Решение № 275 от 23.9.2026 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1587/2026 г.

Производството е образувано по реда на чл. 17 от ЗЕЕЗА. Образувано е по искане на прокурор от Окръжна прокуратура Варна, към което е приложена съдържащата се молба на съдебните власти на Република Украйна за екстрадиране на лицето Ю. Б., роденa на •••••••••• г. в гр. Одеса, Р. Украйна, притежаваща украинска л.к. № •••••, издадена на 23.06.2022 г.. В писменото искане и в хода на проведеното открито съдебно заседание се твърди от прокурора, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция били приложени извлечение от приложимите законови разпоредби на молещата държава, включително тези, касаещи давността за наказателно преследване, Приложение към искането /относно изпълнение от страна на Украйна на задълженията й по международните договори и практиката на ЕСПЧ за оценка на мерките, предприети от правителството на Украйна за осигуряване на безопасни условия за осъдените и задържаните лица по време на военно положение; В съдебното заседание Ю. Б. не желае доброволно да бъде екстрадирана в молещата държава. Защитникът на поисканото за екстрадиция лице адв. К. Т. от БАК оспорва молбата за екстрадиция, считайки че са налице основанията за отказ от предаване на Ю. Б., разписани в чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. Излага съображения в няколко насоки. На първо място твърди, че Република Украйна се намирала във военно положение и в тази връзка е декларирала на основание чл. 15 от ЕКПЧ пред Съвета на Европа / съгласно Нота № JJ9325С от 02.03.2022 г. /, че докато трае военното положение дерогира изпълнението на задълженията си по ЕКПЧ, и в частност на членове 5, 6, 8 и 13 от ЕКПЧ. Посочва, че в Украйна не са гарантирани живота и здравето на задържаните лица в арести и затвори в резултат на водените бойни действия. Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното: Производството е образувано по искане на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл. 9, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Тези документи са съставени на украински език като официален на молещата държава и към тях е приложен превод на български език, съгласно чл. 9, ал. 2 ЗЕЕЗА. Преписката съдържа официална молба от съдебните власти на Република Украйна за екстрадиция на лицето Ю. Б., роденa на •••••••••• г. в гр. Одеса, Р Украйна, притежаваща украинска л.к. •••••, издадена на 23.06.2022 г.. Въз основа червен бюлетин с контролен номер № А-11868/7-2026 / 24.07.2026 г. Ю. Б. е обявена за издирване от Интерпол – Украйна c цел арест и последваща екстрадиция за провеждане на наказателно преследване за престъпления, предвидени в чл. 191 и чл. 366 от НК на Украйна – длъжностно присвояване и документно престъпление. За посочените престъпленията максималното предвидено наказание е до 8 /осем/ години "лишаване от свобода". Ю. Б. е задържана на Летище Варна 03.08.2026 г., а Постановление на ВКП от 11.09.2026 г. е задържана за 72 часа. С определение на ВОС по ЧНД № 1318 / 2026 г. е взета МНО „Домашен арест“. В срока на временното задържане от Главна прокуратура Ризницка 13/15 Киев № 19/1/2-25435-26 / 24.08.2026 г. е получена официална молба на компетентните съдебните власти на Република Украйна за екстрадиция /запитване за предаване/ на лицето Ю. Б., ведно с документи в нейна подкрепа окомплектовани с превод от украински език. От представените доказателства се установява, че Ю. Б. се издирва в Украйна за това, че в периода 02.01.2020 г. – до края на ноември 2023 г., в качеството си на директор на „Одисейски лицей Европейски“ действайки с други в сговор, злоупотребявайки със служебното си положение е внасяла в табелите за отчитане на работното време съзнателно неверни данни за отработените от нея часове, въз основа на което неоснователно са начислени и й изплатени трудови възнаграждения, които не и се следват в размер на 389 851,61 гривни. Така описаните деяния имат подобен еквивалент в състави от НК на Р. България - престъпления по чл. 202, ал. 1 от НК, наказуемо с "лишаване от свобода" от 1 до 10 години, както и престъпление по чл. 308 от НК. Всички тези състави касаят тежки умишлени престъпления. От представеното от Украйна извлечение на относими разпоредби на закона на молещата държава е видно, че давността за наказателно преследване на престъпните деяния не е изтекла. Не са изтекли и давностните срокове за наказателно преследване на престъпленията по българския НК. Европейската конвенция за екстрадицията/ЕКЕ/ от 13.12.1957 г. е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я държави. Р България и Украйна са подписали и ратифицирали ЕКЕ и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за Р България и на 09.06.1998 г. - за Украйна. Същевременно в периода 19971999 година Украйна е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и Европейската конвенция за правата на човека / официален сайт на Съвета на Европа/. Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. При внимателния преглед и след запознаване със съдържанието на молбата за екстрадиция, настоящия състав прави извода, че същата е подадена от компетентен орган на молещата държава в необходимата писмена форма. Касае се за искане за предаване на лице, намиращо се на територията на Република България за изпълнение на изпълним акт на национален съд на молещата държава за определяне на мярка за процесуална принуда, изискваща задържане под стража - заповед за арест или съдебно решение, имащо същата сила. Искането е адресирано до компетентните органи на Република България. Изпратени са и извлечения от приложимите законови разпоредби, включително за давността /чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че престъплението не е погасено по давност. Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице. При така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните изводи, съобразявайки чл. 17, ал. 5 от ЗЕЕЗА, а те са: Фактическото изложение на престъпното поведение на поисканата за предаване Б. сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 202 от НК и по чл. 308 от НК Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по чл. 6, ал. 1, т. 1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство към момента на получаване на искането за екстрадиция. Правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление съгласно вътрешното ни право изпълнява изискването за двойна наказуемост и наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум. От друга страна тя кореспондира с давността за наказателното им преследване съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Не са налице посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано и прекратено наказателно производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата държава. Основно следва да се обсъди и дали са налице някои от пречките, посочени в чл. 7, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от ЗЕЕЗА, възведени като абсолютни основания за постановяване на отказ за екстрадиция в каквато насока са изцяло възраженията на защитата. С указ № 64 / 2022 на президента на Украйна е въведено военно положение в Украйна и редица права и свободи на гражданите са били временно ограничени за срок от 30 дни. В тази връзка страната е декларирала пред Съвета на Европа с вербална нота JJ9325C от 02.03.2022 г. по реда на чл. 15 от ЕКПЧ, че дерогира изпълнението на задълженията си по конвенцията, касаещи правото на свобода и сигурност; правото на справедлив съдебен процес; правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на ефективни правни средства за защита, обусловено от приети извънредни закони, валидни за периода на обявеното военно положение в страната. С вербална нота от м. юли 2026г. Украйна е декларирала пред Съвета на Европа по реда на чл.15 от ЕКПЧ, че дерогира изпълнението на задълженията си по ЕКПЧ, касаещи правото на свобода и сигурност; правото на справедлив съдебен процес; правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на ефективни правни средства за защита, обусловено от приети извънредни закони, валидни за периода на обявеното военно положение в страната. Постоянното представителство на Украйна към Съвета на Европа поднася своите почитания на Генералния секретар на Съвета на Европа и има честта да представи на Генералния секретар, от името на правителството на Украйна, информация относно мерките за дерогация от задълженията си по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно Указа на Президента на Украйна от 13 юли 2026 г. № 596 / 2026 „Относно удължаването на срока на военното положение в Украйна“, с който военното положение в Украйна се удължава, считано от 05:30 ч. на 2 август 2026 г., за срок от 90 дни. Посоченият по-горе Указ е одобрен със Закона на Украйна от 14 юли 2026г. №4928-IX „Относно одобряването на Указа на Президента на Украйна „Относно удължаването на срока на военното положение в Украйна“. С това украинската държава заявява, че продължава дерогацията на задълженията си по чл. 2 § 3, чл. 9, 14 и 17 от Международния пакт за граждански и политически права, както и на тези по чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. По този начин молещата държава декларира невъзможност да гарантира пълното изпълнение на международни договори в периода на войната и въвеждане на военно положение на територията и до пълното прекратяване на нарушаване суверенитета, което води до категоричен извод, че за това време законодателство в областта на наказателното правораздаване, по преценка на Украйна е несъвместимо с изискванията на чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ. Следователно към настоящия момент евентуалното предаване на лицето за водене на наказателно производство срещу него в Украйна, би довело не само до накърняване на негови права, гарантирани от международни договори, по които Р България е страна, но и до нарушаване на същите. Поради това съдът приема, че към настоящия момент правата на исканото лице по чл. 5, чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от ЕКПЧ са лишени от защита от страна на украинската държава за времето на обявеното военно положение на нейна територия и до оттеглянето на заявената дерогация по чл. 15 от ЕКПЧ, което е абсолютно основание за отказ за екстрадиция по смисъла на чл. 7, т. 5 от ЗЕЕЗА. Настоящият съдебен състав не приема като достатъчна гаранция приложеното към искането за екстрадиция писмено изявление от прокурор от офиса на генералния прокурор на Р Украйна, с което заявява, че невъзможността да се гарантира пълното изпълнение от украинската страна на задълженията по международните договори за международно сътрудничество трябва да се разбира като невъзможност за изпълнение на такива задължения само на териториите на Украйна, временно окупирани от Руската федерация. Общоизвестен е факта, че и към настоящия момент на територията на цяла Украйна, включително и на територията на Одеска област /където напрактика ще пребивава исканото лице/ се водят активни военни действия, пряко застрашаващи живота и здравето на гражданите. С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за екстрадиция на Ю. Б. е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена. Съдебния състав прецени, че с оглед изразеното становище с настоящото решение, процесуалното поведение на Б., трайното и устройване в страната и трудовата й ангажираност, действащата към настоящия момент МНО е прекомерна, а по-лека такава би обезпечила безпроблемно участието й в екстрадиционното производство. Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът