Решение № 288 от 21.4.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 270/2026 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на ДП“НК Железопътна инфраструктура „ гр.Бургас-ответник по гр.д. № 2696 /2025 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2841/04.01.2026 год.постановено по същото дело в частта ,с която са уважени частично предявените против въззивното дружество искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД,като го е осъдило да заплати на ищеца сумата от 91 374 лв.-обезщетение за неимуществени вреди –причинени болки и страдания от настъпилата смърт на ••• му С.А. С. на 12.12.2019 г. от трудова злополука ,която сума е получена след приспадане по правилата на чл. 200 ал. 4 от КТ от пълния размер обезщетение от 120000лв. на изплатеното на 12.10.2024 г. застрахователно обезщетение от 28 626 лв.,както и да заплати сумата от 65 227,99 лв. –мораторна лихва за периода от настъпване на увреждането до датата на изплащане на застрахователното обезщетение ,както и 6400,11 лв.-мораторна лихвва върху главницата от 91 374 лв.за периода от 13.10.2024 г. до датата на предявяване на иска – 14.04.2025 г.,ведно с лихвата за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата ,като исковете са отхвърлени в останалата си част до претендирания размер . Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част, като счита същото неправилно и необосновано. Счита се ,че при определяне размера на обезщетението за причинените болки и страдания съдът не е съобразил два основни факта-наличието на заболяване ,което ,ако не съществуваше ,нямаше да се стигне до легален изход;липсата на достатъчно доказателства за интензитета на причинените болки и страдания ,като се счита ,че определянето на обезщетение в размер на 120 000 лв. е завишено . Твърди се ,че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл 52 ЗЗД- пренебрегнал е преценката за здравословното състояние на пострадалия работник,което е предполагало настъпването на вредоносния резултат,не е отчетено ,че вроденото заболяване на пострадалия е добпринесло за увреждането е този принос е основание за редуциране на обезщетението – нарушение на чл. 53 ал. 2 ЗЗД ,като за прилагане на нормата е необходимо наличие на доказан обективен факт /заболяване /,а не неговото знание ,което е субективен елемент и в случая не е елемент от фактическия състав на чл. 51 ал 2 ЗЗД . Съдът не е обсъдил всички релевантни доказателства и позоваването на избрана част от тях е обословило погрешните му изводи относно дпорното материално право.Не се е установил интензитета на болките и страданията ,няма данни за продължителни страдания или смъртта да е причинила здравословни или психически проблеми у ищеца.Не се е установил начинът ,по който е понесена загубата ,последици ,продължителност ,възрастта на ищеца /той е в трудоспособна възраст и не е финансово зависим от ••• си /. Затова се счита ,е определеното обезщетение от 120 000 лв.е в завишен размер и следва да бъде редуцирано в по-нисък размер Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което обезщетението да бъде намалено. .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания. Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт . В отговор си по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба въззиваемият С. решението за правилно .Сочи че в жалбата няма конкретни оплаквания относно неправилността на съдебния акт .Наличието на заболяване у ••• не е доказано ,нито пък е доказано кога се е появило и не е релевантно по отношение на неимуществените вреди ,както е заявило вещото лице-то е било безсимптомно и никой не е знаел за него .В случая не е налице съпричиняване и груба небрежност от страна на пострадалия работник .Освен това – не е доказано ,че работникът е имал вродено заболяване ,а и заболяването не може да допринесе за увреждане като смърт .Затова се счита ,че обезщетението не е завишено . Счита се и че е установен интензитета на болките и страданията –от свидетелските показания на допуснатите до разпит свидетели . Моли се за потвърждаване на решението . След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното : Предявени са кумулативно съединени искове по чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са допустими. Видно от представеното удостоверение за наследници ищецът е ••• и наследник на починалия на 12.12.2019 г. С.А. С.. Безспорно е установена фактическата обстановка по делото :Не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства, че С.А. С. и Железопътна секция- Бургас - поделение на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” са били в трудово правоотношение по силата на представения Трудов договор от 15.04.2019г. ,като С.А. С. е заемал длъжността „работник, поддържане на железен път и съоръжения“. Представеният трудов договор е подписан от страните, както и длъжностна характеристика. С допълнително споразумение към трудовият договор считано от 06.11.2019г., трудовият договор със срок за 3 изпиване се счита за окончателно сключен. Представени са заповед от 15.04.2019 г. и протокол от 19.04.2019 г., видно от които на С.А. С. е проведен изпит по безопасни и здравословни условия на труд след завършване на обучение. Представен е и акт за прекратяване на трудовия договор, в който е записано, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 13.12.2019 г. поради смърт на работника С.