Решение № 74 от 14.4.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 314/2025 г.

Производството по е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивната жалба на „ШкоФИН“ ООД, идентификационен номер 458 05 369, седалище: Пекаржска 635/6, Инонице, пк 155 00 Прага 5,Чешка република, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С 11881, чрез В. С. и Н. В. Б. в качеството им на управители, чрез „АУТОТРЕЙД” ООД, регистрирано в Търговския регистър, воден от Градския съд в Прага, номер на дело С 101762 (раздел С, партида 101762), идентификационен номер 25441663, седалище: Чимицка 818/86, Бохнице, 182 00 Прага 8, Чешка република, с управител И. С., чрез пълномощника адв. Н. К. против решение № 293/15.04.2025 г. по гр. дело № 395/2024 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск против Е. Х. Н. иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, ищецът е собственик на лек автомобил, марка BMW 840dx xDrive, рама: WBAGW41060CE34599, двигател: B57D30B66125977 и е прието за установено по отношение на „ШкоФИН“ ООД, че Е. Х. Н., ЕГН •••••••••• е собственик на основание възмездно придобито въз основа на договор за покупко-продажба от 23.02.2021г. добросъвестно владение на лек автомобил марка „BMW“, модел 840dx, с действителен номер на рама: WBAGW41060CE34599. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приел, че съгласно §883 от Австрийския общ граждански кодекс /ABGB/, договорът за продажба на МПС може да бъде сключен устно или писмено, във или извън съдилищата, със или без свидетели, като разликата във формата, освен в предвидените от закона случаи, не е от значение по отношение на обвързването. Освен това е изложил, че за транслиране на собствеността по отношение на процесния автомобил не се е изисква квалифицирана форма, а в австрийското законодателство не са предвидени пречки пред придобиването на собствеността на МПС посредством добросъвестно владение, установено на възмездно основание. Посочената разпоредба не е цитирана в писмения отговор на Федералното министерство на правосъдието на Австрия, приложен в първоинстанционното производство, а решението не съдържа мотиви относно нейната относимост. На следващо място, съдът е приел, че австрийското право - чл.367 АОГК, допуска оригинерно придобиване на собственост, аналогично на разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС. Добросъвестното придобиване на собственост посочено там, предполага валидно правно основание и добросъвестност на приобретателя към момента на предаването. Съдът е констатирал необходимостта от валидно правно основание, а същевременно е приел, че не е от значение обстоятелството, че лицето, от което придобива автомобила, е същото, което го прехвърля. Според страната буквалният превод на разпоредбата на чл.367 АBGB гласи, че „искът за собственост срещу законния и добросъвестен владелец на движима вещ се отхвърля, ако той докаже, че е придобил вещта срещу възнаграждение на публичен търг, от търговец в рамките на обичайната му търговска дейност или от лице, на което предишният собственик е поверил вещта. В тези случаи законният и добросъвестен владелец придобива собствеността. Правото на предишния собственик да търси обезщетение от лицето, на което е имал доверие, или от други лица, остава незасегнато". Съдът не е обсъдил другите предпоставки, посочени в разпоредбата – вещта да е придобита на публичен търг или от търговец в рамките на обичайната му дейност или от доверено лице. В случая не е доказано Й. П. да попада сред посочените в закона лица. Съдът неправилно е приел за неотносимо възражението, че договорът за продажба е неистински, тъй като не е подписан от продавача поради това, че не е доказано Й. П. да е бил собственик на превозното средство и, че са налице две насрещни волеизявления, сочещи съгласие между страните за сключване на сделката. Автентичността на подписа на Й. П. е оспорена на основание чл.193, ал.1 ГПК, но съдът не е посочил дали е налице валидно правно основание, при наличието на подпис само на Е. Н. и налице ли е договор с две насрещни волеизявления. При направеното оспорване съдът е следвало да установи дали ответникът ще се ползва от договора от 23.02.2021 г., да разпредели доказателствената тежест и да назначи съдебно – графологична експертиза. Предвид твърденията на отсрещната страна, че такъв договор съществува и се намира в полицията, то следваше да бъде изискан и приложен по делото и пропускът да бъде сторено това представлява съществено процесуално нарушение. Оспорването е посочено в решението, но игнорирано при постановяването му. Моли такова оспорване да бъде открито от въззивната инстанция и при успешното му провеждане документът да бъде изключен от доказателствата по делото и изпратен на съответната прокуратура. Неправилно по делото са допуснати свидетелски показания за установяване на истинността на подписа на Й. П.. Изслушаният свидетел заявява, че не е изследвал документите на автомобила и на лицето, че не разбира немски език, но въпреки това е свидетел на разговорите между Й. П. /когото не сочи по име/ и ответника за вписване на по – ниска сума в договора и за заплащане на 20 000 евро в брой. Оспорва се изводът на съда,че за действителността на договора конкретна форма не е необходима,а е достатъчно предаването на владението на вещта. Счита,че ако е договорът за покупко-продажба бъде изключен от доказателствата по делото, то не би имало насрещни волеизявления и валидно правно основание. На следващо място – съдът в противоречие с разпоредбата на чл.427 от АОГК е приел, че за валидността на договора не е необходима форма, а просто предаване на владението на вещта. Решението е в противоречие с практиката на Австрийския върховен съд, че собствеността не може да бъде придобита чрез символично предаване, чрез предаване на регистрационния талон или свидетелството за регистрация. В първоинстанционното производство е установено от експертизата, че и двете свидетелства за регистрация са неистински, липсва регистрационен талон или свидетелство за регистрация, което потвърждава, че договорът от 23.02.2021 г., дори да е действителен, не е годно правно основание за прехвърляне на вещта. Част от фактическия състав при последващо придобиване на МПС са и съпътстващите регистрационни документи, които следва да са действителни, а не фалшиви. Така съдът е достигнал до абсурдния извод, че МПС може да бъде придобито в Австрия без договор, с неистински документи за регистрация и без да е установено лицето, което го прехвърля. Приема, че прехвърлянето бива осъществявано с простото предаване