Решение № 35 от 19.1.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 672/2025 г.

Гражданско дело № 20251720100672 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Ч. срещу В. С. И., Д. Г. В., А. В. В. и Община Перник, с която са предявени субективно, кумулативно съединени установителни искове, както следва:

1. да се признае за установено спрямо В. С. И. и Д. Г. В., че ищцата Н. Ч. е собственик на ½ идеална част от дворно място с площ по скица от 1 704 кв.м, а по документ за собственост, с площ от 1 659 кв.м., съставляващо Урегулиран поземлен имот III- 207, в кв. 23 по регулационния и застроителния план на •••••••••••••, утвърден със Заповед № Ш[1]732/15.10.1973г. на Кмета на Община Перник, при граници по актуална Скица с изх. №22/ТР-2492/09.05.2022п, издадена от Община Перник от североизток; улица, от изток- •••••••••••••, от юг- •••••••••••••, от запад- •••••••••••••, и от северозапад - •••••••••••••., както и на ½ идеална част от масивна жилищна сграда от 60 /шестдесет/ квадратни метра и гараж, както и на всички подобрения и приращания в дворното място; Като последица от уважаване на иска се иска отмяната на Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №57, том I, per. №1390, дело №45/2008г. на нотариус В. Д.;

2. да се признае за установено спрямо Д. Г. В. и А. В. В., че Н. Ч. е собственик на ½ идеална част от построена в гореописания имот двуетажна жилищна сграда. Като последица от уважаване на иска да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №10. том II, per. №3447, дело №205/2022г. на нотариус В.Д.;

3. да се признае за установено спрямо Община Перник, че Н. Ч. е собственик на ½ идеална част от актуваните 78/1704 от ТЕРЕН, представляващ Урегулиран поземлен имот III- 207, в кв. 23 по регулационния и застроения план на •••••••••••••, утвърден със Заповед № Ш-732/15.10.1973г. на Кмета на Община Перник.

В исковата молба се посочва, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 109, том II, дело № 674 от 1989г., бащата на Н. Ч., С.К.Ц. е признат за собственик на дворно урегулирано място, находящо се в селището на ••••••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••••, планоснимачен номер •••••••••••••, кв. ••••••••••••• по регулационния план на селото, целият с пространство от 1659 кв.м., с неуредени регулационни сметки, застроено с масивна жилищна сграда, при граници: улица, •••••••••••••, •••••••••••••, собственика и •••••••••••••.

В исковата молба се посочва, че с нотариален акт за дарение № 127, том I, дело № 247 от 1995г. на нотариус М.М., С.К.Ц. и Я.Т.Ц. даряват на В. С. И. 1/2 идеална част от описаното дворно урегулирано място, находящо се в селището на ••••••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••••, планоснимачен номер •••••••••••••, кв. ••••••••••••• по регулационния план на селото, ведно с построената в същото дворно място масивна жилищна сграда от 60 / шестдесет/ квадратни метра и гараж, като дарителите си запазват правото на ползване докато са живи, както и при условие дарената да няма право да отчуждава и налага тежести върху имота, докато са живи дарителите. Посочва се, че на 13.03.2008г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придаден по регулация №39, том I, per. №1084, дело №30/2008г. на нотариус В. Д., с район на действие PC- Перник В. И. и Н. Ч. са признати за собственици на придадени по регулация части от недвижими имоти, а именно: - Част от поземлен имот с планосмимачсн номер 273, в кв. 23 по застроителния и регулационния план на •••••••••••••, с площ 233 кв.м. при граници на придаваемото място: улица, имот пл. №207, имот пл. 209 и част от имот пл. №273; - Част от поземлен имот с планосмимачен номер 209, в кв. 23 по застроителния и регулационния план на •••••••••••••, с площ 52 кв.м. при граници на придаваемото място: улица, имот пл. №273, имот пл. 207 и част от имот пл. №209; - Част от поземлен имот с планосмимачен номер 206, в кв. 23 по застроителния и регулационния план на •••••••••••••, с площ 10 кв.м. при граници на придаваемото място: улица, имот пл. №207, и част от имот пл. №206; С нотариален акт за дарение на недвижим имот №52, том I, per. № 1293, дело №40/2008г. В. С. дарява на Д. В. 2/4 идеални части от притежаваните от нея 3/4 идеални части от процесното дворно урегулирано място, находящо се в •••••••••••••, цялото с площ от 1659 кв.м., за което съгласно застроителния и регулационния план на •••••••••••••, утвърден със Заповед № Ш-732/15.10.1973г. на Кмета на Община Перник, е отреден •••••••••••••, кв. 23 по плана на •••••••••••••, при граници по скица: улица, ••••••••••••••••••••, •••••••••••••, ••••••••••••• С Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) №57, том I, рег №1390, дело №45/2008г. на нотариус В. Д. са определени следните квоти на съсобствениците от недвижимия имот, а именно ¼ за Н. Ч., ¼ за В. И. и 2/4 за Д.Г., а В. И. е определена за изключителен собственик на масивната жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и гараж. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 10, том II, рег. №3447, дело №205/2022г. на нотариус В. Д. Д. Г. В. и А. В. В. са признати за собственици на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в землището на ••••••••••••••••••••, на улица •••••••••••••, със застроена площ от 99,32 кв.м. и обща разгърната застроена площ от 224.80 кв.м., като първия етаж е със застроена площ от 99.32 кв.м. и се състои от кухня-дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна, тоалетна, коридор, антре, стълбище и тераса. Вторият етаж е със застроена площ от 94, 57 кв.м. и се състои от кухня[1]дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна, тоалетна, коридор, антре, стълбище и тераса, върху сутерен със застроена площ от 30,90 кв.м., включващ мазе и стълбище, която двуетажна масивна жилищна сграда е построена на уличната регулационна линия, заедно със съответното право на строеж върху дворното място, в което е построена гореописаната двуетажна жилищна сграда, с площ на дворното място по актуална скица от 1 704 кв.м, а по документ за собственост с площ от 1 659 кв.м., съставляващо Урегулиран поземлен имот III[1]207, в кв. 23 по регулационния и застроителния план на •••••••••••••, утвърден със Заповед № III- 732/15.10.1973г. на Кмета на Община Перник. С акт №16427 за частна общинска собственост от 12.11.2024г. Община Перник е определена за собственик на 78/1704 от ТЕРЕН, представляващ Урегулиран поземлен имот III- 207. в кв. 23 по регулационния и застроителния план на •••••••••••••, утвърден със Заповед № Ш-732/15.10.1973г. на Кмета на Община Перник. Ищцата счита, че посочените в тези актове идеални части за нея не съответстват на действително притежаваните, което поражда правния й интерес от предявяване на исковете. Твърди, че договорът за дарение, сключен между С. и Я.Ц. и В. С. И., обективиран в Нотариален акт за дарение № 127, том I, дело № 247 от 1995г. е нищожен, като слючен без основание /поради липса на дарствено намерение/- чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД. Поддържа, че дарителите не са имали дарствено намерение към дъщеря си - В., т.к. уговорката между тях е била тя да полага грижи за тях и да им дава издръжка до края на живота им. В. И. е поела ангажимента да полага грижи и да дава издръжка на родителите си, което изключва наличието на дарственото намерение. В този смисъл дарението е извършено и при противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. На следващо място договорът се явява и привиден - /чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД/. С дарението се прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Задължението за издръжка и гледане, което В. И. е поела по прикритата сделка, не било изпълнено. Обосновава се също, че дарението е нищожно, тъй като противоречи на добрите нрави - единствената му цел е да се прикрие действителната воля на страните, поради което това поведение следва да бъде санкционирано, прогласявайки се нищожността на разпоредителните действия. Ищцата се позовава и на разпоредбата на чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, за да обоснове нищожност на сделката. Счита договорът за дарение за нищожен и поради липса на съгласие на дарителите, доколкото същите не са искали да прехвърлят имотите си безвъзмездно, а да си осигурят насрещна престация - издръжка и грижи. Също така дарението е нищожно, поради невъзможен предмет-описаната в дарствения акт къща не съществува във вида, в който е описана. С оглед нищожността на договора за дарение след смъртта на С. и Я.Ц. правото на собственост върху дворното място, масивната жилищна сграда и всички други сгради в имота ищцата посочва, че са наследени от дъщерите им В. И. и Н. Ч. –при равни части. При равни квоти на 13.03.2008г. същите придобиват правото на собственост и върху придадените им по регулация части от недвижим имот. Ищцата твърди, че издаденото на 16.09.2008г. разрешение за строеж №319 от гл. арх. на Община Перник на Д. В. за построяването на жилищна сграда в дворното място е нищожен административен акт, т.к. е издадено, без да са спазени законовите изисквания. Обосновава, че дворното място е в режим на съсобственост и за да бъде извършено строителство съгласно разпоредбата на чл. 183 от ЗУТ, в редакция от 2003 г., в сила към 16.09.2008г. следва да е налице договор в нотариална форма с останалите собственици, какъвто договор никога не е сключван между Н. Ч., В. И. и Д. В.. С оглед нищожността на разрешението за строеж, нищожно е и удостоверението за въвеждане в експлоатация и построената сграда се явява незаконно строителство. По отношение на претенцията към Община Перник се сочи, че няма правно основание за издаването на акт за общинска собственост по отношение на недвижимия имот.