А. С.. Приложено е съобщението за смъртта и препис извлечение от акт за смърт. Представени са медицински документи, видно от които преди постъпване на работа на С.А. С. са извършени медицински прегледи и е констатирано, че лицето е годно изпълнява длъжността. От разпореждане от 01.08.2024г. издадено от органа на ТП НОИ Бургас, се установява, че на 12.12.2019 г. С.А. С. изпълнявал длъжностните си задължения като работник в участък Лозарево между гарите Карнобат - Лозарево в работна група от 6 човека с ТРГ О.Б.С.. При тумбване на релса от всички в бригадата заедно, той не пуснал лоста, а държейки се за него се свлякъл в средата на коловоза в безсъзнание. Откаран до гара Вълчин, при оказване на помощ от екип на Спешна помощ, той починал. Причина за смъртта е посочен„масивен спонтанен субарахноидален мозъчен кръвоизлив“. Това увреждане на здравето е признато за трудова злополука. Представена е експертно решение на НЕЛК от 03.10.2022г., което е стабилно след като е било обжалвано /представени са решения на Административен съд Бургас и ВАС с които е отхвърлена жалбата/. Видно от застрахователна полица от 14.05.2019г. и преводно нареждане от 13.11.2024г., е сключен застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“, по която ищецът е получил обезщетение в размер на 28266 лева. От изисканата от НЗОК справка се установява, че извършените на С.А. С. прегледи и хоспитализации за периода от 01.01.2009 г. до дата на смъртта на лицето, не касаят заболяването мозъчна аневризма. От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че характера на увреждането е мозъчна аневризма , която при голямо физическо усилие се е разкъсала и е причинила масивен субарахноидален и интрацеребрален спонтанен мозъчен кръвоизлив. Те, по своите обем и локализация, са били несъвместими с живота и са довели до смърт на пострадалия. Мозъчната аневризма е съдово заболяване. За 4 етиопатогенезата (причини и механизъм на възникване) от значение са следните фактори: 1) съдов фактор; 2) артериална хипертония; 3) хемодинамичен фактор; 4) генетичен фактор; 5) травматичен фактор. Субарахноидалният кръвоизлив представлява излив на кръв в субарахноидалното пространство, което се намира между обвивките на мозъка- паяжиновидната и меката мозъчна обвивка. Субарахноидалният кръвоизлив обикновено възниква спонтанно, нетравматично например при руптура (разкъсване) на мозъчна аневризма в мозъка или е резултат от травма на главата (травматичен субарахноидален кръвоизлив). В конкретния случай механизмът на получаването му е внезапно, нетравматично разкъсване на аневризма по време на голямо физическо усилие поради факта, че има съвпадение на момента на разкъсване (руптурата) на мозъчната аневризма с този на полагането на концентрирано физическо усилие (напрягане на мускулите по цялото тяло при преобръщане на релсата с лост). От външните фактори особено значение има температурата на околната среда, физическото напрежение и емоционалната възбуда - положителна или отрицателна, защото те повишават до критично ниво налягането на кръвта в мозъчното кръвно русло и при намалена здравина на стената на аневризмалния сак, способстват за неговото разкъсване. Паренхимен мозъчен кръвоизлив представлява излив на кръв в мозъчната тъкан поради разкъсване на мозъчен съд или диапедеза (преминаване) на кръв през стените на малките съдове в мозъка. От външните фактори особено значение има температурата на околната среда, физическото напрежение и емоционалната възбуда - положителна или отрицателна, защото те повишават до критично ниво налягането на кръвта в мозъчното кръвно русло и при намалена здравина на стената на аневризмалния сак, способстват за неговото разкъсване. Значението на условията на труд е свързано с основните рискови фактори за развитието на заболяването. Рисков е тежкият физически труд, който може да провокира разкъсването на аневризмата чрез покачване на артериалното налягане. Продължителността на трудовия стаж също е от значение, тъй като при системно натоварване с времето се увеличава рискът (тоест продължителността на натоварването и възрастта). Внезапното стоварване на еднотонна релса върху човек може да предизвика смазване на тялото или главата. Пациентите с мозъчна аневризма могат да живеят дълго, като поведението в лечебен план зависи от нейната големина, местоположение и общото здравословно състояние. При малки, стабилни мозъчно съдови разширения, които не предизвикват симптоми, може да се препоръча наблюдение и редовен мониторинг с образни изследвания. Пациентите трябва да контролират рисковите фактори, за да се намали рискът от разкъсване. При големи аневризми или такива, при които има симптоми, се налага оперативно лечение (клипсиране или ендоваскуларна емболизация). Златен стандарт за диагностиката на мозъчната аневризма е компютърната томография с контраст на мозъчни съдове (КТ ангиография на главен мозък), но тя не се извършва рутинно с профилактична цел в медицинската практика. Описаната мозъчна аневризма е патологичен случай и не се е получила от натиск на релса. Била е налице още преди инцидента. Съгласно СМЕ на труп №294/2019г., от д-р Галина Милева, не се установяват видими външни белези 5 на увреждания по тялото на пострадалия. Пострадалият е нямал оплаквания, свързани с аневризмата (съществувала е безсимптомно). Извършеното голямо физическо усилие е предизвикало повишаване на артериалното налягане в мозъка до критично ниво, което е предизвикало разкъсване на стената на аневризмалния сак, с последващо изливане на кръв между мозъчните обвивки (субарахноидалното пространство) и в мозъчната тъкан (паренхимен мозъчен кръвоизлив). Състоянието се е утежнило до степен на смърт. При тази фактическа обстановка с оглед представените по делото доказателства ,първостепенният съд е приел ,че доколкото с разпореждане № 5104-02-87/01.08.2024г. ТП на НОИ -Бургас, на основание чл.60 ал.1 КСО декларираната злополука, станала със С.