Решение № 574 от 12.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5367/2026 г.

Мотиви към Решение по НЧД № 5367/2026г. по описа на СГС,

6-ти състав

Производството е по реда на чл.18, ал.1 вр.17 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.

Образувано е по повод депозирано искане на СГП във връзка с молба от Главната прокуратура на Република Украйна чрез МП на Република България за екстрадиция на украинския гражданин Ю.И.Ш. с цел провеждане на наказателно производство и с цел изтърпяване на наказание.

Искането се явява процесуално допустимо – подадено е от оправомощен орган в кръга на компетенцията му и пред съответен компетентен съд съгласно чл.16, ал.1 от ЗЕЕЗА.

Украинският гражданин Ю.И.Ш. дава съгласие за предаване на съдебните власти на Република Украйна.

При проведените съдебни прения двете процесни страни навеждат идентични доводи за допускане на екстрадиция на украинския гражданин с основен довод за изразено доброволно изявление на лицето в тази насока

Съдът, като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното:

Исканото лице Ю.И.Ш. (Y.I.S.) е роден на ••••••••г. в Лабинск, Краснодарски край, Руска федерация, украински гражданин, с последен известен адрес: ул. ••••••••, гр. Лозова, Харковска област, Република Украйна.

С писмо №99-Е-129#2/28.07.2026г. на Министерство на правосъдието на Република България е изпратена в Прокуратурата на Република България официална молба №19/1/2/25281-26 от 13.07.2026г. на Главната прокуратура на Република Украйна, ведно с приложенията към нея, с която се иска екстрадиция на украинския гражданин Ю.И.Ш., роден на •••••••• година в Руската Федерация, във връзка с провеждано разследване в Украйна за извършено престъпление по чл.186, т.4 от НК на Република Украйна, наказуемо от 7 до 10 години „лишаване от свобода“ и за изтърпяване на наказание за извършено престъпление по чл.185, т.4 от НК на Република Украйна, за което лицето е осъдено на „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, наложено му с присъда от 26.10.2023 година на Павлоградският градски и районен съд в Днепропетровска област.

В искането за екстрадиция е отразено изрично, че се издава срещу исканото за предаване лице, чиято самоличност е индивидуализирана с име, рождена дата и настоящ адрес в Република Украйна.

В Република Украйна е образувано наказателно производство, което е на етап досъдебно разследване срещу исканото лице за престъпление – грабеж, съчетан с незаконно проникване в жилище, извършен при условията на военно положение, на 23.05.2023г. в Б.-, Житомирска област, Република Украйна. На 23.01.2025г. Б.-ският районен съд е наложил „задържане под стража“ като превантивна мярка по отношение на Ю.Ш.. Поради напускането на страната от Ш. наказателното дело не е приключило. В резултат на това лицето е обявено за издирване, а Б.-ският районен съд на 23.01.2025г. е постановил „задържане под стража“ по отношение на същия по дело № 274/4812/23. Същевременно на 26.10.2023г. Ю.Ш. е осъден от Павлоградския районен съд на Днепровска област за извършване на престъпление по чл.185, ал.4 от НК на Република Украйна (кражба, съчетана с незаконно проникване в жилище, извършен при условията на военно положение), като му е наложено наказание четири години „лишаване от свобода“.

Прави се искане с цел приключване на образуваното наказателно производство, както и за изтърпяване на наложеното наказание, за предаване на лицето, за което се установява, че се намира на територията на Република България. Към настоящия момент исканото лице изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.София, наложено му с присъда № 20/07.02.2025 година по НОХД № 5098/2024г. по описа на Районен съд Бургас, влязла в сила на 01.08.2025 година.

Съдът установи изложените факти въз основа на официалната молба за екстрадиция на украинския гражданин, справка за съдимост, Определение за постановяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по дело № 274/4812/23, Постановление за спиране на досъдебното разследване и обявяване на издирване на заподозрения, Присъда от 26.10.2023г. по дело № 185/9450/23 и останалите приложени по преписката документи, приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.283 от НПК.

Настоящият съд, като съобрази приложените към молбата за екстрадиция документи от Република Украйна, законовите разпоредби на ЗЕЕЗА и в рамките на своята компетентност, приема за установено следното от правна страна:

Молбата за екстрадиция е основателна. В настоящото производство не подлежи на изследване самото обвинение и неговата доказаност и обоснованост. Всички документи с процесуално значение, изпратени от издаващата държава, са еднопосочни по отношение на предмета на наказателното преследване срещу украинския гражданин и неговото процесуално качество.