С уточнителна молба /л. 103 от делото/ във връзка с дадени от съда указания, е посочено, че се претендира собственост върху приращенията и подобренията – лятна кухня, 2 бр. бараки за съхранение на дърва, външна тоалетна парник, дървена постройка за домашни животни и съхранение на зърно, гълъбарници, навеси, бунар, огради и порти, изгребна яма, водопроводни шахти, водопроводи и канали между сградите, ел. захранвания и окабеляване до сградите, плодни дървета, малинова храсти, лози, астми, туи, иглолистни дървета, храсти, зеленчукови градини, люлки.

Ответникът Община Перник е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Обосновава, че Общината е придобила спорната част по силата на пар. 42 от ПЗР към ЗДИ ЗОС.

Ответниците В. С. И., Д. Г. В., А. В. В., представлявани от адв. А., са подали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу тях искове по подробно изложени съображения за липса на твърдените пороци на договора за дарение. Заявява се при условията на евентуалност възражение за придобивна давност. В тази връзка се посочва, че от 1995 г. до предявяване на иска В. И. е владяла недвижимите имоти, предмет на дарението, с оглед на което е станала собственик на ¾ ид. части от процесния урегулиран имот и на 4 цялата жилищна сграда и гаража. Правата на ищцата са в обем на ¼ ид. част от поземления имот. Неоснователни считат и исковете срещу Д. Г. В., А. В. В.. Твърди се, че ищцата е обективирала в писмена декларация от 26.03.2008 г. изрично съгласие Д. В. да извърши строителство на двуетажна жилищна сграда в имота. Същото е извършено по време на брака й с А. В., въз основа на надлежно издадени строителни книжа. След построяване на сградата тези ответници са владяли същата много повече от 10 години, поради което са придобили по давност правото на собственост върху нея.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Направено е искане по чл. 537, ал.2 ГПК. Релевирани са възражения за нищожност по чл. 26, ал.1, предл. 1, 2, ал. 2, предл. 1,2,4 и 5 и чл. 226 ЗЗД.

Заявено е възражение за придобивна давност по чл. 79 ЗС от ответниците.

Съдът намира, че предявеният иск да се признае за установено спрямо В. С. И. и Д. Г. В., че ищцата Н. Ч. е собственик на ½ идеална част от дворно място с площ по скица от 1 704 кв.м, а по документ за собственост, с площ от 1 659 кв.м., съставляващо Урегулиран поземлен имот III- 207, в кв. 23 по регулационния и застроителния план на •••••••••••••, утвърден със Заповед № Ш[1]732/15.10.1973г. на Кмета на Община Перник, при граници по актуална Скица с изх. №22/ТР-2492/09.05.2022п, издадена от Община Перник от североизток; улица, от изток- •••••••••••••, от юг- •••••••••••••, от запад- •••••••••••••, и от северозапад - •••••••••••••., е недопустим за разликата над спорната ¼ идеална част до предявената ½ ид. част или за тази, за която няма спор между страните, че принадлежи на ищцата по наследствено правоприемство. Правото на собственост на ищцата за 1/4 ид. ч. от процесния имот не се оспорва от ответниците – те признават, че тя е придобита по наследствено правоприемство и липсва конкуренция помежду им, съответно липсва и правен спор. С предявения иск ищцата цели да отрече правото на собственост на В. И. за ¼ ид. част, която счита, че е придобила по наследство, поради липсата на транслативен ефект на договора за дарение, с който на ответницата е посочено да е прехвърлена ½ ид. част и да се признае именно това нейно право. Затова за ищцата липсва правен интерес да установява правото си на собственост за разликата над притежаваната от нея ¼ ид. част до предявената ½ ид. ч., и за която правото й не се оспорва. / В този смисъл Решение № 494 от 12.08.25 г по гр.д. № 2371/24 Г. ВКС, Второ ГО и други/.