на вещта, а подадената пред МВР от Е. Н. декларация е достатъчна за регистрацията на превозното средство. В решението е прието, че размерът на цената, посочена в договора, е без значение, тъй като сделката при всички случаи е възмездна. Без значение е и нейното заплащане, тъй като това задължение може да бъде изпълнено и по – късно. Намира, че възмездността на сделката не е доказана, не е доказана и добросъвестността на ответната страна. Според назначената по делото експертиза към датата на придобиване – 21.10.2021г. стойността на МПС е възлизала на сумата от 110 000 евро. Цената, вписана в договора, е значително по – ниска – 4 950 евро. Според свидетеля действително е заплатена сумата от 20 000 евро, но предвид забраната на чл.164 ГПК неговите показания не следва да бъдат кредитирани. Оспореното плащане по договора е във връзка не с оглед неговата възмездност, а за установяване на липсата на добросъвестност у ответника. Ниската продажна стойност и незаплащането й, според въззивника, сочат очевидна небрежност и дори злонамереност и изключват добросъвестността на Е. Н.. Липсват доказателства, които да удостоверяват, че Н. е добросъвестен при придобиването на автомобила, а поскоро е бил на ясно с неистинските документи и съмнителната история на предмета на сделката. Съдът не е изложил аргументи дали според австрийското законодателство добросъвестността се предполага до опровергаването от отсрещната страна. Съдът е приел, че договорът не е нищожен поради невъзможен предмет, въпреки, че процесното МПС, така както е описано в договора с посочване на номер на рама и година на производство не съществува в правния мир. Поради това и договорът не годно правно основание да направи ответника собственик на вещта. Намерението на Н. да придобие лек автомобил от посочената марка и модел не го прави добросъвестен владелец, тъй като вещта не е индивидуализирана – условие, за да е налице валидно правно основание. Според ВКС невъзможността на предмета на договора бива правна или фактическа. Когато се касае за правна невъзможност, тя бива установена от самия договор и съдът има задължението да я констатира служебно. Въпросното МПС действително съществува, но е различно от описаното в договора. Представеният от ответника договор не може да прехвърли собственост върху МПС с друг посочен номер на рамата. За наличието на валидно правно основание е необходимо вещта – МПС да се индивидуализира с номер на рама,наред с другите индивидуализиращи белези. Описаните в договора реквизити касаят друго МПС, посочена е подправена рама и неистински свидетелства за регистрация. Предвид наличието на специален режим, невъзможно е МПС да бъде индивидуализирано с предаването му. Представеният договор не се отнася до собствения на въззивното дружество автомобил, същият е съставен на основание подправена рама и неистински документи за регистрацията на МПС и не е валидно правно основание. Излагат се аналогични на гореизложеното доводи и за нищожност на договора поради противоречието му със закона и с добрите нрави. На следващо място се сочи, че не е установено, че сключването на сделката е извършено в Австрия и е спорна приложимостта на австрийското законодателство. Събраните в тази насока свидетелски показания според страната са противоречиви и съмнителни. Цитира разпоредбата на чл.67, ал.1 КМЧП, според която придобиването и прекратяването на вещни права върху превозвани вещи се урежда от правото на държавата по местоназначението. Процесният автомобил е предназначен за България. Съгласно чл.68, т.3 придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства се урежда от правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на лицето, извършващо шосеен превоз. Съдът е игнорирал направеното от страната оспорване на датата и съдържанието на договора от 03.10.2021 г. В решението е налице позоваване на разпоредбата на §425 АBGB, въпреки, че предаването на вещта не прехвърля собственост, а е необходимо и правно основание и въпреки, че по делото предаване не е доказано. Не са представени доказателства Е. Н. да е получил МПС от друг правоимащ във връзка с дейността на „АУТОТРЕЙД“, нито Й. П. да е получил вещта от лице, имащо правна връзка с дружеството. Счита за единствено установено, че ответникът е разполагал с неистински документи, с чиято помощ е регистрирал процесното МПС в България. Не е установено и съществуването на лицето Й. П., полагането на подписа му под договора и предаването от него на Е. Н. на процесния автомобил. Въпреки твърденията на ответника, че е придобил автомобила на основание чл.78 ЗС, съдът е приложил австрийското законодателство, без да има твърдения от страна на Н., че е станал собственик на основание чл.367 от АBGB. Навеждат се оплаквания за неяснота на изготвения в предходната инстанция доклад по делото и допуснати съществени процесуални нарушения, които са препятствали правото на защита на страната. Неправилно е разпределена доказателствената тежест съобразно твърденията на страните и липсва правна квалификация на насрещния иск, което е лишила първоначалния ищец от възможността да прави възражения и да иска събиране на доказателства за добросъвестното придобиване на автомобила от ответника според австрийското законодателство. Счита, че въззивната инстанция следва да отстрани тези неясноти и да допусне нови доказателства , които страната не е могла да ангажира,поради несъответствия в доклада и допуснати в тази връзка процесуални нарушения. Твърди се липса на указания кои факти и обстоятелства биват признати и кои подлежат на доказване. Не са индивидуализирани и спорните въпроси. На последно място се навеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил представените от ищеца доказателства от чешката полиция и от българското досъдебно производство, но е приел, че не е налична кражба на автомобила, въпреки, че е споменал разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗС, като отново е смесил българското и австрийското законодателство. Претендира разноски по делото. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост от страна на въззивното дружество, да се отхвърли предявения насрещен иск от Е. Н. или да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който да бъде задължен да събере нужните доказателства и да изготви пълен и ясен доклад по делото. В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна, чрез нейния пълномощник адв. К., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно и оспорва твърденията в жалбата за допуснати при постановяването му процесуални нарушения. Поддържа се, че ответникът е получил процесното МПС без да знае, че придобива от несобственик, на възмездно правно основание при липса на изискуемост на квалифицирана форма за придобиването, съобразно приложимото право. Намира, че съществен за валидното правно основание, необходимо в съответствие с чл.78, ал.1 ЗС, е международният елемент. Договорът за продажба е сключен в Грац, Австрия, а продавачът по него Й. П. е с адрес по местоживеене в същия град. След заплащане на договорената цена автомобилът е регистриран в Пътна полиция – Бургас след представяне на договора и на австрийските регистрационни талони. Представена е декларация по чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. относно датата и мястото на закупуване на автомобила, имената на продавача и номера на рамата. Сделката е описана от разпитания по делото св. Драганов, който е придружавал ответника в Грац и е присъствал на огледа на автомобила и на подписването на договора, т.е договорът е сключен като възмезден. Предвид, че страните не са договорили приложимо право, то следва да намери приложение, в съответствие с Регламент 593/2008 г., правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната за договора престация. Цитира решение № 40 от 5.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2020 г., II г. о., ГК, допуснато по въпроса коя е характерната престация по смисъла на чл. 94, ал. 2 КМЧП и на чл. 4, пар. 2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения. Според цитираното решение в договора за продажба най-характерно е изпълнението на непаричната престация, т. е. изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността на продадената вещ, да предаде вещта, да носи отговорност при заявени претенции от трети лица и при евикция, да отстрани недостатъците на вещта, да плати обезщетение при неизпълнение или лошо изпълнение и други. Престацията на купувача се изразява в плащане на уговорената цена и заплащане на обезщетение при неизпълнение или изпълнение със забава. Поради това, че характерната престация при договор за продажба на стока е тази на продавача, приложимото материално право е правото на държавата, в която продавачът е имал своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. В този смисъл е и решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, второ т. о. От изложеното следва, че приложимо за процесния договор е австрийското право, което не съдържа изискването, предвидено в чл.144, ал.2 от ЗДвП за нотариална заверка на подписите при продажба на автомобил. В производството е изготвена по реда на чл.43, ал.1 КМЧП съдебна поръчка за издирване на приложимото право по въпросите дали съгласно действащото законодателство на Република Австрия към 03.10.2021г. е предвидена форма на действителност при сключването на договори за покупко-продажба на моторно превозно средство и в кой нормативен акт и кои разпоредби от него уреждат тази процедура по придобиване на собственост върху моторно превозно средство? В представения по делото отговор от Австрийската държава е посочено, че предпоставките за деривативно придобиване на собственост, съгласно чл. 380 от ABGB са наличието на правно основание, което може да бъде всяка валидна правна сделка, насочена към прехвърляне на собственост, и начин на придобиване - външния акт, с който се реализира правното основание. При движими вещи начина на придобиване се състои принципно в предаването на владението чрез физическо предаване (чл. 426 от ABGB), а при недвижими имоти – във вписването в имотния регистър. Допуска се оригинерен способ за придобиване на вещи, независимо от наличието на съществуващ правоимащ. Съгласно чл. 367 от ABGB добросъвестно придобиване на движими материални вещи предполага, от една страна, валидно и възмездно правно основание, а приобретателят трябва да бъде добросъвестен в момента на предаването, което означава, че той трябва да приема, че придобива от собственика и сам става собственик. По-късното узнаване за липсата на правомощия на правопредшественика не вреди. Намира за безспорно установено, че австрийското законодателство не предвижда квалифицирана форма за прехвърляне на собствеността. Относно изискуемата по чл.78, ал.1 ЗС добросъвестност, счита, че е необходимо да бъде оборена презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС. Сочи, че в случая не са налице данни ответникът да е знаел, че праводателят му не е собственик на вещта. Разпоредбата не изисква предположение за получаване от несобственик. Според вещото лице преправянето на рамата не може да бъде установено от лице без необходимите специални знания, каквито ответникът не притежава. Намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба за липса на елементи от придобивния състав на чл.78, ал.1 ЗС, включително за недействителност на договора - липса на съгласие поради неавтентичност на подписа на продавача, поради липса на възмездност, поради занижена цена и поради липса на добросъвестност у купувача и за нищожност поради липса на предмет. Сочи се, че разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС включва установяване на фактическа власт върху вещта въз основа на правно основание и незнание за придобиване от несобственик. Ответникът твърди, че е придобил процесният автомобил от несобственик, тъй като няма данни Й. П. да е бил собственик на процесното МПС. Установено е мястото, датата и факта на сключване на договора и неговите клаузи, извършеното заплащане на продажаната цена и предаването на владението на вещта посредством показанията на изслушания свидетел. Предвид сключването на договора с лице, което не е собственик, възражението на ответната страна за неавтентичност на подписа е ирелевантно. Наличието на два подписа сочи наличие на две насрещни волеизявления и постигнато между страните съгласие. Оспореното авторство на подписа има значение само за идентифициране на подписалото лице. Единствено същество е обстоятелството, че Е.