А. С. на 12.12.2019 г. е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО,като е прието , че злополуката е станала в рамките на установеното работно време, на работното място, при изпълнение на обичайна работна задача, включваща работна операция, свързана с физическо усилие,то съдът не може да преразгледа и да се произнася по установената причинна връзка между работата и настъпилата смърт, като направеното възражение в тази насока е неоснователно. Разпореждането като необжалвано от работодателя е влязло в сила, то има характер на индивидуален установителен административен акт относно наличието или не на трудова злополука, от една страна, а, от друга, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила..Поради това по гражданското дело подлежи на установяване само причинната връзка между трудовата злополука и вредите настъпили в патримониума на близките Настоящият съдебен състав споделя тези съображения на първостепенния съд .Предвидената в чл.57 и сл.от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране,разследване и квалифициране на злополуката като трудова,детайлизирана в Наредба за установяване, разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки,обусловя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 КТ.Липсата на разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство. В цитираните от районния съд решения на ВКС/и в множество други / се приема, че по реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи – само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи. Това разбиране следва да се сподели като правилно. Съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. Настоящият съдебен състав приема за правилни и обосновани изводите на районния съд в тази връзка ,като препраща към мотивите му на осн.чл. 272 от ГПК .Не се установява по делото по какъвто и да е начин /не са представени никакви доказателства в тази насока/ ,че ищецът не е положил грижи за здравето и безопасността си, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции,не се установи ,че работникът е знаел за здравословното си състояние и че има вродено увреждане/ а от обясненията на вещото лице по назначената медицинска експертиза става ясно ,че заболяването е било безсимптомно и никой не е знаел за него ,не е било констатирано и при периодичните прегледи/ . Отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/служителя, се различава от гражданската отговорност в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и т. нат. Основанието на тази самостоятелна в основанието си гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя. Тя е обективна (няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти). Работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването на вредите (чл. 200, ал. 1 КТ), но също така и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). В своята практика Върховният касационен съд приема, че за разлика от съпричиняването, при което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали по иск за ангажиране на деликтна по характер отговорност, а не предпоставя вина на пострадалия, отговорността на работодателя по чл. 200 КТ може да се намали при допусната груба небрежност от пострадалия работник/служител (напр. решение № 18/08.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. III-то ГО и цитираните в него). В своята практика Върховния касационен съд дефинира грубата небрежност в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ според един абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се също, че при трудова злополука има съпричиняване, когато работникът/служителят извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност (решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д. № 387/2010 г., IV-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г., IV-то ГО, решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г., III-то ГО и мн.др.). Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ се изключва съгласно чл. 201, ал. 1 КТ, когато работникът/служителят е съзнавал, че деянието му го уврежда и е искал или допускал настъпването на тези последици, а в останалите случаи отговорността на работодателя може да се намали, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ. Съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ има своите степени. При липсата на пряк или евентуален умисъл у работника/служителя да се увреди – в смисъла по чл. 11, ал. 2 НПК, конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението , причина за трудовата злополука, определят и степента на съпричиняване на вредоносния резултат, респективно размера, до който следва да се намали дължимото от работодателя обезщетение. Всичко това води до извода за правилно приложение разпоредбите на чл. 200- 201 от КТ ,като правилно е прието ,че липсва съпричиняване в конкретния случай от страна на загиналия работник Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди ,настоящата инстанция счита ,че същото не е прекомерно завишено ,както се твърди от въззивната страна . Както