В тежест на ищцата е да установи юридическите факти, от които извежда твърдяното право на собственост върху ¼ ид. част от процесните недвижими имоти:

– наследяване от нейните праводатели, както и че последните са придобили правото на собственост по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, придаване по регулация - че дворищнорегулационният план, предвиждащ придаване на части към процесния имот от съседни е приложен, и по приращение.

Установява се от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 109, том II, дело № 674 от 1989г., че бащата на Н. Ч., С.К.Ц. е признат за собственик на дворно урегулирано място, находящо се в селището на ••••••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••••, планоснимачен номер •••••••••••••, кв. ••••••••••••• по регулационния план на селото, целият с пространство от 1659 кв.м., с неуредени регулационни сметки, застроено с масивна жилищна сграда, при граници: улица, •••••••••••••, •••••••••••••, собственика и •••••••••••••. Посочената роднинска връзка се установява от представено удостоверение за наследници, видно от което е и че С. Ц. е починал на ••••••• и оставил за свои наследници Я.Т.Ц. / починала на •••••••••/, Н. Ч. и В. С. – дъщери. От представеното удостоверение за наследници на Я. Ц.а се установява, че нейни наследници са дъщерите й Н. Ч. и В. С.. Предвид това по наследствено правоприемство съгласно чл. 5, ал.1 ЗН същите придобиват равни права върху имуществото, притежавано от родителите им към момента на тяхната кончина.

С нотариален акт за дарение № 127, том I, дело № 247 от 1995г. на нотариус М.М., С.К.Ц. и Я.Т.Ц. даряват на В. С. И. 1/2 идеална част от описаното дворно урегулирано място, находящо се в селището на ••••••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••••, планоснимачен номер •••••••••••••, кв. ••••••••••••• по регулационния план на селото, ведно с построената в същото дворно място масивна жилищна сграда от 60 / шестдесет/ квадратни метра и гараж, като дарителите си запазват правото на ползване докато са живи, както и при условие дарената да няма право да отчуждава и налага тежести върху имота, докато са живи дарителите.

Ищцата следва да установи твърдените пороци на договора за дарение, сключен между С. и Я.Ц. и В. С. И., обективиран в Нотариален акт за дарение № 127, том I, дело № 247 от 1995г.

По въпроса за възможността ищецът да излага едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, което да свързва с различни основания за нищожност, и в този случай за задължението на съда да подведе конкретните факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД, което е въпрос на правна квалификация на иска, е налице изобилна съдебна практика на ВКС, в която по въпроса за съединяването на искове за нищожност на различни основания, е прието, че атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожност, основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване нищожност на някое от другите въведени основания. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма.

Предмет на доказване от ищеца по възраженията за нищожност са обстоятелствата, на които основава същите, свързани с това, че:

1/ договорът противоречи със закона, т.е. че постигнатото съгласие е при несъобразяване на конкретна законова забрана или при неспазване на конкретно законово изискване или;

2. чрез със сключването на договора се заобикаля закона - участниците в сделката целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на сделка, не за да получат непосредствения, типичен за нея правен резултат, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

3. липсва основание за сключването на договора, т.е липсва типичната цел за разместването на имуществените блага между страните по делото. В тежест на ищеца с оглед установената в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД оборима презумпция е да проведе обратно доказване, като установи липсата на основание (причина, кауза) на договора.

4. липсва съгласие за сключването му, т.е. съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от него съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, или двете насрещни волеизявления на страните не съвпадат, тъй като се отнасят до различен предмет.;

5. ищецът следва да докаже, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него и че съществува прикрито съглашение, както и да докаже неговото съдържание.

6. поради невъзможен предмет – налице е фактическа или правна невъзможност за прехвърляне на вещта .

7.договорът накърнява добрите нрави, т.е. нарушават се неписани морални норми за поведение в обществото, етични възгледи и правила за поведение, които не се налагат със силата на закона и съответно нямат задължително действие, но се отнасят към господстващия морал в обществото на съответния етап на развитието му и съществуват като общи принципи или произтичат от тях;

За установяване намерението на прехвърлителите са събрани гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите М. Ч. и П.П., З.Д..

От показанията на Свидетелката Ч., дъщеря на ищцата, които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че нейните баба и дядо не желаели първоначално да прехвърлят процесната къща на своята дъщеря В., като по този начин ще лишат другата си дъщеря от покрив и обмисляли на нея да се прехвърли правото на собственост върху построената в имота лятна къща и така ще има къде да отсяда. Сочи се, че ищцата Н. настоявала за това прехвърляне, за да се стимулира сестра й да се грижи за родителите й, тъй като тя самата живеела в ••••• и нямала възможност често да ги посещава. Свидетелката П. – свекърва на ищцата, разказва за свои преки наблюдения в периода 1975-1988 г. Възпроизвежда изявление на наследодателя на страните С., че дворът е голям и има място за всички. Показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на обстоятелствата за намерението на прехвърлителите към момента на сключване на сделката.

Разпитана е като свидетел З.Д. – съседка, която споделя впечатления и дава информация за факти в периода от 1958 г. до момента на разпита, които са подробни, последователни и житейски логични. Свидетелката заявява, че знае, че къщата е прехвърлена на В., защото тя се грижела за родителите си, който факт свидетелката е възприела лично.

Приобщени са по делото обяснения, дадени от В. И. по пр. пр. № 739/24 г. по описа на РС-Перник, в които тя заявява, че родителите й са прехвърлили имота, за да я компенсират за цялата работа, която е вършила и за оказаната им помощ.

Твърденията на ищцата, които следва да се подведат под съответната правна норма са, че прехвърлителите не са имали дарствено намерение за прехвърляне на имота, а искали да прехвърлят същия срещу насрещно задължение за предоставяне на издръжка и гледане от страна на надарената.

Изложеното изначално не попада под обсега на разпоредбата за нищожност поради противоречие със закона. Това основание ще е налице когато основанието / причината, каузата/ на сделката не е позволено от закона или има предмет, но той е забранен от закона. Противоречието на закона не е най-общото основание,т.е. субсидиарно, а най-тежкото основание за нищожност. Сделката противоречи на закона когато нейният резултат противоречи на закона. В случая крайният резултат- прехвърляне на собствеността върху имот, не противоречи на закона.

Не е налице основанието за нищожност и чрез сключването на договора да се заобикаля закона - участниците в сделката да целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на сделка, не за да получат непосредствения, типичен за нея правен резултат, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.

