.2024 г. бил служител на ответника по трудов договор № •••. На 28.03.2024 г. ищецът подал заявление № ••••••••••• за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ. На 29.03.2024 г. предал трудовата си книжка за оформяне на работодателя. На 08.04.2024 г. изрично поканил работодателя да оформи трудовата му книжка и да му я върне, но това не се случило и към датата на подаване на исковата молба. Твърди, че незаконосъобразно работодателят задържал трудовата книжка, след прекратяване на трудовото и правоотношение за периода 08.04.2024 г. до 08.04.2025 г. Ето защо моли да и бъде присъдена сумата 53 960.76 лева, съобразно чл. 228, ал. 1 КТ, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в периода 29.03.2024 г. до 08.04.2025 г. Претендира разноски. Ответникът ОП "СПТО" оспорва предявения иск. Излага подробни фактически твърдения за това как хронологично са се развили отношенията между страните. Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.04.2024 г., както била оформена и трудовата книжка. Оспорва ищецът да е претърпял вреди в пряка причинна връзка със задържането на трудовата книжка. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била приета от ищеца и до настоящия момент не се бил явил за получаване на трудовата книжка, както и не бил дал изрични указания за това на какъв адрес да му бъде изпратена. Твърди, че не е върнал книжката поради липса на съдействие на ищеца за оформяне и получаване на всички документи, поради спор между страните досежно размера на обезщетенията за получаване. Ето защо моли за отхвърляне на иска. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмените доказателства, че между ОП „СПТО“ – Работодател и М. Н. М. служител е сключен трудов договор № •••/23.12.2015г., съгласно който Работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността „Ръководител инсталация завод МБТ“, с код по НКПД ••••••••, считано от 01.01.2016г., с дата на постъпване - 04.01.2016г. Назначението е с ненормиран работен ден съгласно чл. 139а от КТ. Договорът се сключва за неопределено време. Страните договарят трудово възнаграждение в размер на 1 700.00 лв., както и допълнително трудово възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж в размер на 1% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Служителят има право на платен годишен отпуск пропорционално на отработеното време, който се зачита за трудов стаж в размер на 20 работни дни за година, съгласно чл. 155 от КТ и допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156 ал. 1, т.2 за работа при ненормиран работен ден в размер на 5 дни.. От Разпореждане № ••••••••••/06.04.2023 г. се установява, че М. Н. М. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а КСО, считано от 27.01.2023 г. От заявление № •••••••••••/28.03.2024 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ на М. Н. М. се установява, че лицето желае прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на посоченото основание, считано от 01.04.2025 г. С Молба вх.№ ••••••••••• г. М. Н. М. се позовава на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, напомня, че е предал трудовата си книжка на 29.03.2024 г., като моли трудовата му книжка да бъде оформена и предадена и на основание чл.128а, ал.3 КТ да му бъде издадена писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От фиш за заплата за м. февруари 2024 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на М. Н. М. при ответника възлиза на 4496.73 лева, включващо основно възнаграждение в размер на 3381 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 33%. Със Заповед № ••••••••••••• г. на директора на ОПСПТО; на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ се прекратява трудовия договор на М. Н. М., считано от 01.04.2024 г. С Писмо, изх. № ••••••••••••4 г. и обратна разписка ОПСПТО кани М. Н. М. да се яви в ОП СПТО, с.Яна, местност Садината за подписване на Заповед за прекратяване. Видно от обратна разписка, писмото е получено от М. Н. М. на 22.04.2024 г. Представено е и копие от последната страница на трудовата книжка на М. Н. М., от която се установява, че същата е попълнена коректно от ответника, относно прекратяването на трудовото правоотношение. От разпита на свидетеля А.Т.Г. се установява, че работи при ответника на длъжност „Мчрв“, считано от 06.04.2024 г., а от 2017 г. работила в предприятието на длъжност „Ам“, тъй като колежката заемаща позицията Ам напуснала през м.03.2024 г. Имало един период, от средата на м. март до края на месеца, в който и двете работили заедно, за да може да и предаде всички по човешките ресурси. В този период М. Н. М. си подал молба за напускане, поради пенсиониране. Той държал в същия ден, в който си подал молбата да му бъдат оформени всички документи – заповедта за прекратяване и трудовото книжка, но те му обяснили, че ще трябва технологично време, за да се оформят. Това не се случило в същия ден, но те му обяснили, че трябва да дойде на 01.04.2024 г. да си вземе всичко и тогава всички била готово. Казали му, че тогава трябва да мине и с обходен лист, тъй като бил на ръководна позиция, но той отказал, хвърлили ги и казал, че не му трябва трудова книжка. Тя изпратила писмо в отговор на негово писмо от 09.04.2024 г., за да го уведоми, че заповедта е готова и го приканила да дойде да си я получи, но той дори не отговорил. Отправили запитване до Столична община и Министерство на труда и социалната политика , по повод обезщетение за шестте заплати. От разпита на свидетеля К.