Спазени са изискванията на чл.9 от ЗЕЕЗА, като молещата държава е изпратила цялата необходима информация, относима към екстрадиционното производство. Екстрадицията е с цел провеждане на разследване в Република Украйна за извършено престъпление по чл.186, т.4 от НК на Република Украйна, наказуемо от 7 до 10 години „лишаване от свобода“ и за изтърпяване на наказание за извършено престъпление по чл.185, т.4 от НК на Република Украйна, за което лицето е осъдено на „лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години „лишаване от свобода“, т.е. налице е основанието по чл.5, ал.2 ЗЕЕЗА.

На следващо място съдът отбелязва, че инкриминираните деяния, предмет на разследване, респективно изпълнение в Република Украйна, имат аналог и по българското законодателство – чл.195, ал.1 от НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години. В случая двойната наказуемост е вън от съмнение, тъй като няма изискване за пълна идентичност, а съвпадение в основните признаци на престъпните състави на националните законодателства /аргу. чл.5, ал.3 от ЗЕЕЗА /.

Съдът счита, че в случая не са налице основания за недопускане на екстрадицията. Исканото лице не попада в категорията на лицата, посочени в чл.6 от ЗЕЕЗА, т.е. към момента на получаване на искането за екстрадиция Ш. не е български гражданин; не е лице, на което е предоставено убежище на територията на Република България; не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България; не е малолетен и следователно е наказателно-отговорен.

Съдът, при извършена цялостна служебна проверка установи, че не са налице абсолютните основания за отказ, визирани в чл.7 от ЗЕЕЗА, а именно:

• по чл.7, т.1 от ЗЕЕЗА - процесното престъпление не е политическо или свързано с такова;

• по чл.7, т.2 от ЗЕЕЗА - престъплението не се ползва със съставомерни елементи на военно престъпление;

• по чл.7, т.3. от ЗЕЕЗА - разглеждането на делото няма да се извърши от извънреден съд в Република Украйна, както и присъдата по отношение на лицето не е постановена от такъв съд;

• по чл.7, т.4 от ЗЕЕЗА - молбата за предаване няма за цел преследване или наказване на лицето на основания раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения и няма основания съдът да прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания;

• по чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА - видно от изпратените материали, се касае за криминални деяния, за които се провежда, респ. е проведено, наказателно производство срещу Ш. и липсват каквито и да било сериозни и обосновани подозрения, че при екстрадицията лицето ще бъде изправено пред реална опасност от подлагането му в молещата държава на насилие, изтезание, нечовешко или унизително отношение;

• по чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА - видно от горепосочените доказателства, абсолютната давност в Украйна е 15 години и е започнала да тече от 24.05.2023г., т.е. към момента не е изтекла и по законодателството на Република България също не е изтекла;

• по чл.7, т.7 от ЗЕЕЗА - няма данни за образувани и неприключили НП спрямо исканото лице в Р България.

• по чл.7, т.8 от ЗЕЕЗА - законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание за престъплението, за което е образувано наказателно производство, като в случай на осъждане, предвиденото наказание е в рамките на 7-10 години „лишаване от свобода“.

Налице са обаче основанията, предвидени в чл.18, ал.1 от ЗЕЕЗА, за отлагане на екстрадицията. Видно от приложена по делото справка за съдимост с присъда № 20/07.02.2025 година по НОХД № 5098/2024г. по описа на Районен съд Бургас, влязла в сила на 01.08.2025 година на Ю.И.Ш. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години за извършени престъпления на територията на Р България на 03.06.2024г. и 14.06.2024г. по чл.195, ал.1, т.3 от НК и за времето от 25.05.2024г. до 14.06.2024г. по чл.339, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“;

С оглед гореизложеното, исканото лице следва да бъде предадено на молещата държава Р Украйна, като фактическото му предаване следва да бъде отложено до изтърпяване на наложеното му наказание по НОХД № 5098/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

На основание императивната норма на чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът взе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на исканото лице от момента на крайното изпълнение на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 /пет/ години до фактическото му предаване на молещата държава.

Относно въпроса за изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА препис от съдебното решение (след влизането му в сила) следва да се изпрати на Началника на Затвора – гр.София.

При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

Председател:

Членове:1.

2.