й Н. е купувач по процесния договор, който представлява изискуемото по чл.78, ал.1 ЗС правно основание. Липсва оспорване на неговия подпис. На следващо място се сочи, че договорът по своята същност е винаги възмезден, а размерът на посочената в него цена е ирелевантен, както е без значение и нейното заплащане. Относно предвидената в чл.78, ал.1 ЗС добросъвестност, по делото не са събрани доказателства, че купувачът е знаел, че продавачът не е собственик на вещта, не е оборена презумпцията по чл.70 ЗС, а ответникът е получил владението на вещта добросъвестно, на възмездно правно основание, без изискване за нотариална заверка на подписите върху договора. Подправянето на рамата на автомобила не води до нищожност на договора поради невъзможен предмет. При тълкуване на договора е необходимо да бъде установена действителната воля на страните, която в случая е за придобиване на автомобил марка „BMW“; модел: ,,840dx xDrive“, какъвто е предаден на купувача. При предаването на вещта рамата е била видима под номера, посочен в договора и няма основание да се приеме, че се касае за различен автомобил, тъй като предаването му е елемент от индивидуализирането на вещта, за която страните са постигнали съгласие. Наличието на съгласие се потвърждава от получаване на вещта от купувача, което е елемент от прехвърлянето съгласно приложимото законодателство. Поради това договорът не е с невъзможен предмет и не е налице липса на съгласие, а индивидуализацията съответства на видимата рама. От изложеното следва, че договорът за продажба е действителен и представлява годно основание съгласно чл. 78, ал.1 ЗС. Излагат се доводи относно твърденията за невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Намира възражението за нищожност поради противоречие със закона за общо и насочено към индивидуализацията на автомобила. Не е налице и въведеното с чл.78, ал.2, изр. първо ограничение на правилото на чл.78, ал.1 ЗС. Тригодишният срок, посочен в разпоредбата е изтекъл, той е преклузивен и не подлежи на спиране или прекъсване. Автомобилът, съгласно приложеното австрийско свидетелство, е регистриран на името на Й. П. на 23.01.2021 г., т.е твърдяната от въззивника кражба е станала или на тази дата, или я предхожда, а претенцията против Е. Н. е от 14.03.2024 г. Дори да се приеме, че срокът по чл.78, ал.2 ЗС е спазен, твърди се, че не се касае за крадена вещ, тъй като съгласно твърденията в исковата молба, автомобилът е закупен от ищеца и предаден на лизингополучателя „Автотрейд“, който от своя страна го е отдавал под наем. Именно след наемане автомобилът не е върнат на получателя. Лицето, наемател на вещта, я е получило на договорно основание и не може да се твърди, че е налице отнемане на владението по смисъла на чл.194 НК. Претендира разноски по делото. По делото е постъпила и частна жалба от „ШкоФИН“ ООД против определение № 1780/10.07.2025г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта, с която е осъдено да заплати на ответника сумата от 6500 лв. разноски за процесуално представителство в предходната инстанция. Счита ги за прекомерни- значително надвишаващи фактическата и правна сложност на производството и на действията по процесуална защита и моли да бъдат намалени до разумен размер. В отговор на частната жалба, подаден от ответната страна по делото, се иска оставянето й без уважение. Твърди се, че оплакванията в нея са бланкетни. Оспорва доводите за липса на фактическа и правна сложност на производството. Сочи, че по делото са повдигнати множество сложни въпроси и са извършени множество процесуални действия за защита на правата и интересите на ответника, включително предявяване на насрещен иск и пълното и главно доказване на правата на собственост върху процесната вещ съобразно въведените нови факти и обстоятелства. Акцентира, че по делото е изпълнена и съдебна поръчка – действие с международен елемент, изискващо издирване на приложимото право. Предявени са два положителни установителни иска за собственост на движима вещ –лек автомобил марка BMW 840dx Drive, с посочен номер на рама от „ШкоФин“ ООД и от Е. Х. Н., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество твърди, че е собственик на посочения автомобил по силата договор за покупко-продажба от дружеството „Car Tec Ostrava“ ООД. Автомобилът е отдаден на лизинг на „Аутотрейд“ ООД -дружество регистрирано в Търговския регистър, воден от Градски съд – Прага, номер на дело С 101762. Това обстоятелство е отразено в свидетелство за регистрация на автомобил част първа, издадено в Чешка република. Последното дружество е отдавало под наем автомобила, като след едно от поредните отдавания под наем, той не е върнат на дружеството - лизингополучател, за което е уведомена чешката полиция. На 26.09.2022г полицията получава информация, че процесното МПС е открито в България, където е образувано ДП № 259/2022г. по описа на ОД на МВР Бургас за извършено престъпление от организирана престъпна група. Един от отнетите автомобили е и процесният. Направено е искане за връщане на вещта от страна на ищцовото дружество и на дружеството - лизингополучател, но е последвал отказ от Прокуратурата, потвърден с акт на съда, поради наличие на спор за собственост. От събраните по досъдебното производство е установено, че двете австрийски свидетелства за регистрация на лекия автомобил са неистински документи и не са издадени от органите, имащи право за това в Република Австрия. Установено е също, че процесният автомобил е с подправена рама, като оригиналната рама е заличена и е променена с друг номер. Твърди се, че извършената в България регистрация на процесното МПС на името на ответника е въз основа на подправени документи и на автомобил, който е с подправен номер на рама. Правният интерес е обоснован с постановените откази на Прокуратурата, потвърдени от съда, да бъде върнат на ищеца процесният автомобил. Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил. В отговора на исковата молба ответникът Н. е оспорил предявения положителен установителен иск за собственост, като неоснователен. Твърди се, че Н. е придобил собствеността върху автомобила на осн.чл.78, ал.1 ЗС - на правно основание, годно да прехвърли собственост в Република Австрия, като австрийското законодателство, за разлика от българското, не изисква нотариална заверка на подписите на договора за прехвърляне на собствеността върху МПС. Собствеността е прехвърлена в Австрия, по силата писмен договор от 03.10.2021г в гр.Грац. Налице е формално действителен договор, като ответникът е получил владението на автомобила, без да знае, че придобива от несобственик на възмездно правно основание. Излагат се аргументи за приложимостта на правото на Австрия, където е обичайно местопребиваване на продавача по договора. Счита, че не е налице изключението по чл.78, ал.2 ЗС, тъй като не се касае за движима вещ, предмет на престъпление по чл.194,ал.1 НК /кражба/ или по чл.198 НК /грабеж/. Извън обхвата на изключението остават случаите на отнемане на владението на движима вещ от нейния собственик, когато фактическата власт върху вещта е предадена със съгласието на собственика на друго лице, което по престъпен начин я продаде или предаде на друго добросъвестно лице. В исковата молба се твърди, че автомобилът не е върнат след едно от поредните отдавания под наем. Според ответника това трето лице е получило на договорно основание автомобила – наем и не става въпрос за кражба. Независимо от това се твърди, че е изтекъл преклузивният тригодишен срок по чл.78, ал.2 ЗС и за действителния собственик е отпаднала възможността на претендира собствеността върху автомобила. Твърди се също, че не е налице хипотеза на нищожност на придобивната сделка поради невъзможен предмет. В срока по чл.211, ал.1 ГПК е предявен и насрещен положителен установителен иск за собственост от Е. Н.. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат идентични фактически обстоятелства, посочени и в отговора на исковата молба. Моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че Е. Н. е собственик на процесния лек автомобил. Постъпил е отговор от ответника по насрещния иск „ШкоФин“ ООД, в който искът е оспорен като неоснователен. Оспорено е твърдението в исковата молба, че ищецът по насрещния иск е придобил процесното МПС, тъй като вещта, предмет на договора, е с различен номер на рама, от номера на рамата на претендирания автомобил, т.е договорът за покупко-продажба касае друг автомобил. Оспорени са също представените документи: свидетелства за регистрация на МПС в Австрия като неистински. Твърди се, че продавачът по договора Й. П. не е собственик; оспорено е твърдението, че собствеността може да се придобие само с писмен договор, съгласно законодателството на Австрия; че е платена цената по договора. Оспорен е самият договор като неистински документ – неавтентичен /не е подписан от лицето, което се сочи като продавач/, а също и антидатиран; оспорено е предаването на владението на ищеца по насрещния иск. Твърди се, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, противоречие със закона и добрите нрави. Оспорено е, че ищецът по насрещния иск е добросъвестен – той е знаел е, че придобива лек автомобил с подправена рама, че продавачът не е собственик. В първото по делото заседание преди доклада на съда, ответникът по насрещния иск е въвел и твърдение, че цената, на която е придобит автомобилът е изключително занижена, което е във връзка с възражението за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави. С атакуваното решение съдът е отхвърлил иска за собственост на „ШкоФин“ ООД и е уважил насрещния иск на Е. Н., като е приел за установено по отношение на „ШкоФин“ ООД, че той е собственик на процесния лек автомобил. Изложени са мотиви в следния смисъл: с оглед твърденията на ответника по първоначалния иск за възмездно придобиване на собствеността на автомобила в Австрия, съдът е приел, че приложимо е правото на тази държава. То не изисква квалифицирана форма и не са предвидени пречки пред придобиване на собствеността върху МПС посредством добросъвестно владение, установено на възмездно основание. Прието е, че праводателят на Н. не е собственик на автомобила, придобивното основание е възмездно – продажба; без значение е каква е уговорената цена, тъй като сделката във всички случаи е възмездна; без значение е дали цената е платена, тъй като задължението заплащане може да се изпълни и впоследствие, след предаване на владението.Като неотносимо е оценено възражението на ищеца по първоначалния иск, че договорът за продажба е неавтентичен и антидатиран документ, доколкото не се констатира, че продавачът е собственик на автомобила. Като неоснователно е преценено възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет, противоречие със закона или добрите нрави. Прието, че договорът за продажба е действителен съгласно приложимото австрийско право е и годно правно основание по смисъла на чл.367 от Австрийския общ граждански кодекс. По отношение на добросъвестността е прието, че в тежест на ответника по насрещния иск е да проведе пълно обратно доказване, създавайки убеждение у съда, че Н. е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае за липсата на право на собственост у контрагента му. Позоваването само на цената, посочена в договора не е достатъчно, за да доведе до подобен несъмнен извод. За пренабития номер на рамата и неистинските документи за регистрация на автомобила Н. е добил знание едва след изземване на превозното средство. С оглед на горното съдът е приел, че Н. е установил добросъвестно владение, представляващо едновременно с това оригинерно основание за придобиване на право на собственост на процесния автомобил, с оглед на което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост на „ШкоФин“ ООД и е уважен насрещният иск. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на решението на първата инстанция. По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК. Пред настоящата инстанция, във връзка с изложеното във въззивната жалба, е изискана правна информация относно приложимото право от Министерство на правосъдието на Австрия. В уточнение от 03.10.2025г. ищецът „ШкоФин“ ООД уточнява, че не твърди автомобилът да е предмет на престъплението – кражба, той е бил предмет на договор за оперативен лизинг, сключен с дружеството „Хандроб –тим“ ООД. Образуваната преписка в Районна дирекция на полицията гр.Прага е за престъпление: обсебване, съгласно чл.206/1 от НК на Чешката република, извършено от неизвестен извършител. Във връзка с дадени указания от съда след получаване на информацията от Министерството за правосъдието на Република Австрия, ищецът по насрещния иск е уточнил следното свое твърдение във връзка с добросъвестното придобиване на владението на лекия автомобил: придобил е фактическата власт от лице, на което предишният собственик е поверил спорната движима вещ. Твърди се, че след закупуване на автомобила от „ШкоФин“ ООД, на основание сключения договор за оперативен лизинг, „Аутотрейд“ ООД е ползвало автомобила, като впоследствие същият автомобил е бил предоставен на оперативен лизинг на „Хандроб –тим“ ООД, което дружество го е преотдавало под наем. Касае е се за доброволно предаване на автомобила на последния лизингополучател –„Хандроб – тим“ ООД, което дружество от своя страна също доброволно, на договорно основание го е преотдавало под наем на трети лица, от каквото лице Н. е придобил добросъвестно собствеността. По отношение на цената, на която е придобит автомобила, се твърди, че свидетелските показания установяват, че тя възлиза на 20 000евро, при оценка на вещото лице по САТЕ – 93 125лв. При извършената продажба на вторичния пазар, без техническа проверка, е логично цената да е по-ниска. От друга страна цената от 20 000 евро е значителна. Очевидност по смисъла на пар.368, ал.2 от ГК на Австрия, която да събуди автоматично съмнение за кражба би била налице само при цена, каквато например продавачът и купувачът са записали в договора, още повече като се има предвид, че продавачът е предал на купувача всички документи. В съдебно заседание процесуалният представител на Н. заявява, че прави ново уточнение, че не твърди, че последният лизингополучател „Хандроб-тим“ ООД е предоставил автомобила на Й. П.. Тъй като автомобилът не е предмет на кражба, то остава изводът, че преди да изчезне, доброволно е предаден на друг, който не е го е върнал на правоимащия. В съдебно заседание отново поддържа, че ищецът по насрещния иск се позовава на третата хипотеза, предвидена в пар.367,ал.1 от Австрийския общ граждански кодекс, а именно, че е придобил собствеността от лице, на което предишният собственик е поверил вещта.