Основанието на договора е причината страните да се задължат. В тежест на ищеца с оглед установената в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД оборима презумпция е да проведе обратно доказване, като установи липсата на основание (причина, кауза) на договора. В случая не се твърди да няма основание за задължаване, а мотивът да е различен.

Договорът за дарение на недвижим имот е едностранен, безвъзмезден и консенсуален договор. Дарителят отстъпва на дарения актив, вследствие на което патримониумът на дарения нараства, а патримониумът на дарителя намалява. За разлика от други договори при договора за дарение мотивът за извършване на дарението подлежи на изследване, понеже съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЗД дарението е нищожно, когато мотивът, единствено поради който дарението е направено, противоречи на закона и добрите нрави. Мотивът – подбудите, поради които се прави дарение, е принципно различен от основанието /каузата/ на договора, макар при дарението тази разлика да не е толкова отчетлива. Мотивът подлежи на изследване по договора за дарение. Лицето, което дарява, може да направи това по различни съображения – напълно незаинтересовано в полза на непознато нему лице, в знак на благодарност за оказана от дарения услуга /възнаградителен дар по см. на чл. 227, ал. 2 ЗЗД/, както и дарение с модалитети в полза на дарителя. Наличието на мотив или уговарянето на тежест обаче не превръщат дарението във възмездна сделка. За дарения не възникват задължения.

Дареният обаче следва да е признателен по см. на чл. 227 ЗЗД, защото в противен случай неговата непризнателност би могла да доведе до отмяна на дарението. Задължението за издръжка на дарителя, изпаднал в трайна нужда, се превръща от морално в правно задължение, чието неизпълнение би могло до доведе до сериозни правни последици, а именно отмяна на дарението. Същевременно задължението на дарения да предостави издръжка е различно по своя характер от задълженията на приобретателя по договора за издръжка и гледане, който в типичния случай се задължава да представя издръжка на прехвърлителя и да се грижи да него /лично или чрез друго лице, ако е уговорено или ако съС.ието на прехвърлителя го налага/, като му осигури спокоен живот до неговата смърт. Задълженията на приобретателя по договор за прехвърляне на имот за издръжка и гледане са в различен обем и включват в типичния случай и задължение за гледане. В този смисъл са и мотивите на ТР № 1/2013 г. на ОСГК, според което признателността изисква от дарения да намали собствения си стандарт на живот, когато дарителят трайно се нуждае от издръжка, и да предостави издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения и на лицата, за които по закон е длъжен да се грижи. В решението са изложени подробни мотиви за принципната разлика между договора за дарение и договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. Предвид изложеното до тук е възможно част от мотивите на дарителя за извършване на дарението да включват и легитимното очакване, че дареният при нужда ще предостави издръжка. Не противоречи на дарственото намерение очакването на дарителя дареният да е признателен по см. на чл. 227 ЗЗД, ако в бъдеще евентуално съС.ието на дарителя го налага. В този смисъл желанието на прехвърлителите да се отблагодарят на дъщеря си, която е полагала грижи за тях или очакването им, че при нужда тя ще полага такива и в бъдеще, не влияят върху дарственото намерение.

По отношение на порока – липса на съгласие. Липсва съгласие за сключването му, т.е. съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от него съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, или двете насрещни волеизявления на страните не съвпадат, тъй като се отнасят до различен предмет. В случая изначално твърденията не попадат под тази хипотеза.

Неоснователни и недоказани са и възраженията по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за нищожност, с твърдение договорът за дарение да прикрива съглашение за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договора. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. При относителната симулация всъщност има две сделки-едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата-прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят. Исковете за обявяване на привидността по и за разкриване на симулацията имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. Привидността се състои в това, че страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.

С оглед изложеното по-горе при анализа на доказателствата съдът не намира за установено страните да са целели правните последици на друга сделка. Дори това да беше така, дори сделката да бе нищожна, като прикриваща друго съглашение, то транслативният ефект би настъпил по силата на този друг договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, искане за разВ.не на който не е предявено по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД.

Нищожност поради невъзможен предмет – налице е фактическа или правна

невъзможност за прехвърляне на вещта. Фактическа невъзможност е налице, когато индивидуално определената вещ не съществува при сключване на договора,защото е погинала или възникването й е невъзможно, а правна когато вещта е изключена от гражданския оборот. В случая не е налице такава хипотеза. Твърденията за това, че описаната къща не съществува във вида, в който е описана, не покриват посочените изисквания.

Настоящият съдебен състав, счита, че с посочения договор за дарение не се нарушават неписани морални норми за поведение в обществото, етични възгледи и правила за поведение, поради което и това възражение намира за неоснователно.

В този смисъл съдът намира, че оспорения договор за дарение е валиден и е породил целените правни последици, като въз основа на него ответницата В. С. И. е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от описаното дворно урегулирано място, находящо се в селището на ••••••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••••, планоснимачен номер •••••••••••••, кв. ••••••••••••• по регулационния план на селото, и правото на собственост върху построената в същото дворно място масивна жилищна сграда от 60 / шестдесет/ квадратни метра и гараж.

След като тя е придобила собствеността на деривативно правно основание, няма как да придобие същата на оригинерно такова-давностно владение, поради което е безпредметно обсъждането на доказателствата, ангажирани във връзка с това – писмените документи, удостоверяващи вписване на административния адрес като поС.ен и настоящ и справките за декларирано имущество и гласни доказателства посредством разпити на свидетели за упражнявана от нея фактическа власт.

Предвид изложеното предявения иск да се признае за установено по отношение на В. С. И. и Д. В., че ищцата е собственик на ¼ ид. част от дворното място и приращенията и подобренията, представляваща разликата над неоспорената ¼ ид.част, придобита по наследствено правоприемство до претендирата 1/2 ид. час и искът да се признае за установено, че е собственик на ½ ид. част от масивната жилищна сграда от 60 /шестдесет/ квадратни метра и гараж следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение на подобренията и приращенията в имота, така както са описани в уточнителната молба, съдът съобразява, че в съсобствен имот всеки съсобственик притежава идеална част върху построеното в него, при липса на установено друго, но липсата на самостоятелен обект на собственост изключва приращението, когато постройката е принадлежност към главната вещ, която обслужва. Независимо за какво е използвана фактически, когато функционалното предназначение на постройката е обслужващо сградата, до която е пристроена, се изключва възможността същата да принадлежи на всички съсобственици при съответните притежавани от тях идеални части от дворното място / чл. 98 ЗС/. В случая от естеството на описаните обекти следва, че част от тях са от такова естество, че неизменно обслужват построените в имота сгради, поради което се явяват принадлежност към тях и са собственост на собственика на сградата, а други по естеството си са приращения към земята и съответно правата на ищцата върху тях е обусловена от обема на правата й върху дворното място, до притежаваните ¼ ид. части, които не са предмет на делото. Липсата на права в по-голям обем определя и съответно правата върху тези подобрения и приращения.

По отношение на предявените искове срещу Д. Г. В. и А. В. В., да се признае за установено, Н. Ч. е собственик на ½ идеална част от построена в гореописания имот двуетажна жилищна сграда.

В. С. е придобила по дарение ½ ид .част от описаното дворно място и ¼ по наследствено правоприемстно или след смъртта на родителите си е била носител на правото на собственост върху ¾ ид . части от дворното място.

Видно от представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №52, том I, per. № 1293, дело №40/2008г. В. С. дарява на Д. В. 2/4 идеални части от притежаваните от нея 3/4 идеални части от процесното дворно урегулирано място.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 10, том II, рег. №3447, дело №205/2022г. на нотариус В. Д. Д. Г. В. и А. В. В. са признати за собственици на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 99,32 кв.м. и обща разгърната застроена площ от 224.80 кв.м., като първия етаж е със застроена площ от 99.32 кв.м. и се състои от кухня-дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна, тоалетна, коридор, антре, стълбище и тераса. Вторият етаж е със застроена площ от 94, 57 кв.м. и се състои от кухня дневна с трапезария, две стаи, баня с тоалетна, тоалетна, коридор, антре, стълбище и тераса, върху сутерен със застроена площ от 30,90 кв.м., включващ мазе и стълбище, която двуетажна масивна жилищна сграда е построена на уличната регулационна линия, заедно със съответното право на строеж върху дворното място, в което е построена гореописаната двуетажна жилищна сграда.

Правото на строеж е ограничено вещно право, което дава право на носителя му да построи сграда в чужд имот и в отклонение от правилото на приращението на чл. 92 ЗС да придобие собствеността върху постройката. Облекчена процедура по учредяване на право на строеж е въведена с приемането на разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ (Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г. и отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), която е предвиждала, че право да строят в чужд имот имат съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. По този начин не се е изисквало учредяването да става с нотариален акт по чл. 18 ЗЗД. Съгласно приложимият в случая благоустройствен закон към 2008 г. ЗУТ- чл. 182. (1) ЗУТ строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж, а съгласно чл. 183 ЗУТ в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В случая Д. В. се е легитимирала като собственик на земята, което право не е придобито в режим на СИО, предвид безвъзмездния способ за придобиване, но липсва сключен договор с останалите собственици на земята в нотариална форма, поради което няма надлежно учредяване на право на строеж за процесната къща. Представените декларации – съгласие от останалите собственици на земята Н. Ч. и В. И. / л. 76-77 / от делото/ не са достатъчни за учредяване на това право, доколкото приложимата уредба изисква договор в нотариална форма.

По делото са приети разрешение за строеж № 319/16.09.2008 г. , което е оспорено в частта, удостоверяваща датата на влизане в сила, в която връзка е открито производство по реда на чл. 193 ГПК, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 20.12.2013 г.

Ищцата е изложила подробни съображения за нищожността на разрешението за строеж, които съдът намира за неоснователни по следните съображения.

Правото на строеж и законността на строежа са правни институти, уреждащи различни последици от построяването на една сграда. Правото на строеж е ограничено вещно право, по силата на което едно лице може да построи и да притежава сграда върху чужда земя в отклонение от правилото на чл. 92 от ЗС, според което собственикът на земята е собственик и на подобренията върху нея. Чрез учредяването на правото на строеж или придобиване на сграда, отделно от земята се извършва юридическото отделяне на собствеността върху земята от собствеността върху постройката/ в този смисъл решение № 14/2011 г. по гр. д. № 251/2010 г. на I г. о. на ВКС/. Законността на строежа касае не съществуването на право на строеж, а съобразяването на строежа с нормативно установените правила и норми, съществуващи към момента на изграждането му или при търпимост-към посочения в приложимия закон момент. Ето защо, няма пречка, ако строежът е снабден с изискуемите административни документи и е съобразен с благоустройствените изисквания, същият да е законен, макар и инвеститорът да не е носител на право на строеж. При липса на учредено право на строеж, какъвто е настоящия случай, няма да бъде опровергана презумпцията на чл. 92 от ЗС, че собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, но това не прави строежът незаконен. Безпротиворечиво съдебната практика възприема извод, че незаконен строеж е този, който е изграден без строителни книжа, а не този който е изграден от лице, което не е титуляр на право на строеж в имота. Последиците от строителство без учредено право на строеж касаят собствеността върху построеното, а незаконният строеж е този, който е изграден без строителни книжа или в отклонение от строителните книжа. Валидността на разрешението за строеж, като административен акт, няма връзка с правото на строеж. Проверката на валидността на административен акт изисква съобразяване на съответствието на акта с правния ред на неговото издаване, като само радикално несъобразяване с правния ред би могло да доведе до извод за нищожност на съответствие административен акт. Издаването на разрешение за строеж на лице, което няма право да строи в чужд имот не води до нищожност на административния акт.

По отношение на поддържаното твърдение, че незаконен строеж не може да бъде обект на вещни права.

Съгласно Решение № 233/27.11.12 г., постановено по гр. д. № 195/12 г. на Второ г. о. на ВКС, Решение № 56 от 3.02.1997 г. по гр. д. № 1018/96 г. на І г. о. и Решение № 234 от 18.03.1998 г. по гр. д. № 1177/96 г. на І г. о. незаконни строежи, подлежащи на узаконяване, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, както и е допустима делба на сграда, която е незаконна. С решение № 600871 от 28.06.21 г., постановено по гр. д. № 3984/20 г. на ВКС, Второ г. о. е даден отговор на въпроса за значението на уредения в преходните разпоредби на ЗУТ режим на търпимост на незаконни строежи и на удостоверението за търпимост при спорове за собственост на незаконен строеж. Според дадените разяснения самостоятелен обект на вещни права е строеж, който съществува фактически /с погиването на вещта се погасява и правото на собственост върху нея/ и който отговаря на юридическите критерии за обособеност /съобразно вида и предназначението на построеното/.

