Решение № 1998 от 5.10.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 387/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Делото е образувано по жалба на „А и Г – 2008“ ЕООД, ЕИК 200335157 със седалище и адрес на управление: гр. Омуртаг, ул. „Генералска“ № 52, представлявано от управителя Г. Х. против РА № Р-03002523005058-091-001 от 23.04.2024 г. издаден от Р. С. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна и Д.П. – гл. инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна, потвърден изцяло с Решение № 114/ 12.07.2024 г. на директора на Д“ОДОП“ – Варна, при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за жалбоподателя за Корпоративен данък за 2022 г. в размер на 5 666, 67 лв. за главница и 627, 43 лв. за лихва и задължения за ДДС за ДП м. 06. 2022 г. в размер на 2 500 лв. за главница и 538, 41 лв. за лихва; за ДП м. 07.2022 г. в размер на 2933,33 лв. за главница и 606, 47 лв. за лихва; за ДП м. 08.2022 г. в размер на 5900 лв. за главница и 1 169, 02 лв. за лихва и ДП м. 06.2023 г. в размер на 8, 90 лв. за главница и 0,94 лв. за лихва или общо ДДС в размер на 11 342, 23 лв. за главница и 2 314, 84 лв. за лихва. Жалбоподателят оспорва изцяло процесния РА, с който са определени допълнителни задължения за КД и ДДС. Счита, че издаденото решение на директора на Д“ОДОП“ – Варна е издадено извън срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. РА и незаконосъобразен, постановен при съществени процесуални нарушения, липсата на доказателства, потвърждаващи мотивите в акта, при непълнота и липсата на доказателства и нищожен в частта за ДПм. 06, м. 07. 2023 г. поради липсата на ЗВР за тези периоди. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като РО е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, т. 4 – липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчното облагане, т. 5 – документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Счита, че не са налице тези обстоятелства. РЛ има обща регистрация по ДОПК и специална по ЗДДС, като са били подавани ГДД и в хода на ревизията са представени всички изискани счетоводни документи – първични и регистри. Ревизионното производство по ЗДДС е проведено от РО за периода 01.01.2022 – 31.07.2023 г., като за периода е приложен чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като в РА не са изложени фактически и правни основания за това. Поради това РА в тази си част е незаконосъобразен като постановен при липсата на мотиви. Оспорва констатациите за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При липсата на констатации в за обстоятелствата по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2/ в случая/, наличието на приход не се предполага, а следва да бъде безспорно установен от органа по приходите, който следва да определи данъчната основа съгл. изискванията на чл. 122, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ДОПК, като докаже наличието на приход. РО е определил данъчната основа за облагане по ЗКПО за ДП 2022 г. като е приел, че са налице неотчетени приходи, получени от 6 лица, в брутен размер на 68 000 лв.: 04.06.2022 г. – 15 000 – С. С.; 21.07.2022 г. – 12 500 - Е. З., 24.07.2022 г. – 5 100 – Ш. Х.; 21.08.2022 г. – 15 000 – Д. И.; 26.08.2022 г. – 11 400 – Т. А.; 31.08.2022 г. – 9 000 – М. М.. В писмените обяснения на [населено място] липсват данни за капацитета на заведението – дали в него има 600 места. В данъчната преписка липсват обясненията на Ер. З.. В обясненията си Ш. Х. твърди, че данъчното събитие е било през м. 06. - м. 07. 2022г. за около 300 гости, за които е платено по около 17 лева на човек, като цифрата е зачерквана и поправяна неизвестно от кого. В обясненията си Д. И. сочи, че заведението има площ и може да побере 400 човека, като не е ясно, дали той може да определи капацитета на заведението, дали това са били гости на неговото тържество или изразява мнение. В данъчната преписка липсват обясненията на Т. А.. В обясненията си М. М. сочи, че прави съпоставка с други 4 питейни заведения в гр. Омуртаг и гр. Търговище. Налице е несъответствие между записаното в РД и РА за ДП 2022 г. по ЗКПО. В ДР на стр. 24 е записано, че при формиране на данъчната основа за облагане с КД ще бъдат включени, установените нетни приходи в размер на 61 583, 33 лв. В РА на стр. 5 е записано „Установени нетни приходи от продажби за 2022 г. – 56 666, 67 лв./68 000, 00 лв. – 120 %. Поради това, констатациите в РА не се потвърждават от установеното в РД. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя. Получена е молба за присъждане на направените по делото разноски в размер на 3 380, 15 € ведно със списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В дадения от съда срок са представени писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя със становище за отмяната на издадения РА. Ответникът в производството – директорът на дирекция "ОДОП"– Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата. В дадения от съда срок представя писмени бележки със становище за неоснователност на жалбата и присъждането на разноски в размер на 1 122, 59 €. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Ревизията на жалбоподателя е възложена със ЗВР от 22.08.2023 г. с последващи заповеди за изменение, спиране и възобновяване, с предмет приложението на ЗКПО за периода 01.01.2022 до 31.07.2023 г. и приложението на ЗДДС за периода от 01.01.2022 г. до 31.07.2023 г. За констатациите от ревизията е бил съставен РД, срещу който не е постъпило възражение в законово установения срок. На 23.04.2024 г. е издаден оспорения РА, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО в общ размер на 5 666, 67 лв. за главница и 627, 43 лв. за лихви и задължения за ДДС в общ размер на 11 342, 23 лв. за главница и 2 314, 84 лв. за лихви. Издаденият РА е бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна на 07.05.2024 г. изцяло. В жалбата по административен ред са оспорени същите основания за оспорване, както и в жалбата до съда. Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 114 от 12.07.2024 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло. Решението е съобщено на жалбоподателя на по ел. път, а жалбата срещу РА е постъпила при ответника на в законово установения срок 17.05.2024 г. Жалбата е допустима, изхожда от адресата на РА и е подадена в законово установения срок. Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на управителя на дружеството - жалбоподател на 25.07.2023 г.(стр. 3 от адм. преписка), с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Издадена е ЗИЗВР № 2/ 29.12.2023 г. / 279 от адм. преписка/. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя по ел. път. (стр. 354 от адм. преписка) Ревизираното лице не се е възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение. В Ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Поради това не се споделят доводите на жалбоподателя за формални мотиви на РА. В решението на директора също са изложени фактически и правни основания за потвърждаването на издадения Ревизионен акт. Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта. По съществото на спора съдът приема, че спорът между страните е по приложението на материалния закон. Жалбоподателят оспорва РА основно с мотива, че не са налице доказателства, които да подкрепят констатациите на РО. За обективното установяване на фактите от значение за ревизията, органите по приходите са извършили редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА по силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Приобщени са доказателства, събрани в хода на извършената проверка. В хода на ревизията е установено, че дружеството жалбоподател е местно ЮЛ, регистрирано в ТР при АВ на 28.08.2008 г. с правно организационна форма ООД, с внесен капитал от 5 000 лв. и двама съдружници. По ДОПК е регистрирано на същата дата в ТД на НАП – Варна, офис – Търговище. Дружеството е регистрирано на 15.10.2008 г. на осн. Чл. 100, ал. 1 от ЗДДС по избор, независимо от облагаемия доход, регистрацията по ЗДДС е била прекратена на 14.08.2023 г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност, вписан в ТР – разкриване и експлоатация на хотели ресторанти и заведения за бързо хранене, търговия на дребно и едро в страната и чужбина, туроператорска и турагентска дейност и др. В хода на ревизията от жалбоподателя е била изискана търговската и счетоводната документация за ревизирания период. РЛ е представило част от изисканите документи, като не е представило счетоводните регистри за периода 01.01.2023 до 31.07.2023 г. и всички първични счетоводни документи за ревизирания период. Представена е била Оборотна ведомост за времето от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., без счетоводни документи, на основание на които се бил извършени счетоводните записвания. Поради това на жалбоподателя е било изпратено второ известие за представяне на документи и писмени обяснения, като РЛ е представило допълнително документи. След