Решение № 1328 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 244/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 40 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на СНЦ „Жива земя“, [населено място], депозирана чрез адвокат Ц. Д. от Адвокатска колегия – Велико Търново, против Решение за предоставяне достъп до обществена информация № ДНСК-26-РДО-27/08.04.2026г. на директор на Дирекция „Правна“ при ДНСК, получено на 08.04.2026г. в частта му, с която е отказан достъп до информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № ДНСК-26-ЗДО-33/01.04.2026г. Жалбоподателят счита, че постановеното решение в оспорената му част се явява незаконосъобразно, доколкото са налице допуснати нарушение на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди, че т. 1, т. 2 и т. 3 от депозираното заявление до ДНСК РДНСК – Варна представляват обществена информация, като ответникът е правно задължен субект по смисъла на закона. Сочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна информация е свободен, като в ал. 2 са предвидени ограниченията, но същите не се прилагат след изтичане на две години от създаването на такава информация, съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ. Твърди, че в оспореното решение липсват изложени мотиви дали търсената информация попада в приложното поле на чл. 13, ал. 3 от закона, като не е налице и извършена преценка за наличие или липса на надделяващ обществен интерес, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Жалбоподателят сочи също, че в случая следва да се приеме, че е налице такъв досежно Ветроенергиен парк Суворово, като установяването на тези факти посредством поисканата информация следва да повиши прозрачността и отчетността на органа. В обобщение оспорващият счита, че заявената информация по т. 1, т. 2 и т. 3, дори и да попада в изключенията, визирани в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ са изпълнени едновременно условията на ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба, поради което не са налице основанията по чл. 37 от ЗДОИ за постановяване на отказ от предоставянето ѝ. Поради това се отправя искане за отмяна на постановеното решение в оспорената му част и за връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от председателя С. Д. и от адвокат Д.. Оспорващият депозира и писмени бележки в подкрепа на изложените отменителни основания. Ответната страна, директор на Дирекция „Правна“ при ДНСК – София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Н. Б., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни аргументи за неоснователност на оспорването. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С. З. вх. № ДНСК-26-ЗДО-33/01.04.2026г. СНЦ „Жива земя“, [населено място] депозирало искане за предоставяне на достъп до обществена информация относно обект „Ветроенергиен парк Суворово“, въведен в експлоатация в периода 2011-2012г. в землището на община Суворово, област Варна, като поискало достъп до следната информация: 1. копие от окончателен доклад на консултанта (надзорната фирма) съгласно чл. 168, ал. 6 от ЗУТ, представен пред РДНСК за издаване на разрешение за ползване на обекта; 2. информация относно вида на изпълнението, фундиране на ветроенергийните агрегати, описано в техническото досие на обекта – дали е реализирано дълбоко пилотно фундиране чрез набиване/ изливане на пилоти; 3. представени ли са пред РДНСК/ДНСК в процеса на приемане на обекта протоколи за изпитване на набити пилоти и актове за скрити работи (Акт образец 12), доказващи изпълнението на пилотно фундиране; 4. Данни за името на надзорната фирма – консултант и за главния проектант по част „конструктивна“, отговорни за обекта. Във връзка с така депозираното заявление било постановено и процесното Решение за предоставяне достъп до обществена информация № ДНСК-26-РДО-27/08.04.2026г. на директор на Дирекция „Правна“ при ДНСК, получено на 08.04.2026г. с което бил отказан достъп до информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № ДНСК-26-ЗДО-33/01.04.2026г., а заявлението било уважено по т. 4. За да постанови този акт директорът на дирекция „Правна“ при ДНСК приел от една страна, че търсената информация по т. 1, т. 2 и т. 3 не съставлява обществена информация по смисъла на закона. Същевременно приел, че коментираната информация попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, предвиждаща, че достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Органът приел, че исканата информация в т. 1 – 3 включително представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид въведеното ограничение в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до нея е ограничен и същата няма характер на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Поради тези съображения директорът на дирекция „Правна“ при ДНСК отказал достъп до информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № ДНСК-26-ЗДО-33/01.04.2026г. Постановеното решение било получено от заявителя на 08.04.2026г., който го оспорил пред Административен съд – Шумен в частта му, с която е отказан достъп до информацията по т. 1, т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № ДНСК-26-ЗДО-33/01.04.2026г., по повод на което е образувано настоящото административно производство. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, доколкото се установява, че е депозирана на 22.04.2026г., от лице, което има правен интерес от оспорването - адресат на акта, чиято правна сфера е засегната негативно. По силата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно – наличие на компетентност, спазване на установената форма, съответствие с административнопроизводствените правила, с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това (ал. 2), като нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 – 3 според разписаното в ал. 3 на чл. 168 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. В случая постановеният акт е издаден от компетентен орган – директор на дирекция „Правна“ при ДНСК, надлежно оправомощена от началника на ДНСК със Заповед № РД-13-078/23.03.2026г., издадена на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 16 от Устройствения правилник на ДНСК, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. При издаване на отказа не са изпълнени правилата, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Същият не съдържа конкретно изложение и посочване на фактическите основания за издаването му, като съображенията за това са следните: В случая органът в обстоятелствената част на решението си е допуснал вътрешно противоречие, доколкото от една страна като аргумент за отхвърляне на искането по неговите т. 1, т. 2 и т. 3 е приел, че търсената информация не съставлява обществена такава, а впоследствие изрично я е възприел за служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от закона, което създава неяснота във волята на органа. Същевременно издателят на акта е приел, че са налице предпоставките, визирани в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до служебната обществена информация. Подобно ограничение обаче законодателят предвижда в рамките на две години от създаването на такава информация /ал. 3/. Мотиви, представляващи фактически основания в тази насока липсват в процесното решение. На следващо място, ответната страна при произнасянето си не е съобразила разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, според която „достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес“. Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от хипотезата по чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и без излагането на мотиви за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респ. отсъствието на конкретни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания, чието наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити ефективно правата и интересите си. Посочването на правните, наред с фактическите основания за издаване на акта има съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Това е така, тъй като в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, като е недопустимо мотивите да се допълват или изясняват впоследствие във съдебната фаза било с фактически съображения или с правни норми, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, изготвени с цел предстоящо издаване на акта, към които той препраща. Такъв опит безспорно се прави от ответника, който за първи път в депозираната писмена защита излага съображения, че в случая не е налице „надделяващ обществен интерес“. Решението в оспорената му част е и материално незаконосъобразно, по следните съображения: Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до въпроса представлява ли исканата от жалбоподателя информация обществена такава или не, преценявана в контекста на обстоятелствата и мотивите, при които същата е била поискана. ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. По отношение на тази информация законодателят е вменил изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ правни субекти да я предоставят. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Легалната дефиницията на понятието „обществена информация“ е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно цитираното определение в обхвата на „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като според разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като в ал. 2 са предвидени случаите, при които достъпът до такава информация може да бъде ограничен: 1. информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/; 2. информацията съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях и е подготвена от администрациите на съответните органи. Исканата информация в т. 1 – 3 включително от заявлението е служебна официална информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органа. Спрямо нея е изтекъл предвидения в чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ срок, като е налице хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ /надделяващ общ. интерес по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ/ - в случая се цели повишаване на прозрачността в дейността на задължения субект с оглед установените и реално изпълнените параметри на строителните дейности при изграждането на ветроенергийни агрегати, необходимите мерки за фундиране и начина, по който органът осъществява контрол върху тяхното изпълнение. В случая следва да се приеме, че без предоставен достъп до посочените данни за заявителя и за обществото не съществува друг способ да получи информация относно изпълнената строителна дейност, съответно да състави мнение за дейността на ДНСК в процеса на въвеждане в експлоатация на ветроенергийния парк в Суворово. Следователно, заявената информация следва да се предостави, тъй като дори да попада в някоя от двете хипотези на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ /ответникът твърди хипотезата по т. 1/, налице е хипотезата на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗДОИ, която изключва прилагане на ограничението по ал. 2, т. 1 на чл. 13 от ЗДОИ. В резюме, няма законово основание по чл. 13 от ЗДОИ да се ограничи достъпа до заявената служебна информация. Не са налице и основания по чл. 37 от ЗДОИ, за да се откаже достъп до заявената информация. Поради това решението в оспорената му част следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 от АПК органът следва да бъде задължен със срок, в който да постанови новото си решение. Този срок трябва да бъде 30-дневен от датата на влизане в сила на съдебното решение, което съответства на предполагаемия обем на информацията, която трябва да се представи. При този изход на спора, на основание чл. 143 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 5,11 евро държавна такта и за осъществено процесуално представителство в размер на 600 евро, съобразно предоставения списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие № 58 от 16.04.2026г. и фактура. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК съдът