Тези твърдения са оспорени от дружеството „ШкоФин“ ООД - оспорено е твърдението, че дружеството „Хандроб-тим“ ООД е отдавало под наем автомобила на трети лица, вкл. и на продавача на Н.. Отново е оспорена добросъвестността на Н., като се твърди, че цената, на която е придобито МПС е очевидно ниска, позовавайки се на заключението на авто - техническата експертиза. Пред първа инстанция са назначени две експертизи. От заключението на САТЕ се установява, че към датата на покупката – 03.10.2021г. пазарната цена на процесния автомобил е 93 125лв. /47 614 евро/. От заключението на съдебната експертиза по техническо изследване на документи се установява, че двете австрийски свидетелства за регистрация на МПС, част първа и част втора, са неистински документи. По делото е разпитан и един свидетел – Д., който сочи, че е присъствал на сделката в град Грац, Австрия през месец октомври 2021 година. Двамата с Н. огледали колата и последният подписал договор с австрийски гражданин, като в него е посочена цена около 5000 евро, но реално платената цена е била 20 000евро. При сделката продавачът им е показал удостоверението за собственост, но свидетелят не знае за какво са си говорили, тъй като не разбира немски език. В същото време свидетелят заявява, че не са се интересували защо колата е на толкова ниска цена, защото това не било прието в чужбина. Освен това купувачът е бил на ясно, че цената /за която се твърди, че е 20 000 евро/ е двойно по-ниска от реалната цена на колата. Не е спорно по делото, че дружеството –ищец е придобило собствеността на процесния автомобил, чрез покупко –продажба през 2020г. Не е спорно също, че след закупуването му, е сключен договор за лизинг с дружеството „Аутотрейд“ ООД, посочен като ползвател в свидетелството за регистрация на автомобила, част първа. Не е спорно, че последното дружество сключило договор за оперативен лизинг на автомобила с друго дружество – „Хандроб-тим“ ООД, като видно от писмо на Районна дирекция на полицията Прага, на л.149 от първоинстанционното дело, същият не е върнат на лизингодателя и в периода от 19.02.2021г. – 16.03.2021г., заедно с още други 4 автомобила е бил предмет на престъпление –обсебване, извършено от неизвестен извършител. Безспорно е също, че автомобилът е регистриран в България на името на ищеца по насрещния иск, като същият е с променени номера на рамата и действителния номер на рамата е WBAGW41060CE34599 - идентичен с този посочен в документите за собственост на ищцовото дружество. По досъдебно производство № 251зм - 259/2022г. на ОД на МВР-Бургас са иззети няколко автомобила, включително и процесният, като предмет на престъпление и веществено доказателство.Ищцовото дружество оспорва сделката – покупко-продажба между Н. и лицето Й. П., като твърди, че представеният писмен документ е неавтентичен – подписът не е на продавача Пух. Доказателства за установяване на автентичността на документа не са представени. Автентичността на документ може да се установява с всякакви доказателства, но от гласните такива, събрани пред първа инстанция не се установява кое е лицето, подписало договора като продавач. Свидетелят Д. установява само, че сделката е била между Н. и австрийски гражданин. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: разпоредбата на чл. 94 КМЧП предвижда, че когато страните по договора не са избрали приложимото право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан /ал. 1/. Определянето на привръзката на стълкновителната норма се преценява с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай, като е създадена и оборима презумпция за най-тясна връзка - предполага се, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на неговото сключване /чл.94, ал.2 КМЧП/. Същият критерий е използван и в чл.4, пар. 2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/. В договора за продажба найхарактерно е изпълнението на непаричната престация, т. е. изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността на продадената вещ, да предаде вещта, да носи отговорност при заявени претенции от трети лица и при евикция, да отстрани недостатъците на вещта, да плати обезщетение при неизпълнение или лошо изпълнение и други. Престацията на купувача се изразява в плащане на уговорената цена и заплащане на обезщетение при неизпълнение или изпълнение със забава. Поради това, че характерната престация при договор за продажба на стока е тази на продавача, приложимото материално право е правото на държавата, в която продавачът е имал своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора /lex venditoris/. Становището, че за двустранните и възмездни договори, при които се разменя вещ или услуга срещу пари, характерната престация прави лицето, което дължи вещта или услугата, като при договора за продажба това е продавачът, се възприема и от правната теория - така в мотивите на решение № 40 от 5.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2020 г., II г. о., решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, второ т. о. Тъй като се твърди от купувача – ищец по насрещния иск, че договорът е сключен с австрийски гражданин, за който се твърди, че е с обичайно местопребиваване в Австрия, то приложимото материално право е това на Република Австрия. Неоснователно е възражението в жалбата,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.67, ал.1 КМЧП, тъй като тя касае права върху превозвани вещи, каквато вещ не е спорният автомобил. Въззиваемият се позовава на придобиване на собственост на движимата вещ, чрез установяване на владение въз основа на възмездна сделка от несобственик, без да знае това. Разпоредбата на пар. 367, ал.1 от Австрийския общ граждански кодекс предвижда, че искът за собственост срещу законен и добросъвестен владелец на движима вещ се отхвърля, ако той докаже, че е придобил вещта срещу заплащане при публична тръжна продажба, от търговец в обичайния ход на неговата търговска дейност или от лице, на което предишния собственик е поверил вещта.