Исторически, още от създаването на третата българска държава, приетата нормативна уредба въвежда разрешителен режим на строежите, предвижда премахване на незаконните строежи, но установява и режим на търпимост, ако за строежа е могло да бъде издадено строително разрешение /например чл. 68 ЗБНМКБ от 1905 г. / или са налице многобройни други специфични условия /например чл. 173 ЗТСУ, § 2 ПР ЗИД ЗТСУ от ДВ бр. 102/1977 г. /, както и режим на узаконяване на незаконните строежи. ЗУТ уеднаквява предпоставките за търпимост на незаконен строеж – да са били допустими по плановете, правилата и нормативите по време на изграждането им или по сега действащите. Режимът на търпимост по ЗУТ касае само строежите, извършени до влизането му в сила, т. е. до 31.03.2001 г. Изградените след тази дата строежи са нетърпими. Понастоящем /след изтичане срока по § 184, ал. 2 ПР ЗИД ЗУТ, ДВ бр. 65 от 22.07.2003 г. и § 127, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр. 82 ат 26.10.2012 г. / липсва възможност за узаконяване на незаконни строежи, независимо от времето на построяването им и дали са се считали търпими по някои от специфичните условия на отмененото законодателство или съобразно § 16 ПР ЗУТ. Незаконните строежи подлежат на премахване съгласно глава ХХI ЗУТ. Незаконен е всеки строеж, за който собственикът не може да представи строителна документация и за който в общините не се съхранява такава. Допустимо е, ако собственикът разполага с част от строителна документация, по съдебен ред да възстанови строителните книжа /чл. 145, ал. 5 ЗУТ/. Липсва възможност обаче за установяване, че са съществували строителни книжа и сградата е законна. Доказването на законността се извършва само със съответните строителни разрешения и документация. Строежът е незаконен и ако е осъществен въз основа на строителни книжа, но строителното разрешение е отменено. За строежите, изградени след 31.03.2001 г. критериите за определяне строежа като незаконен са посочени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ.

До влизане в сила на ЗУТ не е имало изискване за установяване законността на строеж при извършване на разпоредителни сделки, т. е. всеки самостоятелен обект на вещни права е можел да бъде предмет на прехвърлителна сделка независимо дали е законен или не. Изискването за установяване законността на строежа, респ. на търпимостта на незаконен строеж, е въведено с § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ бр. 82/2012 г. /. и то с оглед на нотариалното производство. Липсва изискване за установяване законността, респ. търпимостта на строежите за държавните и общински имоти-частна собственост, които се прехвърлят с писмен договор или в процеса на приватизация. Липсва подобно изискване при индивидуалното принудително изпълнение или универсалното принудително изпълнение в производство по несъстоятелност.

Издаването на удостоверение за търпимост не гарантира, че строежът няма да бъде премахнат. В практиката на ВКС преобладаващо се приема, че удостоверението за търпимост урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони /установява, че няма да бъдат премахнати от държавата/, но е неотносим към вещноправните последици от незаконното строителство. Налице е съдебна практика, според която незаконният строеж, дори в режим на нетърпимост, е годен обект на вещни права и съответно на прехвърлителни сделки /решение № 280 от 6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о. /, както и практика на граждански съдилища, че нормата на § 16 ПР ЗУТ не е императивна и сделка с незаконен строеж без удостоверение за търпимост е валидна, тъй като смисълът на уредената в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ забрана за прехвърляне на строежи, за които няма строителни книжа, без да е представено удостоверение за търпимост не е да извади тези строежи от гражданския оборот, а единствено да обърне внимание на приобретателя, че ако строежът подлежи на премахване като незаконен, той ще поеме разходите по премахването му.

При липсата на изрична правна норма и от посоченото неизчерпателно изброяване на нормативната уредба и начина на прилагането й от гражданските и административните съдилища, е видно, че законодателят не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права, нито ги е изключил от гражданския оборот.

След като незаконният строеж е годен обект на вещни права, същият може да бъде придобиван от субектите по всички уредени в закон придобивни способи.

В случая съдът намира, че процесната къща е законен строеж, доколкото за нея има издадени строителни книжа.

Представено е по делото разрешение за строеж, върху което има отразяване за влизане в сила на 25.09.2008 г. Датата на влизане в сила е оспорена от ищцовата страна, която не представи доказателства за различна дата от посочената, респективно за обжалване на разрешението,но от предоставената информация от Община Перник се установява, че в архива на Общината се намира същото разрешение, но без отбелязване датата на връчване на възложителя и дата на влизане в сила, каквато информация в архива не се съдържа. Обстоятелството, че отговорният отдел към Общинската администрация не спазва задължението си да съхранява необходимите документи във връзка с разрешено от нея строителство, не може да се прилага в ущърб на заинтересованите страни. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл. чл. 157, ал. 2 ЗУТ, според която откриването на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и отчитайки отразеното в удостоверението за въвеждане в експлоатация от 20.12.2013 г. / л. 76/, намира че към 19.10.2008 г., когато е открита строителната площадка, то разрешението е влязло в сила.

Представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация удостоверява съответствието на строежа с одобрените проекти, разрешението за строеж и изискванията на ЗУТ.

Ищцата извежда правото си на собственост върху двуетажната къща по силата на приращението, поради притежаваните права на собственост върху имота. Ответниците се легитимират като собственици на сградата с констативен нотариален акт. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Ответниците се позовават на оригинерно придобивно основание- придобивна давност.

Според чл. 111, ал. 1 ЗС разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху тях. Правото на строеж върху недвижим имот и правото да се притежава сграда върху такъв имот отделно от земята е вещно право по смисъла на чл. 63 ЗС. Това вещно право може да бъде обект на владение и при изтичане на необходимия срок може да послужи като основание за придобиване на правото по давност. Така, ако правото на строеж е учредено по надлежния ред не от собственика на земята, а на приобретателя на правото това не е известно, последният след петгодишно владение придобива по силата на чл. 111, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 70 ЗС правото да държи построеното върху чуждия терен. Ако владението на правото на строеж, съответно на правото да се притежава жилищната сграда върху чужд терен не е добросъвестно, владелецът става собственик с изтичането на десетгодишния срок.

Носителят на провото на строеж има право да построи сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на постройката, както и да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Следователно понятието "упражняване" на правото на строеж, употребено в чл. 67 ЗС, следва да се тълкува в смисъл на реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на суперфициарна собственост. С построяването на сградата правото на строеж не се погасява. Ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго /чл. 66, ал. 2 ЗС/, притежателят на правото на строеж може да го реализира отново в предвидения от закона петгодишен срок. Законът не допуска сградата да принадлежи на едно лице, а правото да бъде построена нова сграда, ако старата погине-да принадлежи на друго лице, освен ако в акта за учредяване не е изрично предвидено, че ако постройката погине, правото на строеж се погасява, т. е. само собственикът на терена ще има правото да го застроява. Сградата и правото на строеж, въз основа на което е изградена, представляват единен обект на разпореждане.