касационният съд постоянно сочи в практиката си, справедливостта не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения характерът на взаимоотношенията, създадени между ••• и •••, общественото възприемане на справедливостта при конкретен етап от развитие на обществото, икономическите условия в страната. Едно от проявленията на тези условия е непрекъснатото осъвременяване на минималните нива на застрахователните суми /лимити/ за покриване в техните рамки на отговорността на застрахователя за неимуществени вреди Нормативно предвидените лимити следва да се отчитат като ориентир за икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждащото събитие при преценката за действително претърпените неимуществени вреди и определянето по критериите по чл.52 от ЗЗД на дължимото се обезщетение за тях. От друга страна, размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. В тази връзка неоснователно е възражението за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД . Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства от значение за определяне на справедлив размер обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди .. От показанията на разпитаните по делото свидетели – В.Г.Л., Г.В.Л. и М.Б.Х., се установява, че А. и С., преди злополуката, живеели заедно в. село ••• и имали нормални отношения на ••• и •••. И двамата работили на едно и също място, като на работа се подкрепяли и А. обучавал С.. А. много тежко приел, като •••, смъртта на С.. След случая А. заминал за Германия и се разделил с ••• на С.. В Германия заживял с друга жена. Установява се, че А. има още две деца от ••• на С.. На погребението на ••• си А. бил в паника, и не знаел какво прави. Съдът е отчел изживяната от ищеца травма, шокът и стресът от внезапната и нелепа загуба на ••• му, трайността на душевните болки и страдания на родителя – за цял живот. На следващо място съдът отчел възрастта на загиналия /••• години/. Ищецът е загубил много важен за него човек, с когото е бил в близки отношения до смъртта на последния. Разчитал е на неговата помощ и подкрепа включително и в работата им, прекарвали са заедно време и са споделяли важни за тях моменти, дори и са работили заедно/ищецът изпитвал угризения ,че именно той е настоявал ••• му да почне работа в ответното дружество /. Доказано по делото е, че ищецът е бил в изключително близки емоционални отношения със ••• си – починалия/последният останал при ••• си след раздялата с ••• му /. Съдът е приел за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства, че този ищец е претърпял негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на ••• си, вследствие на настъпилата трудова злополука. Установена е и причинната връзка, че вредите са настъпили поради трудовата злополука. В тази връзка неоснователни са възраженията на въззивника за недоказаност на претърпените от ••• – ищец неимуществени вреди В случаите, когато се претендира обезщетение при смърт, съдът е обвързан с разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., както и по-новата задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Там е прието, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение може да бъде реализирано когато претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД, доколкото справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Обезщетение следва да се присъди тогава, когато от доказателствата може да се направи обоснован извод, че лицето, което претендира обезщетение, е установило съществуването на трайна емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт морални болки и страдания. Както бе казано по-горе ,в случая от данните по делото става ясно ,че починалият ••• на ищеца е живеел в едно домакинство с него още от 10- годишна възраст /след раздялата на родителите му той е останал да живее при ••• си / и след като навършил 18-години ••• му ходатайствал да го вземат на работа в ответното дружество ,където работил и самият той.През цялото време са били една и съща смяна и ••• е назначен за обучаващ ••• си във фирмата .В деня на злополуката всичко се е развило пред очите на ••• и ••• му издъхнал в ръцете му .Затова ••• и досега чувства вина ,че по негово настояване ••• му започнал работа в ответното дружество .Не може да не се отчете и икономическото положение на страната ,което е необходим ориентир при определяне размера на обезщетението ,тъй като определеният размер от около 60 000 евро е абсолютно адекватен и съобразен с реалните условия.Затова възражението за несправедливо завишено обезщетение е неоснователно. С оглед на горното настоящият съдебен състав счита ,че решението следва да бъде изцяло потвърдено ,включително и относно присъдената мораторна лихва за забава /всъщност в тази част не са изложени съображения във въззивната жалба /.При този изход на делото адв. Ненчо Драгнев , осъществил безплатно процесуално представителство по всички процесуални действия на ищеца пред въззивната инстанция , има право на адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция следва да определи и постави в тежест на въззивника – чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА. Като съобрази относително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, както и характеристиката и обема на дадената защита по неоснователната въззивна жалба , настоящият състав го определя за сумата 2 000 евро – за представителството пред въззивната инстанция По изложените съображения Бургаският окръжен съд