анализ на представените документи от жалбоподателя РО са достигнали до извода, че по Оборотната ведомост за 2022 г. не се установяват отчетени приходи и разходи за извършване на стопанска дейност на дружеството. След извършена справка в НАП РО са установили, че за финансовата 2022 г. дружеството има подадена ГДД по чл. 92 от ДОПК с декларирани приходи и разходи в размер на 0,00 лв., съответно нулев счетоводен и данъчен финансов резултат. За 2022 г. от управителя на дружеството Г. Х. е била подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т.2 от ЗСч, с която е декларирал, че дружеството не извършва търговска дейност. В хода на проверката и редица процесуални действия е било установено, че през 2022 г. дружеството е осъществявало дейност в обект „Акациите“, гр. Омуртаг, за организиране на сватбени и семейни тържества, като РЛ е осигурявало храната на празненството. В ТД на НАП – Варна, офис Търговище е било получено писмо от ОД на МВР – Търговище от 24.03.2023 г. От РП- Търговище са били предоставени документи по преписка № ЗМ-2/ 2023 г. с информация, че в ресторант „Акациите“, гр. Омуртаг, собственост на дружеството -жалбоподател е осъществявана търговска дейност в периода м. 05 до м.09 за годините 2018 до 2022 г. с предмет сватбени и семейни тържества. В същото време според сведенията на управителя Г. Х., ресторант „Акациите“, гр. Омуртаг не развива дейност. Според РО в резултат на насрещни проверки и лица, ползвали услугите на жалбоподателя и платили за същите, и документите на РП – Търговище за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. жалбоподателя е извършвал стопанска дейност и реализирал брутни доходи в размер на 68 000. При изложеното е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2, т. 4, т. 5 от ДОПК и са били предприети действия за извършване на ревизията по особения ред. Съдът намира жалбата за основателна. Основателни са възраженията за липсата на конкретни доказателства за извършвана търговска дейност на дружеството. Съдът счита за противоречиви събраните писмени обяснения на разпитаните в хода на ревизионното производство лица. Липсват писмени доказателства за капацитета на заведението, броя на стоящите места и заплатените суми за тържествата, каква услуга конкретно е била предоставяна, каква сума е била получена от оспорващия и каква е останала неотчетена. Неправилно са били кредитирани доказателства, събрани в производството пред РП – Търговище. Както посочва РО не могат да се установят отчетените приходи и разходи от извършваната стопанска дейност на дружеството. Не са налични първични счетоводни документи, като това се отнася, както за констатациите за дължимите задължения по ЗКПО, така и за ДДС. Съдът счита, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са установени от РО с доказателства, като редът по чл. 122, не може да се обосновава с предположения / мотив от Решение № 2162/ 11.02.2020 г. по АД № 11782/ 2019 г. на ВАС/. След като дружеството е представило на РО оборотна ведомост, счетоводни документи, такива за покупки и продажби, касови книги, договори и трудови договори и др. не може да се сочи, че счетоводството на дружеството не е позволявало да се определи данъчната основа. Чл. 124, ал. 2 от ДОПК съдържа презумпция за истинност на фактическите констатации в РА само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е било подкрепено със събраните доказателства. Следователно РО следва да докаже основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, след което следва презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК / Решение № 2673/ 06.03.2024 г. по АД № 8737/ 2023 г. ВАС/. Смисълът на чл. 42, ал. 3 от ДОПК е Органите по приходите да получат достъп до доказателствата в наказателното производство. Това не изключва РО от задължението да ги преценят обективно, и не им придава автоматично по-голяма или решаваща доказателствена сила. В случая РО са приели съществени факти от едно производство за доказани в друго производство, в което жалбоподателят не е участвал/ Решение № 10850/ 09.11.2023 г. на ВАС по АД № 6432/2023 г.; Решение № 4192/ 20.03.2019 г. на ВАС по АД № 10300/ 2018 г. Отделно от това, свидетелските показания съдът преценява, че няма да коментира, тъй като са събрани в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Според първата норма, свидетелските показания са недопустими за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., освен ако договорът е сключен между съпрузи