Срокът за придобиване по давност на едно вещно право, вкл. и на правото на строеж, започва да тече от момента, в който се предприемат действия /фактически и правни/ по неговото упражняване. Според практиката на ВКС когато договорът за учредяване право на строеж страда от някакъв порок и не може да легитимира страните по него като носители на правото, срокът за придобиване на същото право по давност започва да тече от онзи момент след сключването на договора, от който сключилите договора лица са предприели действия по упражняване на правата си, т. е. действия по реализиране на правото на строеж, което са считали за учредено със сключването на договора. Посредством действията по построяване на сградата, извършвани с намерението за реализиране на правото на строеж, което лицето счита за учредено в своя полза, се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж, което при наличието на всички предвидени в чл. 79 ЗС предпоставки може да доведе до придобиване по давност на правото на собственост върху построеното.

Изявлението за възлагане на задължението за построяване на сградата по категоричен начин сочи на наличие на воля правото на строеж да бъде упражнено чрез трето лице, т. е. чрез другиго по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, а проявяваният интерес към строителството и направените по повод на него разноски сочат на намерение за придобиване право на собственост върху построеното. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗС, която намира приложение и по отношение на ограничените вещни права, предполага се, че владелецът дължи вещта, респ. ограниченото вещно право.

Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. №1/2012г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик.

В случая с подписната декларация съгласие за построяване на двуетажна жилищна сграда в имота от 18.03.2008 г. / л. 76/ ищцата е дала своето съгласие за това и от този момент ответницата е започнала да упражнява владението само за себе си.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П.М.С., Л.Г.Л., К.Б.Г., С.С.Г. се установява, че ответниците Д. и А. изградили двуетажната къща. Свидетелят Г. – внук на ищцата, разказва, че новата къща е построена от ответниците, като неговата майка е участвала в проектирането. Посочва, че цялото семейство и неговата баба включително знаели, че новата къща е за тях. Свидетелката Г. –дъщеря на ищцата, в разказа си споменава за „ къщата на Д., която не беше в завършен вид, така че да поема гости..,плюс това не са ме канили там на гости“. Посочва, че идеята е била Д. да построи и живее в новата къща и знае, че има позволението на майка й за това. Предвид изложеното съдът намира за установено, че Д. В. е изградила процесната сграда,въведена в експлоатация през 2013 г. и до предявяване на иска – 18.02.25 г. е упражнявала фактическа власт с намерение за своене върху нея, т.е . за период по-дълъг от 10 години, поради което е придобила по давност правото на строеж и собствеността върху сградата. Фактическият състав на придобиването е завършен по време на брака на ответниците, сключен през 2003г., поради което се прилага режимът на съпружеската имуществена общност.

По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид извода за неоснователност на предявените положителни искове, неоснователни са и исканията по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на издадените констативни нотариални актове. Доколкото отмяната е законна последица при уважаване на претенцията, а не са самостоятелен иск,не следва да се постановява нарочен диспозитив.

По предявения иск срещу Община Перник да се признае за установено, че ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния имот, за който Община Перник се легитимира като собственик на 78/1704 ид. части.

Ищцата установява правата си по отношение на ¼ ид. част от имота, придобити по наследствено правоприемство. Както вече се посочи, установява се от представения нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 109, том II, дело № 674 от 1989г., че бащата на Н. Ч., С.К.Ц. е признат за собственик на дворно урегулирано място, находящо се в селището на ••••••••••••••••••••, съставляващо •••••••••••••, планоснимачен номер •••••••••••••, кв. ••••••••••••• по регулационния план на селото, целият с пространство от 1659 кв.м., с неуредени регулационни сметки, застроено с масивна жилищна сграда, при граници: улица, •••••••••••••, •••••••••••••, собственика и •••••••••••••. Посочената роднинска връзка се установява от представено удостоверение за наследници, видно от което е и че С. Ц. е починал на ••••••• и оставил за свои наследници Я.Т.Ц. / починала на •••••••••/, Н. Ч. и В. С. – дъщери. От представеното удостоверение за наследници на Я. Ц.а се установява, че нейни наследници са дъщерите й Н. Ч. и В. С.. Предвид това по наследствено правоприемство съгласно чл. 5, ал.1 ЗН същите придобиват равни права върху имуществото, притежавано от родителите им към момента на тяхната кончина. Притежаваните права към този момент са до размера на ½ ид. част, тъй като с останалата наследодателите приживе се разпоредили в полза на В. С., поради което ищцата се легитимира като собственик до размера на ¼ ид. част от недвижимия имот съобразно неговите имотни граници.

Съгласно НА № 39, дело № 30 от 2008 г. ищцата е призната за собственик на придадени по регулация части към процесния имот, както следва от ПИ с пл. № 273, ПИ с пл. № 209 и ПИ с пл. № 206, по силата на утвърдения със заповед № III732-15.10.1973 г. на кмета на община Перник застроителен и регулационенн план на с. В., като е посочено, че стойността им е заплатена.

При спор за собственост върху част от имот, за която се поддържа, че е била придадена по регулация към съседен имот, в тежест на лицето, което твърди, че регулацията е била приложена, е да докаже това. Твърдението може да бъде доказано чрез представяне доказателства за писмени заплащане на дължимите суми за придадените към имота части, чрез изслушване на експертиза за установяване на този факт, както и чрез свидетелски показания, ако се поддържа, че върху придадената част е била упражнявана фактическа власт повече от 10 години.

Ответната община заявява права, придобити на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС и се легитимира със съставен акт за общинска собственост.

Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването става чрез доказване на изключващите го положителни такива.

Като ползващ се от този акт, ответникът е този, който следва да въведе обстоятелствата, съставляващи основанието за съставяне на акта и докаже осъществяването на фактическия състав на придобивното основание – че спорната площ е представлявала държавна собственост и е преминала в патримониума на общината по реда на § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС, според която застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действуващите към датата на влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините.

Ответникът не е въвел никакви твърдения и не е ангажирал доказателства в тази посока.

От представената към отговора на исковата молба на общината скица има отразяване „придаваемо – общ.- 78 кв.м.“ В отговора на ответниците се заявява , че към имота е придадено място от 78 кв.м. по регулация от имот-собственост на общината, за което сметките по регулация не били уредени, поради което на осн. пар. 8 от ПР на ЗУТ отпаднало отчуждителното действие на дворищнорегулационния план и възникнала съсобственост с Община Перник. Поначало тези ответници не са страна по предявения иск и тяхната процесуална активност не следва да бъде взета предвид, но с оглед изясняване действителното правно положение съдът намира, че следва да посочи следното.