Й. се установява, че работи в при ответника на длъжност „Главен счетоводител“. Спомня си за напускането на М. Н. М., защото било задължително подписването на обходен лист, което той не направил и още стоял празен по трудовото му досие. Тя попълнила трудовата му книжка на 01.04.2024 г., но не помни защо той не я е взел. Практиката им била веднага да се подписват от нея и директора. По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като подробно и компетентно изготвена на основание чл.202 ГПК. От експертизата се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл.226, ал.2 и ал.3, изр.2 от КТ е в размер на 54063.01 лева/27 641.98 евро. По делото са събрани и други неотносими за правния спор писмени доказателства. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 226, ал.2 КТ За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: че трудовото правоотношение е прекратено; че трудовата книжка на ищеца се е намирала в държане на работодателя при прекратяване на трудовия договор; че работодателят е задържал незаконно трудовата книжка на ищеца, като отказва да му я върне доброволно или възпрепятства да я получи своевременно, след прекратяване на трудовото правоотношение за съответния период от време; претърпени от ищеца имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на работодателя или негови служители; размера на брутното му трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задълженията си да предаде оформената трудова книжка незабавно, респ. че е поканил ищеца съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Предвид оспорване настъпилите за ищеца вреди вследствие задържане на трудовата книжка в тежест на ответника е да установи, че ищецът е реализирал доход и в какъв размер, респ. е получавал заместващо обезщетение. Наличието на първата от така посочените предпоставки е безспорна между страните. Същевременно не се спори и, че трудовата книжка е предадена на ответника на 29.03.2024 г., като и към приключване на съдебното дирене по делото не му е върната. Предвид това спорът между страните е концентриран върху това дали е налице задържане на трудовата книжка на ищцата и съответно причинени ли са и вреди в твърдения от нея размер. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя /чл. 347 КТ/. Кодексът на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата, които са компетентни да извършват вписването. При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване са посочени в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им, работодателят следва да предаде, т. е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е "незабавно", т. е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен. В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени. Тъй като те са със срок, който е определен от закона, работникът или служителят не може да иска изпълнението им преди срока /чл. 70, ал. 2 ЗЗД/. Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото си съгласие за това. След като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си /чрез процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. В горепосоченото тълкувателно решение са възприети следните постановки: Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС (отм.), но действаща към релевантния за спора период. Съгласно цитираната разпоредба, когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. В настоящия случай работодателят не оспорва, че при прекратяване на правоотношението не е оформил трудовата книжка и не е върнал същата, но твърди, че тя не е върната, поради неявяването при ответника, без да посочи адрес за изпращането и, нито посочил друго лице за получаването и. По първото възражение на ответника, че е отказ за явяване на ищеца при ответника, съдът намира същото за неоснователно. По делото не е спорно, че ищецът изрично е пискал да му се върне трудовата книжка, за което е изпратил и второ писмо от 08.04.2024 г. Работодателят в отговор на това писмо го кани да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Писмо, изх. № ••••••••••••4 г., в което не е посочено нищо за трудовата книжка. Поради това работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В конкретния случай по делото няма данни, нито се твърди отправянето на такова съобщение. Дори и да се кредитират показанията на свидетелите, че е била отправена устна покана, тя не освобождава работодателя от последиците на собствената му забава. С изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст не изключва претърпяването на вреди. Установяването на това обстоятелство не изключва понасянето на вреди, респективно приложимостта на чл. 226, ал. 2 КТ, доколкото законодателството разрешава полагане на труд по трудови правоотношения и след придобиване на право на пенсия. Получаването на такава пенсия не препятства присъждането на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. /Решение № 4612 от 24.06.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 19045/2014 г., Решение № 35 от 4.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 5422/2018 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение за вреди. Не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос, то в тежест на работодателя е да установи, че работникът е реализирал доход и в какъв размер /в този смисъл решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г., III ГО на ВКС, решение № 519/09.01.2012 г. По гр.д. № 1741/2010 г., ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Съгласно чл. 226, ал.3 пр.2 КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът на обезщетението е нормативно определен. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен в пълния размер. По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025 г. в размер на 8400 лева/4294.85 евро. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 1103.58 евро и депозит за експертиза в размер на 204.52 евро. Воден от горното, съдът