или роднини в посочените от закона степени. В случая РО са определили, че са налице конкретни плащания в размер на 15 000 лв., 12 500 лв., 5 100 лв., 15 000 лв., 11 400 лв. и 9 000 лв. Така чрез недопустими гласни доказателства се установяват договорни отношения и тяхната стойност, надхвърляща 5 000 лв., които служат като фактическа основа за извода за укрит приход и за определяне на данъчните задължения. След изслушване на допуснатата по делото СТЕ се установи, че в обекта на дружеството жалбоподател са налични 33 бр. преместваеми маси с пейка и след съобразяване на нормативните изисквания ВЛ даде реален капацитет от 110 седящи места, което обаче не е фактическа посещаемост на заведението. Според ВЛ е възможно поставянето и на допълнителни маси, от което не следва автоматично извода, че такива са били поставени, и такива доказателства не са налични по делото. След допълнителната ССчЕ се установява, че при предположение, че за всяко от 6-те тържества всички 110 места са били запълнени, то според ВЛ оборота би бил 14 905 лв. с ДДС, а в РА се говори за сумата от 68 000 лв. с ДДС. Относно начисления допълнително ДДС. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие е доставката на стоки и услуги, извършена от ДЗЛ, като данъчното събитие възниква на датата, от която собствеността върху стоката е прехвърлена и услугата е извършена. Според чл. 86 от ЗДДС задължението за начисляване на данъка е последица от възникването на конкретното данъчно събитие. За възникване на задължение за начисляване на ДДС е необходимо да бъдат установени конкретните факти, осъществяващи състава на облагаемата доставка – извършването на услугата, моментът на възникване на данъчното събитие и възнаграждението, формиращо данъчната основа. Едва при установяване на тези обстоятелства може да се определи дължимия данък за съответния ДП. В случая допълнително начисления ДДС е бил определен въз основа на същите предполагаеми приходи, както тези при облагането по ЗКПО. От твърдения размер на отделните плащания е била определена съответната данъчна основа и върху нея е бил начислен ДДС, без самостоятелно да са установени обстоятелствата, релевантни за възникването на размера на данъчното задължение по ЗДДС. Поради това недоказаността на фактите, върху които е бил формиран твърдения неотчетен приход – броят на обслужените лица, договорената цена и размерът на полученото възнаграждение – се отразява пряко и върху законосъобразността на определените данъчни основи и допълнително начисления ДДС. За начисляване на ДДС следва да бъде установено, че конкретната доставка действително е извършена, кога е извършена и какво е действително полученото или дължимо възнаграждение. Когато данъчния резултат се извежда от твърдяна реализация, органите по приходите следва да установят положителните обективни факти на реализацията, а не да ги заместят с предположение. Необходимо е да се установи обективното осъществяване на доставката. Предположението не замества доказването на фактическото изпълнение, когато именно реалността на доставката е материално правна предпоставка за данъчния резултат. Приходната агенция следва да докаже обективните факти,, от които възниква данъчното събитие, което в случая не е сторено. Презумпцията за фактическите констатации в РА не превръща недоказаната доставка в реално извършена доставка. За възникване на задължение по ЗДДС не е достатъчно да бъде прието наличието на неотчетени приходи или провеждането на определено тържество. Необходимо е да бъдат установени конкретната облагаема доставка, моментът на възникване на данъчното събитие по чл. 25 от ЗДДС и размерът на възнаграждението, формиращо данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС. Особения ред по чл. 122 от ДОПК не променя материално правните предпоставки за възникване на задължението за ДДС и презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не освобождава РО от доказване на фактите, обуславящи наличието на конкретна облагаема доставка и нейното данъчно третиране. Въз основа на така изложеното съдът приема, че не са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА. Установените с него публични задължения и лихви са неправилно и необосновано определени, поради което подадената жалба е основателна и доказана. Обжалваният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Същото е своевременно предявено и доказано в претендирания размер от 3 380, 15 €, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.