В тези случаи законният и добросъвестен владелец придобива собствеността. Пар. 368, ал.1 от Кодекса определя владелеца като добросъвестен, когато нито знае, нито има основание да предполага, че вещта не принадлежи на прехвърлителя. Според ал.2 на същия законов текст, ако собственикът докаже, че владелецът е трябвало да изпита основателно съмнение поради естеството на вещта, поради нейната необичайно ниска цена, поради известните му лични качества на своя праводател, поради неговото предприятие или поради други обстоятелства, владелецът е длъжен да върне вещта на собственика. Съобразно даденото тълкуване в писмото на Министерството на правосъдието на Австрия, разпоредбата на пар.367 дава възможност за добросъвестно придобиване на собственост от лице, което не упълномощено, като това придобиване е независимо от правата на праводателя, но изисква прехвърлителен акт /сделка/ , т.е. е производно и възмездно /срещу заплащане/. Предпоставка е прехвърлянето да е съобразно общите правила за валидност на съответния способ. В писмото също е посочено, че съобразно австрийското законодателство добросъвестността се предполага, като трябва да съществува към момента на сделката. Тази презумпция размества тежестта на доказване - тя е на ищеца- действителен собственик, който трябва да установи хипотезите на пар.368, ал.2 от ГК на Австрия. С оглед на позоваването на ищецът по насрещния иск на хипотезата, при която придобиването на вещта срещу заплащане е станало от лице, на което собственика е поверил вещта, съдът съобрази тълкуването на тази хипотеза в писмото на Министерството на правосъдието на Австрия. Поверяването е налице, когато собственикът е предал доброволно на прехвърлителя изключителното владение на вещта, като правното основание за предаване е без значение /съхранение, лизинг, наем и др./. Във връзка с добросъвестността на купувача е посочено, че той е лице, което нито знае,нито има основание да предполага , че вещта принадлежи на друг, като дори леката небрежност изключва добросъвестността. При сделки с МПС съмнение възниква когато прехвърлителят не представи свидетелство за типово одобрение, или, ако от него не е видно прехвърлянето на собствеността на прехвърлителя и приобретателят, не извърши проверка или въпреки представяне на свидетелство за типово одобрение, при съмнение за недобросъвестност на вписаното лице, не провери фактурите и платежните документи. Когато от свидетелството за регистрация приобретателят е могъл да установи ,че прехвърлителят не е собственик на превозното средство, той е длъжен да настоява с особена настойчивост за представяне на свидетелство за типово одобрение. По отношение на формата за действителност на покупко-продажбата на МПС в Австрийския общ граждански кодекс е предвидено, че договорът може да бъде сключен устно или писмено, пред съд или извън него, със или без свидетели.Това различие във формата, освен в определените от закона случаи, не прави разлика по отношение на задължителността. На първо място следва да е посочи, че нито една от двете страни по делото не твърди автомобилът да е предмет на престъплението кражба или грабеж. Поради това е безпредметно да се изследва дали искът за собственост е предявен в преклузивния тригодишен срок по чл.78, ал.3 ЗС, за който съдът следи служебно и изтичането, на който правото на действителния собственик се преклудира и го лишава от право на иск за собствеността върху вещта.Налице са данни по делото, че в Чешката република е образувано производство за престъпление – обсебване, което е различно от посочените в чл.78,ал.2 ЗС престъпления – кражба и грабеж. Образуваното в България досъдебно производство също е за други престъпления. Съгласно приложимото право по Австрийския общ граждански кодекс, за да бъде уважен иска за собственост на ответника следва да се установи по делото, че той е придобил от несобственик, без знае това, фактическата власт върху движима вещ на валидно възмездно правно основание. Добросъвестността следва да е налице към момента на предаване на вещта. В допълнение към посочените предпоставки, движимата вещ трябва да е придобита или на публичен търг, или от търговец в обичайния ход на неговата търговска дейност, или от лице, на което собственикът е поверил вещта. В този случай той придобива собствеността върху вещта и искът на действителния собственик следва да се отхвърли. Установяване на фактическата власт върху вещта от ищеца по насрещния иск е доказано от показанията на разпитания свидетел, като от тях е видно, че след сделката ответникът се е прибрал в България с колата, а освен това е безспорно, че автомобилът е иззет именно от него, видно от представеното постановление на ОП –Бургас по образуваното досъдебно производство / л.57 от делото/. По отношение на валидността на сделката, ищцовото дружество твърди, на първо място, че тя е нищожна поради невъзможен предмет, поради накърняване на добрите нрави, а освен това твърди, че представеният от ответника договор е неавтентичен документ – не носи подписа на лицето, посочено в него като продавач. Независимо, че по делото не е установено дали посочените основания водят до нищожност на сделката, съгласно Австрийския общ граждански кодекс, дори това да е така, тези възражения са неоснователни. Не е спорно между страните, че автомобилът, предмет на договора между Н. и австрийския гражданин П. е с променен номер на рама и истинският номер е този, който е посочен в документите за собственост на ищцовото дружество, т.е. става дума за една и съща вещ. Пренабиването на номера на рамата не води до правна промяна на вещта и до невъзможност да бъде придобита с правна сделка- не прави сделката такава с невъзможен предмет. Неоснователно е възражението за нищожност на договора и поради накърняване на добрите нрави, поради ниската цена на придобиване. Съгласно трайната практика на ВКС една сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, ако насрещната престация е практически нулева, какъвто не е настоящият случай. По отношение на оспорване автентичността на документа, от който черпи права ответника, тежестта да установи истинността му е негова. От показанията на разпитания свидетел не се установява, че договорът, от който черпи права ответникът, е подписан именно от посочения в него като продавач Й. П.. В тези показания не се съдържат никакви данни с кого е сключен този договор.