Чл. 17 ЗЕЕЗА
Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест
Глава третаРаздел Iin forcecited by 87 decisions
Молбата за екстрадиция се разглежда в открито съдебно заседание в състав трима съдии с участието на прокурор.
Съдът назначава на исканото лице защитник, ако няма такъв, и преводач, ако не владее български език, разяснява му правото да даде съгласие за незабавно екстрадиране и последиците от това.
Съдът може да изиска от молещата държава допълнителна информация, като определи срок за нейното получаване.
В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, исканото лице и неговия защитник.
Съдът обсъжда:
налице ли са условията почл. 5и6и има ли основания за отказ за екстрадиция почл. 7или8;
има ли основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция.
При множество молби за екстрадиция на едно лице за едно и също или за различни престъпления съдът обсъжда и въпросите относно мястото на извършване на престъпленията, гражданството на исканото лице, тежестта на извършените престъпления, поредността на извършването им и възможността за последваща екстрадиция в друга молеща държава, датите на получаване на молбите и наличието на условия за взаимност. Когато една от молбите е подадена от международен наказателен съд, тя се ползва с предимство пред останалите.
Съдът постановява решение, с което допуска или отказва екстрадиция, като го обявява незабавно след изслушването по ал. 4. Във всички случаи, когато постановява решение, с което допуска екстрадицията, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице до фактическото му предаване на молещата държава.
С решението съдът се произнася и по предаването на молещата държава на намерените в лицето и свързани с деянието документи, книжа и вещи. Те се предават и когато междувременно лицето е починало или се е укрило.