Правното основание за възникване на съсобственост „по регулация“ е уредено в отменените благоустройствени закони и се отнася за дворищнорегулационните парцели. С дворищнорегулационния план по ЗТСУ (отм.) се отреждат парцели за имотите, т. е. образуват се дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство. По този начин собствеността върху имота (неурегулирано дворно място) се трансформираше в собственост върху дворищнорегулационен парцел. Когато границите на дворищнорегулационния парцел не съвпадаха с имотните граници на имота, за който е отреден, се придават части от съседни имоти, а ако два или повече имота се отреждат в съсобствен дворищнорегулационен парцел, собствеността върху отделен реален имот се трансформира, с влизането в сила на плана, в собственост върху идеална част от съсобствен дворищнорегулационен парцел. Правилата за отреждане на парцели за имотите и за създаване на съсобствени дворищнорегулационни парцели са уредени в чл. 27 – чл. 31 ЗТСУ (отм.), в редакцията им преди изменението на закона, обн. в ДВ бр. 34 от 2000 г. След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ за принудително прилагане на регулацията по реда на ЗТСУ (отм.), отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти по заварените ДРП се прекратява (§ 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ). Последиците от изтичането на преклузивните срокове по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР ЗУТ са обобщени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК: „С изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява“.

Следователно неприлагането на дворищната регулация в 6-месечните срокове по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ и отпадането на отчуждително действие на заварените неприложени дворищнорегулационни планове не е годен юридически факт (не е годно правно основание) за възникване на съсобственост върху дворищнорегулационните парцели с неуредени сметки по регулация.

В случая ищцата установява прилагането на дворищната регулация по отношение на придаваемите части от посочените ПИ № 273, 209 и 206, посредством представения НА, удостоверяващ заплащане на дължимите суми.

По отношение на придаваемата се част от мястото, находящо се между имотната граница и улицата / скицата на л. 60/ съдът намира, че не са ангажирани доказателства за прилагане на регулацията, въпреки разпределената доказателствена тежест. Съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм/, предвижданията на дворищно регулационните планове за предаване по регулация от имот към съседен парцел или за изравняване правото на собственост върху имотите, отредени за общи /съсобствени/ по регулация парцели има непосредствено отчуждително действие, но на основание чл. 33, ал.1 ЗТСУ /отм/, това действие за условно – ако регулацията бъде приложена. Прилагането на регулацията може да стане по три начина: 1/.чрез плащане – чл. 112 ЗТСУ /отм/, 2/. Заявление /декларация/ по чл. 111 ЗТСУ /отм./, от правоимащите, че са обезщетени и 3/.чрез издаване на нот. акт по чл. 134, ал.3 ЗТСУ, който обаче изисква искането за издаване на нот. акт за придаваемото место поради погасяване на вземането да се съобщи по реда на ГПК на бившия собственик, като заинтересован да получи обезщетението. С ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС е разяснено кога се прилага нормата на чл. 33, ал.1, изр.2 ЗТСУ/отм/. Затова при наличие на посочените три основания за изменение на регулационния план, нормата на чл. 33, ал.1, изр.2 ЗТСУ /отм/ придава правно значение и на владението, но само ако преди това регулацията е приложена по един от трите начина, т.е. реализирано е изискването за законно заемане на придаваемата площ, приложен е планът, но след изтичане на десет години се установява, че той е одобрен при наличие на грешка/непълнота, допусната е явна фактическа грешка или е одобрен при закононарушения. Така само ако е завзет имота след прилагане на регулацията по един от трите начина и кумулативно след това е продължило владението в продължение на десет години, независимо от наличието на основания на изменение на плана, регулационните граници по приложената регулация и продължилото десет години владение са основание тези граници да се трансформират в имотни. Ако регулацията не е приложена, то придаваемото место остава във владение на собственика и новия регулационен план следва да съобрази положението от преди неприложената регулация – чл. 33, ал.1 изр.1 ЗТСУ /отм./ Ако изобщо не е приложена регулацията по нито един от трите начина, т.е. не са изпълнени условията за заемане на имотите, а придаваемата по регулация площ фактически е завзета от собственика на парцела, към който се придава, той не може при действието на първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ /отм./ да я придобие по давност, защото това би означавало да придобива по давност реална част от парцел, което този текст не допуска. /Нормата на ч. 181 ЗТСУ /отм/ придава правно значение само на владението, изтекло до влизане в сила на ЗТСУ/. Редакцията на чл. 59 ЗТСУ /отм/ е действала до ЗИДЗТСУ (ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Следващата редакция е аналогична на чл.200 ЗУТ. Релевантни за преценката кой е собственик на придаваемо по регулация место е и изясняване на въпроса дали в срока по пар.6 ЗУТ е заявено искане за прилагане на регулацията и дали реално тя е приложена по посочените три начина, защото в противен случай предвижданията на неприложеният дворищно регулационен план за предаване по регулация или за отреждане в съсобственост отпадат автоматично, съгласно пар.8 ЗУТ / ТР № 3/2010 г. на ОСГК /. В случая не са ангажирани никакви доказателства за установяване, че регулацията спрямо тези части е приложена.

Предвид изложеното искът да се признае правото на собственост на ищцата върху ½ ид. част от за тази реална част, отразена върху скицата на чл. 60 от делото – защрихована между черната линия на имотната граница, оранжевата, маркираща началото на улица и сините странични регулационни линии, искът следва са се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ответниците В. И., Д. В. и А. В. имат право на разноски в производството. Представени са договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания за уговорени и заплатени възнаграждения за адвокат в размери 1800 лева с ДДС за процесуално представителство на В. И. и 1800 лева с ДДС за представителство на Д. В. и А. В.. Съдът следва да присъди сторените разноски в евро.

Съдът намира за частично основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по отношение на първата ответница В. И., съобразявайки уговорения размер от ищцовата страна, броя предявени искове, извършените процесуални действия и уговорените минимални размери в чл. 7, ал.5, вр. с ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като счита за съответен размер сумата от 1200 лева с ДДС или 613,55 евро. На останалите двама ответници следва да се присъди сумата от 920,33 евро общо.

Предвид частичното уважаване на иска срещу Община Перник на ищцовата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева, което съдът определя пропорционално от общо уговореното в размер на 2500 лева за всички искове или в размер на 153,39 евро.

Водим от горното, Пернишкият районен съд