Поради това съдът приема, че този документ е неавтентичен, което води до извод за липса на сделка и не е доказано установяване на владение на основание валиден транслативен акт, годен да прехвърли собственост. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Продажбата е двустранен възмезден договор, който изисква две насрещни волеизявления, а при положение, че не е доказана автентичността на подписа на едната страна върху документа, материализиращ сделката, това води до липса на такава. Това е така, тъй като страните са избрали писмената форма за договора за покупко-продажба на МПС, възможност, която им дава Австрийския общ граждански кодекс. В съдебно заседание на 06.11.2024г. процесуалният представител на ищеца по насрещния иск изрично е заявил, че собствеността е придобита с писмен договор. Поради това следва да се докаже от страната, която черпи права от него, че такъв договор е подписан от лицето, посочено в него като продавач, т.е, че е автентичен документ.Това впрочем има значение и за установяване на твърдението на Н., че е придобил владението от лице, на което собственикът е поверил вещта, т.е. има значение с кое конкретно лице е сключена сделката и дали то има такова качество. Отделно, по делото не доказано, че е налице и хипотезата, на която се позовава ищецът по насрещния иск – че колата е поверена доброволно от собственика на неговия прехвърлител. Безспорно е между страните, че е налице договор на оперативен лизинг между „Аутотрейд“ ООД и „Хандробтим“ ООД, но липсват каквито и да е доказателства последното дружество да е поверило владението на колата на прехвърлителя Й. П. на някакво правно основание. Съдът не споделя тезата на ищецът по насрещния иск, че щом автомобилът не е предмет на кражба, то единственият извод е, че преди да изчезне, той е поверен на друг, който не го е върнал. От фактът, че автомобилът не е предмет на престъплението кражба, а на обсебване, по никакъв начин не следва единственият възможен извод, че той е предоставен конкретно на продавача на ответника, със съгласието на собственика, на някакво правно основание. Следва да бъде установено по делото не, че вещта е поверена от собственика изобщо на някакво лице, а конкретно на лицето, от което придобива фактическа власт въззиваемия /прехвърлителя/. Този факт остана недоказан по делото и съответно не е доказано изискването на пар. 367,ал.1,изр.1, посл.хипотеза от Австрийския общ граждански кодекс. Независимо от горното, дори да се приеме, че фактическата власт върху автомобила е придобита от лице, на което собственикът е поверил вещта, въз основа на валиден възмезден транслативен акт, годен да прехвърли собственост, то са налице доказателства, от които може да се направи обоснован извод за недобросъвестност на купувача. В отговора на исковата молба и в обстоятелствената част на исковата молба по насрещния иск, той се позовава на покупко-продажба, съгласно представен писмен договор, в който е посочена цена на придобиване 4950 евро, но нито в отговора на исковата молба, нито в обстоятелствената част на исковата молба по насрещния иск се съдържат твърдения, че действително уговорената цена е 20 000 евро, както се сочи от свидетеля, разпитан по делото /независимо от горното е налице и забрана за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ със свидетелски показания, съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1,т.6 ГПК, без изрично съгласие на другата страна, каквото съгласие не е изразено/. Поради липсата на такива твърдения, съдът приема, че цената, на която е придобит автомобилът е посочената в договора 4950 евро. Установената от заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза пазарна цена на същия към датата на сделката е в размер на 47 614 евро. Установено е също от показанията на свидетеля, че ответникът е бил наясно, че автомобилът струва значително повече /поне двойно повече/, но не е предприел никакви действия да установи причината за тази изключително ниска цена, нито да извърши някаква проверка дали продавачът е собственик. Действително, същият не разполага със специални знания да установи дали свидетелствата за регистрация на автомобила са истински документи или не, или номерът на рамата е променен, но при тази необичайно ниска цена е следвало да изиска от продавача всички документи, установяващи по категоричен начин правата на продавача /както е посочено в отговора на МП на Австрия – фактури и платежни документи/. В представеното от самия ищец по насрещния иск свидетелство за регистрация на МПС –първа част е посочено изрично, че това не е доказателство за собственост, а Н. е знаел немски език, щом е разговарял с продавача, както сочи свидетелят. Освен това той се е занимавал с таксиметрова дейност и отдаване на коли под наем, както и със закупуване и препродаване на автомобили /в този смисъл са събраните гласни доказателства/, поради което е бил напълно наясно, че автомобил от такъв клас, с всякакви екстри, както посочва свид.Д., произведен през месец февруари 2020г./ в този смисъл заключението на САТЕ /струва към датата на покупката - октомври 2021г. в пъти повече от цената, на която е закупен. С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказано, че ответникът е следвало да изпита основателно съмнение поради естеството на вещта /луксозен автомобил, произведен година и осем месеца преди продажбата/ и нейната необичайно ниска цена, че тя не принадлежи на неговия праводател. Всички тези обстоятелства, установени по делото водят до категоричен извод, че Н., към датата на придобиване на фактическата власт върху вещта не е добросъвестен владелец и не може да придобие собствеността върху процесния автомобил на посоченото от него основание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният от „ШкоФин“ ООД положителен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Насрещният иск на Е. Н. следва да бъде отхвърлен. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени като неправилно. С оглед изхода от спора на въззивното дружество следва да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски в двете инстанции, в какъвто смисъл е направено искане от процесуалния представител, в размер общо на 4849,60евро, включващи държавни такси, заплатени възнаграждения на вещи лица и адв.хононар, платен по банков път. По делото е постъпила и частна жалба против определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата на „ШкоФин“ ООД за изменение на решението в частта за разноските. С оглед на крайния резултат от спора, то също подлежи на отмяна. Мотивиран от горното съдът