Решение № 227 от 18.2.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 2806/2025 г.

Производството е образувано по предявени искове по чл.128 от КТ; иск по чл.162 ал.3 от КТ; иск по чл.221 ал.1 от КТ; иск по чл.224 ал.1 от КТ. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност •••, по силата на трудов договор от 22.01.2024г., при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1000лв, като последните изменения на основното трудово възнаграждение е с допълнително споразумение от 01.01.2025г, с което е увеличено на 1300лв. и допълнителна квалификация 580 лв. Сочи, че е ползвала болничен, считано от 30.062025г. Ищцата заявява ,че на 19.08.2025г. на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответника, като в заповедта е посочено да бъде изплатено на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и по чл.221 ал.1 от КТ, но същите не били изплатени. Ищцата заявява, че към момента на подаване на исковата молба не й е изплатено цялото дължимо трудово възнаграждение и горепосочените обезщетения. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 2937,67лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение в нетен размер за периода м.май 2025г.-29.06.2025г., сумата 125,33лв., представляваща обезщетение за първите два работни дни от временната неработоспособност, сумата 1880лв.-обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, сумата 716,19лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от осем работни дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното дружество, в който предявените искове са оспорени само по размер, по съображения изложени в отговора. С протоколно определение от 23.01.2026г. съдът по искане на ищцовата страна е допуснал изменение на предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 128 от КТ да се счита намален по размер от 2937,67 лв. на 1064,84 лв.; искът с правно основание чл. 162, ал. 3 от КТ от 125,33 лв. да се счита увеличен по размер на 139,92 лв.; искът с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ от 1880 лв. да се счита намален по размер на 1692 лв.; искът с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ от 716,19 лв. да се счита намален по размер на 490,43 лв. От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Ищецът Р. Л. И. е работила по трудово правоотношение при ответника •••, по трудов договор от 22.01.2024г. на длъжност ••• при пълно работно време и уговорено основно месечно възнаграждение от 1000лв. и допълнителни възнаграждения за квалификация 420лв. Трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 01.05.2024г. като основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 1100лв. и допълнителна квалификация 580лв. Трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 01.01.2025г., като основното месечно трудово възнаграждение е увеличено на 1300лв. и допълнителна квалификация 580лв. Същите били платими до 30-то число на месеца, следващ този, за който са дължими. По делото не е спорно, че ищцата е ползвала болнични, считано от 30.06.2025г. Със заповед ••• е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ, като в заповедта е посочено на ищцата да се изплатят обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по същество същият е основателен. Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови възнаграждения ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника ••• на длъжност ••• Между страните в настоящото производство не се спори, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не наведе възражения за неизпълнение на трудови задължения от страна на работника. Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по делото доказателства се установи, че за периода м. май 2025г.- 29.06.2025г ищцата не е получила в пълен размер полагащите й се трудови възнаграждения за този период. Размерът на уговореното месечно трудово възнаграждение се установи от представения трудов договор и не се оспорва от ответника в претендирания след изменението нетен размер. С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищцата трудови възнаграждения, предмет на настоящото производство. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане на всички дължими суми. С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения за процесния период от м.май 2025г. до 29.06.2025г. се явява основателен и доказан в пълния претендиран след изменението на исковата претенция нетен размер от 544,45 евро, чиято левова равностойност е 1064,84 лв. и следва да бъде уважен. Основателна е и исковата претенция по чл.162 ал.3 от КТ ,която не се оспорва от ответната страна в претендирания след изменението на иска нетен размер от 71,54 евро, чиято левова равностойност е 139,92лв. По иска по чл.221 ал.1 от КТ Прекратяването на правоотношението по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, е довело до възникване правото на ищеца да претендира от ответника плащане и на обезщетение, равняващо се на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Размерът на обезщетението е съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ. Липсата на доказателства за изпълнение на задължението на работодателя за плащане на обезщетението води до извод за основателност и на претенцията по чл. 221, ал. 1 от КТ в пълния претендиран след изменението на иска нетен размер от 865,11 евро, чиято левова равностойност е 1692лв. По иска по чл.224 ал.1 от КТ Предявения иск е допустим, а разгледан по същество искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, с правно основание чл.224 ал.1 от КТ е основателен и доказан по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като в ал.2 е посочено, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работодателят е посочил да бъде изплатено на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, но няма доказателства за плащане, поради което исковата претенция по чл.224 ал.1 от КТ е основателна в пълния претендиран след изменението на иска нетен размер от 250,75 евро, чиято левова равностойност е 490,43лв. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху горепосочените главници следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /16.09.2025г./ до окончателното изплащане. По разноските Ищецът е претендирала присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в нейна полза следа да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,65 евро. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса, /определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50лв./, която възлиза в размер на общо сумата 85,72 евро по всички предявени искове, както и 2,56 евро за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения. Ръководен от гореизложеното, съдът